Националният отбор на България по футбол ще играе при закрити врата… без да е наказан! И този срам доживяхме, сякаш другите са ни малко! И тук изобщо няма да се впускаме в анализи на резилите, които „лъвовете“ сътвориха, нито на все по-очеизбождащата управленска немощ на настоящото ръководство на БФС. Те са до болка известни и е изписано достатъчно и предостатъчно за тях. Само ще си позволим да зададем няколко въпроса, на които, разбира се, изобщо не очакваме да ни бъде отговорено.
Боби, г-н Михайлов, от кого бягате? Тези алабализми с препоръките на УЕФА не могат вече да заблудят и най-наивните деца. Виж, ако сте се примолили да изпратят тази препоръка, вече е нещо съвсем различно. Ясно е обаче като бял ден, че това е поредното бягство от реалността, в която изглежда отдавна не живеете. Техническият директор Георги Иванов ни обясни как недоволството не било срещу работата на БФС, ами срещу лошите резултати на националния ни отбор. От какво тогава се притеснявате и от кого бягате? Само можем да предполагаме, че по (не)ясни причини бягате от феновете на националния ни отбор и на родния футбол, които щяха да напълнят „Васил Левски“ така, както не се е случвало дълги години. И също така по (не)ясни причини се притеснявате от народната любов, въпреки констатацията на Гонзо. Странно…
Боби, г-н Михайлов, защо бягате? Нали си писахте няколко отлични оценки по всички направления в ръководството на футбола ни! Нали всичко върви като по мед и масло. Само националният ни отбор не върви, ама пък за това Вие и всички останали ръководители на БФС нямате никаква вина. Каквото зависи от вас, прави се – осигурява се транспорт, вода, храна… Абе, само един екскурзовод липсва. Всъщност, г-н Михайлов, Вие трябваше да сте екскурзоводът на родния футбол и да го прекарвате през всички точки на света, за да му се радват, да му се възхищават и да го дават за пример. Така, както правихте като футболист – ВЕЛИК футболист! Така, както даваха Вас и всички от златното ни поколение за пример. Уви… И ако Ви е останало поне малко достойнство и самоуважение, ако все още можете да видите докъде докарахте футбола ни, който с останалите от САЩ’94 бяхте издигнали до незапомнени висини, подайте си оставката. Не утре, не след Унгария, не след Сърбия – веднага, на секундата! Позволете ни да си спомняме с умиление за подвизите Ви на терена и доколкото е възможно да забравим за „подвизите“ Ви като управленец.
Боби, г-н Михайлов, докога ще бягате? Досега умело бягахте от неизбежното с всякакви прийоми. Било то с технически процедури, било то с юридически трикове, било то с… джип през терена на националния стадион „Васил Левски“. Въпросът е докога. А отговорът е ясен – няма да е още дълго. Вече не можете да избягате, г-н Михайлов. Преместването на двубоя България – Унгария на „Колежа“ при закрити врата не решава проблемите на българския футбол, а ги задълбочава. Живеем в демократична страна, г-н Михайлов, а не в комунистическа диктатура, на каквато сте обърнал БФС. Така че, извън модерната сградата на централата, всеки има право да изрази свободно мнението си и да протестира. И, повярвайте ми, ще го направи. А протестът не само няма да го избегнете или забавите с недопускането на зрители, ами най-вероятно и ще го ускорите. Изобщо няма да е учудващо, ако в следващите дни народната любов се излее пред сградата на БФС.
А всъщност, г-н Михайлов, запитахте ли се как ще се чувства новият ни национален селекционер Илиан Илиев, от когото се очакват едва ли не чудеса. Дори и той, който със сигурност е един от най-добрите родни специалисти, не може с магическа пръчка да промени всички, за да започнете да се биете в гърдите след победи над Унгария и Сърбия, с които да си осигурите още някой друг месец на власт. Не, г-н Михайлов, не и този път. Та, помислихте ли наистина за Илиан Илиев, или за пореден път мислите единствено за себе си? Най-накрая, току-виж сте посетил български стадион, без да се притеснявате от народната любов, държа да подчертая – към ръководителя Борислав Михайлов. Как ще се чувства обаче Илиан Илиев, това изглежда няма никакво значение. При дебюта си като национален селекционер, у дома, да играе пред празни трибуни. И то не поради наказание, а заради пустия страх, (не)знайно от какво породен. А после чакайте от него и футболистите да постигат резултати, за да Ви осигурят мнимо спокойствие.
Присъдата от целокупната българска футболна общественост е издадена, колкото и Йордан Лечков да се преструва, че не я знае и да се чуди кой иска оставката на ръководството на БФС. Така че, стига вече, г-н Михайлов! Стига, Боби! Стига бягане! Бягството този път е невъзможно…
