Бившият футболисти на Ювентус, Парма, Манчестър Сити, Спортинг Лисабон, Партизан и Левски – Валери Божинов – гостува в подкаста на “Мач Телеграф – “МачКаст”. Ето какво сподели той.
– Левски ти е на сърцето. Защо се загуби ентусиазмът и хъсът в играта на тима?
– Аз в момента съм на стаж на „Герена“. Дали са ми тази възможност и дотам. Ако един ден стана някакъв в клуба, тогава мога да изляза и да говоря и да казвам каквото мисля и каквото е необходимо да се каже. Иначе сега като фен, пристрастен, гледам Левски, ходя на мачове. Тежко ми е и болно, че в последно време се случват и ги има тези резултати, но аз тези резултати ги очаквах. Знаех, че така ще се случи и така ще станат нещата. По простата причина, че според мен много лежерно бяха допуснати елементарни… това дори не е грешки. Проблеми в отношенията, примерно, да кажем. Изгуби се нишката между Николай Костов и играчите. То е очаквано, това се вижда. Между треньор и футболисти се изгуби нишката. Това е за мен очевадно. При положение, че старши треньорът излиза и ги говори тези неща след мачовете за липса на колектив.
– Може ли тази скъсана нишка между Ники Костов и футболистите да бъде възстановена?
– Зависи много и от футболистите, и от треньора. Надявам се тази пауза да дойде добре на господин Костов. Да размисли, да помисли… Защото ние сме хора, всеки прави грешки, аз съм нравил грешки, ти правиш грешки, така че, ако ти се дава тази възможност и ръководството застава зад теб да водиш отбора през пролетния полусезон, трябва да си направиш анализ на всичко това и да видиш къде са допуснати грешките и как са нещата. Защото Николай Костов има много добър щаб според мен. Украинецът, който му е помощник, е много добър треньор. Млад, преспективен, много добре работи, много научен. Кондиционният треньор също е много добър специалист. Но за мен треньорът има нужда от човек, който да му бъде огледало. Защото, ако се допускат грешки, някой трябва да му ги каже. Само така може да се израства. Аз съм играл в такова време, че имах възможността да съм с топ треньори и с топ ръководители. По мое време спортният директор или помощниците винаги са били огледало на треньора. Казвали са му, когато греши. Ако са толкова луди и ненормални, за да твърдят въпреки грешките – „да, така е, прав си“, това значи, че единият греши, а после и другият. Става двойна грешка.
– Как се действа в такава ситуация?
– Ако аз видя, че някой прави грешка, няма да седя и да мълча отстрани. Викни го и му кажи: „Мистър, шефе, така и така – не са добри нещата. Тук правим грешка“. Треньорът трябва да има огледало, човекът най-близо до него. Четири очи виждат по-добре от две. Тук може би се губи и нишката. Защото господин Костов не е човек, който влиза в съблекалнята и говори много и комуникира с футболистите. Сега някой ще каже: „Защо пък трябва да комуникира, ама защо трябва да говори с тях, защо трябва да ги мотивира? Те играят за най-добрия отбор – Левски.“ Да де, ама поколението е друго. Футболистите са други. Мисленето е друго. Всичко е различно…
– Как трябва да се действа при тази ситуация?
– Аз мисля само доброто на Левски. Надявам се да си е взел поука треньорът. Надявам се и футболистите да са си взели поука. Все пак идват празници. Нова година, нов късмет. Да се надяваме, че и треньорът, и ръководството, и футболистите са си направили изводите. Направили са един анализ на всичко това, което е станало. Защото виж – няма безгрешни хора. Хора, които работят – правят грешки. Хората, които не работят, не могат да правят грешки и стоят отстрани и говорят. И затова е много трудно. Аз, както виждаш тук, аз не плюя и не говоря против никого. Просто изказвам някакво мое мнение и го правя тактично. Който се вслуша в думите ми и чете между редовете, ще разбере. Аз винаги, когато треньор, футболист или ръководител говори, слушам. Важно е обаче и какво слушаш, и какво чуваш. Много е важно, когато някой говори, да чуваш и между редовете и да осъзнаваш начина, по който го казва и изказва. И надявам се това нещо, което казвам сега, да бъде чуто, да бъде прочетено, както трябва. Защото грешката може да се поправи. Когато в случая ръководството дава шанс на Николай Костов, той да е човекът, треньорът трябва да си направи анализ, за да може да се изчистят проблемите. Понякога трябва малко в този живот, за да се оправят нещата. Да влезеш под кожата на футболиста, да го потупаш малко, да го погалиш, да поговориш с него. Да го попиташ къде, какво, що. Но това не работи, ако го направиш веднъж. Ти трябва да си постоянен в комуникацията. Както и самите футболисти, разбира се. Трябва да се намери общият език. Да се намери езикът на тялото. Защото в днешно време езикът тялото в това ново поколение е много важен. Много сложен и много труден. Не е лесно, но аз мисля, че има начин. Надявам се да се види промяна в поведението на футболистите, в треньора и като цяло във всичко. Защото да сме шести… колко точки изоставаме? Много. И отпаднахме за Купата. Значи сме допуснали грешки. Аз никога не бих тръгнал да обвинявам само един фактор. Да казваш, че колективът, отборът не са добре, още повече наливаш масло в огъня, което не е ОК. Аз бих направил други неща. Но всеки е различен. Не е лесно, но пък ако успееш в Левски, е много сладко.
– Близо ли е Левски до този сладък успех?
– Пожелавам го на хората. На Боримиров, на феновете, на Левски, на Сираков. На момчетата, на футболистите, на треньора. Надявам се да успеят, защото го заслужават. Левски го заслужава. Да, в тежка трудна ситуация сме. Но не искам да плюя, да говоря против никого, защото утре аз може би ще седна на този горещ стол. От друга страна знам какво ще бъде – ще бъда разкован. Но аз не искам да критикувам и да говоря против никого. Защото това съм аз. Много лесно е, когато си навън и отстрани, да храниш, да говориш и да обиждаш. А когато си вътре – ти ще бъдеш нахранен и обиждан. Не искам да си създавам врагове. Мога да работя. И да работя съвместно с всички. Ние не можем да пием кафе всеки ден. И да вечеряме заедно всички. Но може да намерим обшия език. Това за мен е много хубаво.
