Атанас Чернев е юношата на Ботев Пд с най-много мачове този сезон. Само до момента топ има 20 мача (17 срещи в първенството и 3 за Купата на България), като има и един гол – срещу Етър. 22-годишният младок бе гост в подкаста на „Мач Телеграф“ – „МачКаст“, където говори по всички актуални теми.
– Наско, да играеш в Ботев Пд ли беше твоята мечта?
– Наистина това беше моята мечта. Като всяко едно дете си представяш как един ден ще играеш за първия отбор. За щастие на мен това ми се случи.
– Какво е за теб Ботев Пд?
– За мен Ботев Пд е много неща. Когато израснеш в този клуб, той е като семейство за теб. Много приятелства съм създал през годините, много треньори са ми били като родители.
– Чест ли е за теб да бъдеш юношата с най-много мачове за Ботев Пд през този сезон?
– Това, както е много хубаво, е и голяма отговорност, защото представлявам много хора зад гърба ми, които са участвали в моето развитие. Иначе това е страхотно, наистина.
– Кой те запали по футбола?
– Баща ми ме запали. Той е голям фен на Ботев. Водеше ме на „Колежа“, бил съм на 2-3 години. Именно тогава ми е бил и първият мач на стадиона. В по-късен етап и в мен се запали любовта към футбола, но определено баща ми е главният виновник да стана футболист.
– Ще разкажеш ли малко повече за себе си?
– По принцип съм играл на много позиции. Играл съм като нападател, като халф, като крило. Около 16-годишен станах централен защитник, а това е доста късно. Все пак виждаме в Европа колко много футболисти на сходна възраст дори играят мъжки футбол. Тогава треньор ми беше Иван Гешев и имахме мач с Локо Пд. Тогава нямаше кой да играе централен защитник. В този момент бях в пубертета и не играех толкова много. Треньорът ме попита дали искам да пробвам само за един мач. Може да бях малък тогава, но си имах его. Викам си: „Аз съм нападател, къде ще ме пускат като защитник“. Съгласих се, бихме ги с 2:0. После изиграх втори мач като защитник, трети и т.н. И това се превърна в силната ми позиция.
– Кое е най-важното за един защитник?
– Има и добра гледна точка на това да ти сменят често позицията. Така започваш да виждаш през друг перспектива. Най-важното за мен е позиционирането, да разчиташ добре ситуациите и да взимаш навреме решения.
– Каква тръпка изпита, когато за пръв път игра на новия стадион „Христо Ботев“?
– Да стъпиш на такъв стадион е огромна отговорност. Да получиш любовта на феновете е страхотно! Пожелавам го на всеки. Това чувство беше неописуемо. Чаках го много дълго време, мечтал съм да играя на този стадион много пъти.
– Кой е най-трудният нападател, срещу когото си играл?
– Първият ми мач в елита беше срещу Лудогорец в Разград. Тогава още играеше Клаудиу Кешерю, много опитен нападател. Той доста пъти беше голмайстор и срещу него ми беше много трудно. В нашето първенство има много добри нападатели.
– Какво ще кажеш за Фернандо Каранга, който обаче няма да играе в реванша заради наказание?
– Каранга е добър нападател. Много е интересен и нестандартен.
– Къде се намира в момента Ботев Пд като развитие?
– Според мен отборът има много голям потенциал. В клуба се работи на много високо ниво. Смятам, че най-доброто предстои. Не трябва да забравяме, че с треньора все още не сме възможно най-добре стиковани. Това се случва чак сега. Смятам, че тепърва добрите изяви предстоят. Имахме една много добра серия в края на миналата година, ако не се лъжа от 9 мача без загуба. Това беше леко загатване за нашия потенциал.
– Какво очакваш от реванша с ЦСКА, който ще се играе пред препълнен стадион?
– Стадионът ще се пръска по шевовете и ще има страхотна атмосфера. Нашите фенове са най-добрите в България. Очаквам здрав мач, много битка и отворена игра. Ще се надиграваме с ЦСКА и се надявам ние да сме крайният победител.
– Как видя ти първия мач?
– Първият мач беше много добре изигран тактически. Изпълнихме всички указания на треньорския щаб. И заради това победихме. В течение на мача самочувствието ни нарастваше и в крайна сметка победихме. Имахме много добри моменти.
– Кои са били най-големите трудности в твоя футболен път?
– Преди няколко месеца имах тежка контузия и в двете колена, която ме извади за близо половин година от терените. Обиколих доста доктори. Някои от тях ми казваха, че няма да мога да се занимавам с футбол повече. Че няма да мога да практикувам този спорт професионално. Психически това те удря доста. Вярвам, че с помощта на Господ, с много труд от мен и с целия медицински щаб, минахме през този проблем. Докторите в Испания бяха ми поставили специални инжекции. След всичко това успях да се възстановя и сега отново се наслаждавам на футбола.
– Купата ли е голямата цел пред Ботев Пд?
– Има вариант да стигнем до Европа и през 7-ото място, но всички знаят, че искаме да вземем Купата на България. Това е цел номер 1.
– Какво обичате да правите със съотборниците си в Ботев Пд. С кой си най-близък?
– Настроението винаги е добро. Дори и след лош резултат намираме сили да си признаем грешките. Трябва да има добра атмосфера, настроение. Извън терена е различно. Много съм близък с Янис Карабельов. Винаги сме в една стая по време на лагери. Той е страхотен човек. И Ивелин Попов, и Николай Минков, както и чужденците… Всички сме като едно семейство.
– Какъв треньор е Душан Керкез?
– Строг треньор! Определено много изискващ. При него няма 5-6. Когато трябва да се свърши нещо, го свършваш. Когато се забавляваме, се забавляваме. Радвам се, че в момента е старши треньори. Тренировките и анализите са на много високо ниво. Когато изпълняваме това, което той изисква от нас, сме обречени на успех.
– Кои са любимите ти отбор и футболист от чужбина?
– Фен съм на Ливърпул от дете. Възхищавам се на Върджил ван Дайк. Той е страхотен защитник и е сред най-добрите в света.
