За бургаския футбол на страниците на сайта са написани много материали. За съжаление повечето от тях с негативен оттенък. През този сезон двете водещи марки в региона Нефтохимик и Черноморец играят във Трета лига. Нещо, което не се е случвало в последните 60 години в историята на местния футбол. Това е ясно.
Въпросът е друг. Накъде водят пътищата и пред двата клуба. Бургаският футбол е изправен пред съдбовен кръстопът. Решенията на проблемите обаче не зависят само от ръководствата на Черноморец и Нефтохимик. Вижда се, че те правят каквото могат, за да функционират отборите. Поддържат се и школи, плаща се на треньори.
Казусът обаче зависи най-вече от местните политици, бизнеса и цялата общественост. В последните години няма никакво решение по отношение на двата стадиона Лазур и Черноморец, които потънаха в небитието, забулено в стари сделки и натрупани дългове. Нефтохимик играе на Лазур, ползвайки един сектор за публика. Черноморец държи под наем част от терените на стадион Черноморец. Това обаче не е никакво решение, нито пък път към бъдещето. Без визия, без база и без съдействието двата клуба ще продължат една обречена борба без ясен край. Необходимо е и повече съдействие по отношение на финансирането. Бургаският бизнес с някои изключения видимо бяга от футбола. В същото време градове като Стара Загора, Велико Търново, Враца, дори и Бистрица имат ресурс за клубове в Първа лига.
Строителството на нови терени, както и проектите за нови стадиони са част от решението на сложния казус, но не могат да бъдат пълна алтернатива. Без ясна визия за развитието на този спорт, без логистика и съдействие от местната власт, бургаският футбол остава обречен да вегетира още дълго време.
И не на последно място трябва да се отбележи и натрупаната омраза, която разяжда като ръжда този спорт в града. Омраза, която води до не до решение, а до нови пропасти. Пропасти, които стават все по-големи, а тяхното преодоляване все по-трудно.
