Капитанът на Пирин Николай Бодуров бе сред големите герои за орлетата, които победиха Лудогорец в Разград, а той записа нещо немислимо за родните представи – постигна четвърти успех с трети различен отбор в Делиормана. Бившият национал се съгласи да отговори на въпросите на “Тема Спорт”, като се изказа откровено по много въпроси, свързани със ситуацията в Благоевград и родния футбол като цяло.
Г-н Бодуров, вие сте единственият футболист, който има 4 победи с 3 различни отбора над Лудогорец в Разград. Има ли рецепта?
– Да, има рецепта и тя е много вяра в собствените възможности и в тези на отбора и огромно желание за успех. Аз в кариерата си не съм играл в мач, в който предварително съм мислел, че има вариант да го загубим. Всеки път съм убеден, че ако оставиш сърцето си на терена, можеш да излезеш победител.
В Разград не започнахте добре. Сякаш имаше притеснение и прекалено много респект към съперника. Признавам си, че в първите минути изразих мнение, че поведението ви наподобява примирение със съдбата си жертва…
– Да, така е. Първите 10 минути не играхме добре. Тогава извиках на моите съотборници да спрат да гонят играчите на Лудогорец по целия терен. Трябваше просто да се наредим добре, да затворим подстъпите към нашата врата и да изчакаме нашите шансове. Направихме го, а те не можаха да измислят нищо. В този състав на разградчани я няма класата, за да направят нещо срещу подобен подход.
Кой е най-силният Лудогорец, който сте побеждавал в Разград?
– Този сега определено е най-слабият. Мисля, че най-силният бе онзи, който победихме
с Литекс през есента на 2013 година.
След мача Брахими каза, че ако не сте изравнили в края на ЦСКА, то може би е нямало да излезете със същото настроение на “Хювефарма Арена” и едва ли сте щели да постигнете този успех…
– Не мога да се съглася напълно. Да, точката срещу ЦСКА ни повдигна духа, но ние го докарахме до положение, до което трябва да побеждаваме във всеки мач. Мястото, което заема Пирин, е срамно с оглед името на отбора и класата на футболистите. Смятам, че в нашата съблекалня има много качествени играчи, а и не виждам друг отбор в България с такива имена, които са играли на толкова високо ниво. За съжаление по една или друга причина през есента не ни се получиха нещата.
Феновете на ЦСКА ви се ядосаха след мача в Благоевград?
– Това не мога да го разбера. В момента аз защитавам цветовете на Пирин и съм длъжен във всеки мач да давам максимума от себе си. Когато носех екипа на ЦСКА, съм се раздавал на повече от 100 процента за червената фланелка, но сега го правя за Пирин. И затова бях щастлив, когато взехме точка от ЦСКА, но много по-ценни за мен са трите срещу Лудогорец. Все пак победихме хегемона от последните години. Вярвах в това и след края на мача с армейците, когато всички от техния лагер бяха навели глави, отидох при кондиционния треньор Кирил Динчев и му казах: “Спокойно. Сега отиваме в Разград и ще ги ударим там!”. След победата ни много фенове на ЦСКА ми се обадиха и ми писаха с благодарности, че сме им върнали надеждите за титлата.
Ако нямаше ВАР, можеше и да не се стигне до този успех…
– Дори и с ВАР, съдията пак сгреши според мен. Даже Съни Дяков го попита “Как ще дадеш такава дузпа”… Направи ми обаче впечатление взаимният респект и уважение между Дяков и хората в Лудогорец. В Разград наистина знаят как да ценят хората, дали толкова много на клуба. Истината е, че се държаха много добре и с мен, въпреки че ги победихме и че през годините съм имал неособено ласкави изказвания по техен адрес.
А в какви отношения сте с феновете на Пирин? В един момент имаше напрежение…
– След като взехме точка от ЦСКА и победихме Лудогорец, те са щастливи и дори не могат да повярват още какво сме направили. Разбирам нашите привърженици, че не бяха доволни от класирането. Те са в правото си да изразяват позицията си и да изискват.
Съвпадение ли е, че спряхте лидерите след напускането на Уорън Фийни?
– Фийни е невероятен човек. Като треньор също имаше своите положителни качества. Да, според мен е съвпадение, защото няма как за 10 дни г-н Митревски и г-н Михтарски да променят генерално нещата. Те просто внесоха леки корекции и дадоха едно спокойствие в съблекалнята.
Преди началото на шампионата в интервю за “Тема Спорт” казахте, че целта ви е да помогнете на младите, а след време да си седите спокойно пред телевизора и да ги гледате. Млади обаче няма, а в Пирин вие “старите” дърпате каляската…
– Истината е, че Фийни не обичаше младите футболисти. Не му харесваше да работи с тях. Говорил съм по тази тема с него, но той категорично отказваше да им дава шанс. А в школата има страхотни момчета. Надявам се през пролетта всички да ги видят, защото Благоевград винаги е давал големи играчи на България.
Говори се за драстично намаление на бюджета в Пирин…
– Нека приемем, че до момента всичко е повече писане в медиите. Ще стане ясно, предполагам, до Коледа, но искам да заявя, че в съблекалнята е спокойно и няма проблем. Хората, които ръководят клуба, са достатъчно сериозни и няма да позволят катаклизми.
В един момент излязоха информации, че има напрежение между играчи и Уорън Фийни, от една страна, и директора Таско Тасков, от друга, както и забавяне на премии. Изчистиха ли се нещата?
– В Пирин всичко е наред.
Успокоява ли ви информацията, че Царско село се разпада? По този начин ще имате един съперник по-малко в дъното…
– Не коментираме тези теми. От една страна, не знаем със сигурност какво се случва с Царско село, а, от друга, за какво успокоение можем да говорим – дори да се случи, нали има един отбор, който трябва да играе бараж. Пирин не заслужава това и ще го докажем напролет. Обещавам да видите съвсем друго лице на отбора през втория дял от шампионата.
Ще изредя три имена, които се свързват с Пирин – Александър Томаш, Милен Радуканов, Любо Пенев…
– Говорите за нов треньор, нали? Това ще е решение на ръководството на клуба. Аз съм професионалист и трябва да се съобразя с това, което кажат шефовете. С Томаш не съм работил, но чувам много хубави неща от момчетата, които са играли под негово ръководство. Истината е, че треньорът е определящ на 70-80 процента какъв ще е отборът. Без значение какви са футболистите. И най-яркият пример за това у нас е Левски. Виждате как изглеждаха сините с едни и същи футболисти преди и след идването на Станимир Стоилов. Те бяха на дъното, а само за няколко месеца той ги превърна в много по-добър отбор. Радослав Митревски също е един много амбициозен, млад треньор, който се стреми да се развива ежедневно и ще съм щастлив да остане в щаба на следващия наставник.
Не мога да не ви попитам за националния отбор – как видяхте последните два мача на трикольорите – с Украйна и Швейцария. В тях не беше добре да си вратар или защитник, след като се допуснаха близо 60 голови положения пред нашата врата?
– Гледах ги с едно око. Направо не ми се гледаше. Беше срамна работа. И за мен вина за това има треньорът. Не го познавам и сегашните футболисти ги чувам, че говорят добре за него, но моето мнение е, че той е избрал този подход. Срещу Украйна беше потресаващо. Аз такъв мач не съм гледал никога през живота си. Време е да се потърси промяна. Трябва и клубовете да променят политиката си. Крайно време е да се обърне внимание на школите и на българските футболисти, защото у нас пристигат голям брой чужденци, а повечето от тях са със спорни качества и това влияе негативно на нивото на футбола ни.
