ЦСКА-София напълно заслужено победи Левски с 2:0 в неделя, след като надделя над големия си съперник по всички параграфи. Армейците спечелиха битката в средата на терена, а оттам си създадоха нужните предпоставки, за да се възползват от грешките на сините, които валяха една след друга. Тимът на Нестор Ел Маестро притежаваше повече топката, съсредоточи действията в противниковата половина, стигна до цели 8 точни удара, 1 греда, както и отменен гол, а в същото време не допусна нито един изстрел в очертанията на своята врата. Фернандо Каранга на два пъти, Джонатан Линдсет и Данило Асприля излизаха очи в очи със синия дебютант Иван Андонов и само липсата на прецизност в действията им спаси Левски от сериозен разгром. Трябва да се отбележи и че тимът от „Герена“ беше в насипно състояние, като се представи катастрофално на националния стадион. След всички критики, които получи заради измъчената победа над Локо Сф и домакинската загуба от Локо Пд, ЦСКА-София влезе пределно мобилизиран и концентриран в дербито срещу невзрачния си опонент. Армейците не дадоха крачка назад в нито едно единоборство и заслужават похвали за себераздаването си. Споменатата победа в противоборството в средата на терена доведе до стабилността в дефанзивен план и създадените с две-три бързи вертикални подавания опасности в атака.
Голямата слабост в играта на ЦСКА-София обаче продължава да е неумението сам да достига до ситуации пред противниковата врата. Защото, ако не бе големия гаф на Андонов, червените можеше да не успеят да пробият дори разградената защита на Левски, а какво остава за мачовете срещу добре подредени и клинични в отиграванията си отбрани?
За пореден път Матиас Фаетон не оправда очакванията и показа липса на комбинативност, като постоянно залиташе в индивидуални пробиви, които не доведоха до нищо градивно. Въпреки головете си, Каранга и Хайнц също не изиграха добър мач. В противен случай резултатът можеше да е доста по-неприятен за синята част от България.
Философията на Нестор Ел Маестро, в която ЦСКА-София наказва чуждите грешки, сработи по чудесен начин срещу Левски. Друг е въпросът дали това трябва да е един от основните източници на червени опасности и какво ще се случи, ако противникът не бърка.
Но победителите не ги съдят и трябва да се отчете, че армейците изиграха най-силния си мач от началото на календарната година. Защото, макар и по-изразителна, победата с 4:0 над Ботев Пловдив далеч не дойде след толкова убедително представяне като неделното. Всъщност ЦСКА-София не бе играл толкова мощно и доминантно от успеха с 2:0 на „Лаута“ над тогавашния лидер Локомотив Пловдив в началото на октомври. Победата в дербито със сигурност ще даде импулс на червените, но те трябва да направят така, че представянето срещу Левски да се превърне в тенденция, а не изключение. Защото добрите двубои на тима през сезона могат да се преброят на пръстите на едната ръка. А по този начин шампион много трудно може да се стане.
Начинът, по който ЦСКА-София изглеждаше срещу Левски, трябва да бъде базисен – отборът да играе поне по този начин постоянно и това да не е повод за някаква огромна радост. Защото проблемите отпреди сблъсъка със сините все още са си там и те не могат да бъдат изтрити само с успеха над безумно слабия голям съперник. Победата не бива по никакъв начин да заблуждава. Армейците все още имат да извървят много дълъг път до постигането на нещо голямо и продължава да е твърде съмнително дали това може да се случи с настоящия наставник.
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
