Бивш собственик на ЦСКА съди държавата за 500 милиона долара

0
768x432 (1)

Бившият собственик на „Кремиковци“и ЦСКА Прамод Митал и половин дузина негови роднини са изпратили писмо през адвоката си до тогавашния премиер Николай Денков, с което канят България да ги компенсира с 500 милиона долара за съсипването на „Кремиковци“.

Те твърдят, че след купуването на завода от Валентин Захариев той е процъфтявал в техни ръце, докато държавата не се намесила с корупционни намерения на тогавашния политически елит (тройната коалиция). Според тях с действията си правителството на Сергей Станишев е задушило компанията, отблъснало е чуждестранни концерни от намерението им да купят „Кремиковци“ и в крайна сметка родът Митал като инвеститори са били ощетени. Правно основание за претенцията си черпят от двустранен договор за защита на инвестициите между България и Индия, сключен през 1999 година.

Доколко основателни са претенциите

Действията на Митал в „Кремиковци“ меко казано представляваха източване на завода, като единствената причина да не се нарекат престъпление, е че всички пари се изнесоха с разрешение на държавата, която през Министерство на икономиката по това време държеше 25% от капитала и, имаше представител в Надзорния съвет. По-надолу ще разкажа първо историята на Прамод в България, а след това цялата трагикомичност на образа, който е тръгнал да мие срама от личния си фалит в Обединеното кралство, събирайки каквото успее от някогашната си къща от карти. Терминът „къща от карти“ е подходящ, защото в един момент бизнес структурата, оглавявана от Прамод Митал приличаше на империя. Всички придобивания обаче бяха финансирани с дългове в десетилетието на ниски лихви след спукването на дот ком балона. И нито един момент идеите за синергия между различни заводи на Балканите и в Африка не сработи так, че да създаде стойност, по-голяма от заемите, които бяха изтеглени.

 

 

Купува фабрика на Девети септември

Интересът на Прамод Митал към „Кремиковци“ датира от 2004 година. Тогава първата кохорта индийски инженери влизат в завода и започват да оценяват състоянието му. Паралелно протича и така наречения дю дилижънс. Това е документална проверка на баланса, събираемост на вземанията, изискуемост и падежиране на дълговете, наличие на разрешителни за работа и всичко останало, което би помогнало на евентуалния купувач да си състави по-ясна представа каква е стойността на това, което купува. Година по късно Global Steel Holding на Прамод Митал купува 100% от „Финметалс холддинг“. Това е холдингът, който притежава „Кремиковци“ и принадлежи на Валентин Захариев, който приватизира комбината през 1999 година. Причината да купи формата собственик на 71% от капитала е, че самите акции са запорирани. Други 25% са притежание на държавата и между 3 и 4 процента са в дребни акционери след масовата приватизация. Така Митал придобиват не самия завод, а собствеността върху фирмата, която държи 71% от капитала на комбината. Те трябва да работят за падането на запора върху акциите. Индийците са наясно, че по силата на приватизационния договор, трябва да изпълняват „План за жизнеспособност“ за стотици милиони, включващ затваряне на производства, инсталиране на почистващи технологии и други задължения. В противен случай „Кремиковци“ ще трябва да върне държавна помощ от 90-те години, която е станала неприемлива в светлината на присъединяването ни към Европейския съюз. Трябва да обслужат и натрупаните стотици милиони просрочени задължения към НАП, НОИ, Булгаргаз, НЕК и БДЖ.

Самият Global Steel е бизнес крилото на по-голямата част то фамилията Митал. Бащата и по-малките синове – Прамод и Винод. Големият син Лакшми Митал първи осъзнава възможностите от интернационализация на бизнеса и след несъгласие с роднините напуска семейния бизнес. Създава собствен бизнес още в средата на 90-те и просперира. През 2005 година придобива френско – люксембургския концерн „Арселор“ и като собственик на „Арселор- Митал“ оглавява най-голямата металургична група в света. За кратко пазарната ѝ оценка го прави най-богатия човек в света.

Останалата част от фамилията осъзнава грешката и със закъснение тръгват по стъпките на големия брат. Прамод и останалата част от Семейство Митал купуват „Кремиковци“ и още няколко мощности на Западните Балкани и в Африка. Точна цена за купуването на „Кремиковци“ не е известна, но по медийни публикации се приема, че е някъде между 100 и 135 милиона щатски долара. Митал не вади собствени пари, а заема около 150 млн. долара от „Стемкор“ и „Залцгитър“. Това са международни търговци със стомана и суровини. Като гаранция, новият формален собственик на мажоритарните дялове Global Steel Holding сключва дългосрочен договор да им продава продукцията на „Кремиковци“, а те да му доставят руда, въглища и други необходими материали.

„Кремиковци“ е придобит, но въпреки едногодишния дю дилижънс се оказва, че 100 милиона евро се губят защото се оказва, че са несъбираеми вземания. Митал разбира, че се е минал, но не се предава. Още на следващата година емитира облигации за 325 милиона евро с падеж през 2013 година. Заемът е изтеглен през капиталовите пазари, като облигациите се изкупуват от инвестиционни фондове с интереси към Източна Европа. С разрешение на надзорния съвет, в който участва българското правителство, от получените 325 милиона евро, по които длъжник е „Кремиковци“, Прамод Митал си прибира 99 милиона евро. Това става по силата на договор, който позволява срещу тези пари комбинатът директно да търгува със „Стемкор“ и „Залцгитър“, а не чрез посредничеството на мажоритарния си собственик Global Steel Holding. В този момент, някъде през втората половина на 2006 година Прамод Митал си връща даденото за „Кремиковци“. На 12-тия месец вложението му е изплатено с малка печалба като се има предвид курса долар/евро по онова време, и всичко след това, което получи, предстои да формира още по-голяма печалба. Това е рекордно кратък срок за изплащане на разход по придобиване на бизнес. Цената я плаща заводът, а ако междувременно „Кремиковци“ фалира, това няма да причини загуба на Митал, защото си е прибрал своето, че и отгоре. Не е луд, който яде баницата, а който му я дава.

