-
Браво, Боре! Това е един от футболните евъргрийни, произнесени в ефира в момент на еуфория. Каза го Борето Касабов по адрес на Даниел Боримиров, когото всички наричат Борето. На малко име вероятно се обръщат само семейството и най-близките му. Съотборници и запалянковци се обръщат към него с Боре.
Е, честит юбилей, Боре!
Даниел Боримиров изобщо не изглежда на 50 години, лъчезарното му и емоционално лице го прави поне 10 години по-млад, а и със сигурност при добра и пълноценна зимна подготовка може да се уреди с картотека в Левски. Всъщност той е един от онези футболисти, които никога за никъде не са се уреждали. Всичко си постигна сам, благодарение на много труд и желязна самодисциплина.
Борето имаше щастието съдбата да го поставя на правилните моменти в правилното място. Кой друг в последните 30 години е имал щастието да е част от два големи отбора? Боримиров бе основна фигура в Лудото американски лято и в Синята приказка. Кога скоро народът ще бъде по улиците заради националния отбор по футбол?! А кога скоро Левски ще пълни редовно стадиона си и ще докара до полуда своите верни запалянковци и ще ги кара да правят европейски походи? Типичният черноработник и в същото време непоправим шегаджия, Борето имаше голям принос за тези футболни радости. На и извън терена той бе любител на високите скорости, футболист, който никога не се мотка по терена или просто подтичква. Напротив, той бе този, който ръчкаше онези, които се опитваха да се крият по време на мач. А като шофьор Борето никога не кара каква и да е кола, а винаги е нещо по така, но в границите на разумното.
За феновете на Левски той бе герой много преди Синята приказка. Два гола срещу ЦСКА при легендарното 7:1 как се забравят?! А и не само това. Голът му във вратата на Удинезе, а този срещу Шалке, забравят ли се такива моменти? А срещу Гърция в САЩ’94 на световното при първата победа на България на световно забравя ли се? И още, и още…
Десетгодишният му престой в Мюнхен 1860 допринесе много за немския му манталитет и дисциплина. Като каже някой Боримиров, това значи точност и принципност. Борето не можеше всичко като футболист, вероятно не може всичко и като ръководител. Но каквото той може, го прави от сърцето си и със стопроцентова отдаденост и непримиримост. Човек, който няма да те предаде и няма да те подведе.
Браво, Боре!
