1461 дни чакане свърши, мондиалът пак е при нас. Отново залепваме пред сините екрани, някои за 10-и или 12-и път, други за втори – трети, а някои ще дебютират с първото си световно първенство. За онези, които съставляват поне половината планета, собственият им живот е равен на световните първенства по футбол, които са гледали и преживели. И най-вече на спомените от тях, които са маркирали фактора време.
Световното започва и е трудно да открием някаква кой знае каква уникалност. Близо е до нас, което означава, че няма да гледаме мачовете по никое време. И това за европейците е голямо предимство. Но какво значение има по кое време са мачовете, когато надпреварата се разгори. Мондиал никога не може да бъде скучен, защото е многоцветен. За разлика от европейското, където понякога всичко влиза в сивото, на световно интересното е всеки ден и във всеки мач. Защото колко пъти може да се види на живо Саудитска Арабия, Панама или Тунис. А наистина футболът върви напред и вече всеки си заслужава гледането.
Цветът си е цвят, но той е за първата фаза, която трае около 20 дни. Тогава е парадът на нациите, когато цели 32 тима ще се представят ритуално пред съвкупния свят. феновете се! питат дали пък този път няма да има разместване. Дали Азия няма да мине пред Европа, а Африка пред Южна Америка? Като някой изненадващ резултат може и да се случи, генералното подреждане обаче няма как да се промени. Двубоят
отново е Европа срещу Южна Америка с традиционната възможност за африканско присъствие до четвъртфинал, където може да стигне и Мексико.
И така към голямата въпросителна – кой ще ликува след месец с най-красивата купа? фаворитът е ясен – Бразилия. 16 години от последната им титла, прагматичен отбор, много подобен на онзи от 1994 година. Непоклатима форма и футболисти в разцвета на своя талант. Железен предводител, който държи нещата под пълен контрол. Златистите наистина изглеждат без слаби места. Местният им конкурент Аржентина също тръгва с тайни мисли за трета световна титла. Кемпес им я донесе, след това Марадона, сега и Меси трябва да го огрее. Трябва, ама това е само пожелание.
Европейската конкуренция. 3а Германия световното започва от полуфинал, такава е
желязната традиция. Да защитят титлата си обаче изглежда невъзможен мираж. Никога не са правили поредица, общо взето, при тях избухванията са веднъж на 20 години. Въпреки драматичните събития, ще може ли Ла Фурия бързо да възстанови позиции и само 8 години след първата си титла да спечели и втора? Отговорът е по-скоро отрицателен. Имат огромен потенциал, но по-скоро ще се върнат към статута на
вечни четвъртфиналисти.
Внимание, имаме европейски шампион, който ще иска веднага да дублира със световна титла. При отсъствието на Холандия португалците с техните няколко полуфинала са най-близко поставеният до титлата отбор, който никога не я е печелил.
Имаме и още световни шампиони, които са на принципа „там където е текло, пак може да потече“. Франция, Англия и Уругвай притежават общо четири титли, но следващата не изглежда да пристигне скоро. Но и трите тима се явяват в Русия с много силни и качествени формации. Това е желязната констатация – на световно не е като на европейско. Печелят само тези, които поне веднъж вече са го правили. А това веднъж е много трудно осъществимо.
И все пак важното е, че чакането свърши и празникът започва. Всеки ден по минимум 6 часа футбол. Залепваме за екраните и констатираме, че отново сме живи. И сме с огромно предимство пред другата половина на света, за която очарованието и тръпката на мондиала са непознати. Те не знаят какво пропускат и никога няма да разберат.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
