Бойко Величков е един от най-популярните футболни анализатори у нас. Кариерата му преминава ЦСКА, Левски, Велбъжд, Янтра, Локо Сф, Спартак Варна, Черно море, Рот Вайс Оберхаузен, Илисиакос… Днес, 4 февруари, Величков празнува своя 50-ти рожден ден. За празника си пожелава футболна общественост у нас да се сплоти и да започне да работи в името на играта. Той даде интервю за “Тема Спорт”, в което се върна назад във времето, разказвайки как едва 20-годишен е вкарал решителна дузпа в последната минута, за връзката с Георги Димитров – Джеки, съперничеството с Майнц на Юрген Клоп, защо избра Левски, голямата червена любов и как се вкарва гол със скъсана кръстна връзка…
Бойко, ще те върна почти 30 години назад… Помниш ли онова момче в далечната 1995-та, което в решителен мач с екипа на Янтра (по онова време Чардафон) взе топката и я заложи да изпълни дузпа в последната минута на мача…
– Разбира се, че го помня… Беше много специален момент, който никога не бих забравил. Стадионът бе препълнен. Играехме срещу Черно море и този двубой определяше бъдещето на отбора. Беше предпоследен кръг. Трябваше ни победа, за да се спасим. Бяхме много млад, но качествен отбор, а доказателство за това бе фактът, че една или две години по-късно абсолютно всички бяхме в А група. Пламен Марков беше треньорът. В състава бяхме няколко преотстъпени юноши от ЦСКА – аз, Мариян Германов, Борислав Георгиев – Бобъра, Велко Христев, а също така Мартин Станков, Здравко Лазаров – Електричката, Мартин Кушев, Годинячки… Пазя много скъпи спомени от този период. Габрово бе и вярвам, че все още е много футболен град. Тогава получихме правото да изпълним дузпа в последната минута. Аз бях щатният изпълнител и нямах пропусната дузпа. Вкарах… Никога няма да забравя радостта на хората…
Дузпите явно са ти любим елемент… Няколко месеца по-късно, когато вече си в ЦСКА, вкарваш първия си гол с червената фланелка, макар и в неофициален мач, отново от дузпа…
– Да, беше в една контрола. След това вкарах два в Гурково за купата, но дебютният ми на “Армията” отново е от дузпа срещу Етър. Дузпи биех през цялата си кариера и навсякъде, където съм играл. Включително и в чужбина…
Съжаляваш ли, че преди няколко месеца не можеше да слезеш на терена и да вземеш топката от ръцете на Турицов…
– Съжалявам, че ЦСКА не стана шампион, но не бих обвинил никой за пропусната дузпа. Всеки, който е бил дузпаджия, знае, че се случва и да се пропусне. Това също е част от играта.
През 1995-та Пламен Марков те връща в ЦСКА…
– В интерес на истината тогава отборът бе неубедителен като резултати, а дори и като опит, защото голяма част от състава бяха млади момчета. Времето показа, че те са имали своите качества, които им позволиха да запишат добри кариери, но това не бе периодът на Димитър Пенев в края на 80-те години, когато изчакаха онова златно поколение да се доразвие. Напротив. В средата на 90-те това търпение бе невъзможно и въпреки добрите перспективи не бе даден достатъчно шанс. Тръгнахме впечатляващо с победа 3:0 над Ботев Пд на брокерите, но след това резултатите не бяха от стандартите на ЦСКА. Съответно търпението към Пламен Марков и по-младите играчи липсваше и на полусезона треньорът бе сменен, а десетина човека бяха преотстъпени. Включително и аз. Бяхме заменени с много опитни хора, което позволи на следващата година да се постигнат моментални резултати.
Ти завършваш с пълно отличие 93 СОУ… С какво щеше да се занимаваш, ако не бе футболът?
– Завърших с отличие средното си образование. С отличен взех бакалавърската си степен, която е “Маркетинг и мениджмънт”, както с отличие завърших и магистратура “Бизнес икономика”. Винаги съм бил добър ученик. Винаги, а и досега продължава да има едно взаимно уважение между мен и преподавателите ми, които виждаха, че се отнасям много сериозно към учението. Но въпреки всичко аз никога не съм си представял живота си извън футбола и още от малък аз живеех и работех в една-единствена насока, а именно да бъда професионален футболист.
Ти, както и Илиан Стоянов – Коловати, Станислав Ангелов – Пелето, Асен Букарев, Викторио Павлов… измина пътя от “Армията” до “Герена”, но само ти се “върна” и отново говориш за ЦСКА от първо лице…
– Моята голяма любов винаги е бил родния ми клуб ЦСКА. Дори мога да отчета като грешка това, че отидох в Левски. След това съм съжалявал. Но аз няма как да кажа, че съм “се върнал” на “Армията”, защото сърцето ми никога не си е тръгвало от там…
Защо реши да облечеш синята фланелка? Това е периодът преди Чорни и едва ли парите са били водещи?
– Аз бях буквално принуден от шефовете на ЦСКА да си тръгна и желанието ми беше да им докажа, че мога да играя футбол на високо ниво. Парите са били последното нещо, което ме е накарало да взема тогава това решение. Още повече, че не помня дали въобще съм взел и един лев от Левски.
В Кюстендил имаш близо 100 мача, в които бележиш близо 30 гола. Там се срещаш с Георги Димитров – Джеки…
– Това е една от личностите, които са оставили най-дълбок отпечатък в мен. Той ме прие като син, като приятел… Вярваше в мен. Подкрепяше ме. Помагаше ми. Аз се чувствах прекрасно с него, а и още повече това бе един от моите детски герои. Обожавах Джеки още от времето, когато бе футболист на ЦСКА и аз гонех топките. Имахме много силна връзка и до последно знам, че опитваше да ме лансира и ме препоръчваше навсякъде, защото не криеше, че вярва във възможностите ми.
Къде според теб е върхът в кариерата ти – споменатият Кюстендил или Локо София, където също изигра много силни сезони?
– В Локомотив наистина изиграх много силни мачове и вкарах много голове, като всички бяха изключително красиви. Но аз смятам, че това бе като прелюдия към периода ми в Германия. С екипа на Рот-Вайс Оберхаузен записах най-силните си моменти. Аз бях привлечен там като “номер 10”, което е нещо много специално за тази държава и е като титла. Бях голмайстор на отбора, а само една точка не ни достигна да влезем в Първа Бундеслига в конкуренцията на Нюрнберг, на Майнц на Юрген Клоп, на Арминия Билефелд… За добро или лошо тогава България разполагаше с великолепни футболисти и така и не успях да стана част от националния отбор, но мисията бе невъзможна, когато имахме Краси Балъков, Мариан Христов, Стилян Петров…
Спартак или Черно море? Носил си екипа и на двата варненски тима?
– Изпитвам огромно уважение и към двата отбора. В Черно море не можах да играя много и да се докажа. Прибирайки се от Гърция, моряците бяха най-настоятелни, но още във втория кръг скъсах кръстна връзка на коляното. Беше в мач срещу Славия и се случи от никаква ситуация. Тогава обаче травмите се установяваха по-трудно и бавно. Починах си десетина дни и излязох в мача срещу Ботев Пд. Бях почти на един крак, но все пак успях да вкарам преди коляното съвсем да блокира. Оказа се, че съм играл и отбелязал със скъсана връзка. След това за съжаление така и не успях да се възстановя напълно, защото операцията не бе направена качествено и така и не върнах формата си.
