-
Разговорът с Румен Чандъров започва с уточнението от негова страна, че той не е нито собственик, нито бос на столичния Септември. „Аз съм спонсор на отбора, който ми е на сърцето, и помагам“, каза той, а след това отговори на въпросите за футбола във Втора лига, БФС, сблъсъка с Левски за купата… Ето какво каза бизнесменът пред „Тема Спорт“.
Г-н Чандъров, нямаше ли български треньор, който да ви впечатли, та заложихте на сърбина Славко Матич?
– Треньори има много. Реално аз харесвам много и Александър Томаш, който винаги ми е бил в списъка, но той е треньор от друго ниво, ако ме разбирате. Той е треньор за А група и за голям отбор.
Да, но е без работа. Май много отбори се страхуват да го наемат заради, да кажем, „политическата обстановка“…
– Заради Бербатов ли? На мен не ми пука. Бих го взел веднага, но пак казвам – той е друго ниво и аз на този етап нямам такъв бюджет.
Защо се стигна до раздялата с Христо Арангелов?
– Не казвам, че не сме доволни от него, но преценихме, че на отбора е нужна промяна и освежаване. Това е причината, която ни подтикна да вземем решени в друга посока.
Какви са целите на Септември през пролетта?
– Аз съм спортна натура и моята цел винаги е победата. Това е и целта пред Септември. Аз искам да излизаме във всеки мач за успех. Друга цел пред отбора никога не е имало. Надявам се да играем добре, да побеждаваме и ако сме по-добри от другите, да успеем да влезем в елита.
Ще успее ли Септември да е по-добър от Спартак Варна, Хебър, Етър, Миньор Пк…
– През есента показахме добри игри. Не отстъпваме много на тези отбори. За жалост, имахме възходи и падения. Липсваше ни постоянство и в тази насока трябва да търсим подобрение…
Септември вече има установена схема на работа – играч се изпраща под наем в отбор от елита, презентира се и след това следва трансфер. Може ли да очакваме такива ходове и през пролетта?
– Не е изключено. Септември е част от хранителната верига, която, за съжаление, в България е разбита, но за мен това е пътят. Ние да създадем някого, да го дадем на някой по-голям, той да го развие и да го прати още пo-нагоре. В тези моменти аз не търся максимална финансова изгода. За мен е важно кой клуб го иска, с кой треньор ще работи. Ясно е, че ние не можем да продаваме за милиони. Нека дадем старта и възможността за развитие на дадения футболист, да получим нещо, а когато след това бъде продаден за по-голяма сума, всички ще са доволни.
Има ли вариант част от играчите ви да подсилят Царско село например?
– Възможно е, но това решение ще вземе новият треньор. Нека дойде, да се запознае с тях, да прецени…
Как оценявате представянето на юношите на Септември в младежката Шампионска лига?
– Със смесени чувства. От една страна, бях доволен, но от друга, съжалявах, защото смятам, че можехме да постигнем и повече. Срещу Глазгоу Рейнджърс допуснахме грешки в защита, които се оказаха фатални. От 4 центрирания ни вкараха 3 гола и това повлия на самочувствието ни и на изхода на първия мач. Като цяло те ни превъзхождаха тактически и със самочувствие, защото все пак са гранд. Ние може би трябваше да се подсилим за тези мачове и сигурно щяхме да имаме повече шансове, но аз прецених, че ще играем с нашите юноши.
Какво е отношението ви към процесите в БФС, битката по оста Михайлов – Бербатов…
– Борислав Михайлов ми е приятел и на предишния конгрес гласувах за него, но сега няма да го направя. Той обеща промяна, но такава няма. Продължава да не се случва нищо, а той си назначи старите и познати хора.
Сега ще назначат Георги Иванов и Станислав Ангелов…
– Това дори не е козметична промяна. Не, не! Вижте, аз не съм сигурен, че в другия лагер са правилните хора, но няма как да разберем, преди да им дадем шанс. Настоящите ги видяхме вече 16 години. Не се случи нищо, а и аз имам сериозни причини да не съм доволен, защото в последните 2 години Септември бе брутално ограбен…
Визирате вероятно плейофа срещу Ботев Враца…
– Оставете Ботев Враца. Там беше ясно още с назначението на съдията и с това, че не сложиха ВАР. Само като излезе името на рефера, и телефонът ми прегря. Обадиха ми се много хора и всеки ми каза: „Нагласиха ви“. Но това бе един мач! Бруталното бе година по-рано, когато във време, в което в А група се играеха мачовете, те прекъснаха първенството в Б група и определиха служебен първенец.
От онзи клуб не спират да твърдят, че са извървели „честния път“…
– Да, да. Те са най-честните. Ако бяха такива, защо не казаха, че не приемат служебни решения и не пожелаха да се доиграе шампионатът?
Честни и коректни ли са сега, като не спират да привличат млади футболисти….
– Пълнят главите на млади играчи и родителите им със заплати по 2-3 хиляди лева. Но нищо не правят. Взимат ги, изсмукват ги и след няколко месеца ги изхвърлят. Те не ги развиват. Там е една месомелачка. Събират всички и който оцелее. Но те не могат да вземат моите играчи „първа ръка“, взимат „втора“, че дори и „трета“.
Как ще коментирате призивите държавата да помогне на клубовете със стадионите?
– Вижте, това трябваше да стане отдавна. И това е пътят. Спокойно може да се вземе прекрасният пример от Унгария и може да се случи за няколко години, а след това вече да започнем да развиваме наистина футбол и фенска култура. Вижте, за мен, за Гриша Ганчев, на когото в Борисовата градина трябва паметник да му издигнат, за другите собственици е трудно да налеем милиони. Аз, ако извадя десет, то за ЦСКА чувам 20-30 милиона за стадион. Тези пари при тази посещаемост нямат избиване никога. А държавата може да помогне. Има инструменти и механизми. През общините да се отпуснат пари – за грандовете да се направят стадиони за по 15 хиляди души, за пo-малките за по 5 хиляди. Нека да има един голям, хубав национален стадион, където да се играят мачовете от евротурнирите, а за шампионата тези са достатъчни. По-големи не са необходими и тогава ние да можем да инвестираме в подготовката и създаването на играчите. И аз искам да направя стадиона в „Красна поляна“. Мечта ми е, но ми е нужна помощ.
Появи се информация, че ще приемете Левски за купата на терена на Царско село?
– Все още няма нищо официално и сигурно. Въпрос на разговори е. Със сигурност няма да го играем на „Васил Левски“, където наемът е огромен.
А има ли вариант да се играе на „Георги Аспарухов“?
– Да, защо не. Въпрос на разговори е. За мен няма значение къде ще е мачът. Нека да са добри условията и момчетата да покажат какво могат, пък каквото стане. Аз болни амбиции нямам. Това е същото като с надпреварата във Втора лига. Не искам нищо да се случва на всяка цена. Не искам да вдигам бюджета, да привличаме скъпи играчи. Искам ние да го правим, с момчета, които сме създали. Да играем добре и да имаме изграден стил.
Името ви се свързва с новия букмейкър на родния пазар – 8888…
– Да, ето, ще го кажа – това е мой бизнес. В него обаче съм сам. Не съм свързан с никого, защото само с папата не ме свързваха. Нямам подкрепа нито от политици, нито от други бизнесмени. Видях ниша и реших да опитам, като по този начин ще помагам и на футбола, и на някои отбори, като приоритет, разбира се, е Септември. Основният ми бизнес е хотелиерски, но реших да опитам и в това начинание. Малък съм, но ще се радвам, ако раста.