 

 

Още източване

Наглостта на Прамод не свършва до тук. Като мажоритарен собственик, със съгласието на държавата натоварва завода да плаща на Global Steel за управление и технически услуги. Сключени са два договора, всеки на стойност 62.4 милиона долара. И даже опитва да си прибере парите в аванс, като предлага на общото събрание на акционерите да позволи да си вземе накуп 80% от вземането си, а в замяна да опрости 20% от стойността на договорите. Тоест 99 милиона долара сега, вместо 124.8 разтеглени във времето. Незнайно защо оттегля това предложение от дневния ред на общото събрание в последния момент, което значи, че не си получава 99-те милиона накуп, но парични потоци все пак текат към холдинга, който притежава мажоритарния дял от 75%.

Как държавата допуска това да се случи, и защо не държи комбинатът да се развива, е въпрос, който задавах на тогавашния премиер Сергей Станишев и на икономическия му министър Петър Димитров“. Отговор така и не получих. Станишев даже стана и напусна пресконференцията в гранитна зала на Министерски съвет след един от уточняващите ми въпроси.

Само половин година след емитирането на облигациите, се получават първите сигнали, че облигационерите се притесняват за парите си. През януари 2007 те пристигат в България за да научат от първо лице как така комбинатът приключва 2006 година със загуба. Заради лошото време самолетът им каца в Белград и оттам хващат такси до София. В края на октомври 2007 година става ясно, че облигационерите отново не са доволни от представянето на „Кремиковци“ и сформират коалиция, която да притиска Прамод Митал със заплаха че може да предизвика предсрочна изискуемост на вземането си.

Нужните инвестиции по плана за жизнеспособност не се изпълняват. През 2008 година, точно последните девет месеца преди да започне световната финансова криза икономиката бумти. Цената на стоманата достига исторически рекорди. Навсякъде всички печелят, само „Кремиковци“ пълзи по корем с несигурни доставки на суровини. Дали правителството на Станишев се е усетило, че направило твърде много компромиси с Митал и той е злоупотребил с уговорките, или по друга причина, държавата променя отношението си. От благосклонното мълчание пред източването в предишните две години, през 2008 г. Митал е притиснат да прояви отговорност към задълженията си спрямо комбината, или да го продаде.

През лятото на 2008 година кредитори на „Кремиковци“ искат дружеството да се обяви в неплатежоспособност и това се случва. Заради провала си Прамод Митал се превръща в персона нон-грата в България. Един по един индийските инженери напускат България. Започва началото на края.

На какво основание Прамод Митал вярва че България е ощетила интереса му предстои да видим. Публично известната история показва, че той трябва вечно да благодари на България за бързата печалба, която му осигурява. В следващите години по подобен начин се съсипват и други начинания на Прамод Митал на Балканите и в Африка. В Босна и Херцеговина за кратко е арестуван по обвинение в измама. Това не му пречи да поддържа луксозен стил на живот с огромна къща в лондонския квартал „Мейфеър“. За незапознатите, той е на пет минути пеша от Бъкингамския дворец, граничи с легендарния „Хайд парк“ и най-скъпата търговска улица на Лондон – „Оксфорд“.

През 2020 година Прамод Митал обявява личен фалит, но назначеният му администратор (у нас ги наричаме синдици) не успява да удовлетвори кредиторите и на 20% от вземанията им. Митал обаче запазва двореца си и твърди, че живее с подаяния на роднините си.

Едно на ум

Първоначалното искане „Кремиковци“ да се обяви в неплатежоспособност внесе малка и никому неизвестна фирма доставчик на закуски. Претенцията ѝ беше на стойност няколко хилядни от всички задължения на завода и за всички беше ясно, че зад нея се криеше играч с по-големи интереси. Имаше игра на големи интереси, които се криеха зад проксита.

Такива например имаха притежателите на облигациите. Според това, кога са ги закупили, някои рискуваха да загубят всичко, а други по-малко. Разделени на няколко лагера, част от облигационерите вярваха, че най-голяма част от вземанията си ще получат, ако „Кремиковци“ се продаде като едно цяло. Други смятаха, че разпродажбата трябва да е на парче. Някои от тези фракции работеше по свои пътища, като често прибягваха до лобистки и медийни кампании. Други можеха само да пасуват. В крайна сметка целият недвижим имот, инфраструктура и производствени мощности с продадоха на едно. Автобуси, вагони и други се продаваха на парче, но те нямаха отношение към евентуално възобновяване на производството.

На един от търговете за продажба на големия лот се появи един дядо със очукана джипка, който обясни, че има стотици милиони и иска да купува. Когато се оказа, че никой не е вложил задължителния депозит за участие (задатък), дядото каза, че банката му нещо не си е свършила работата да изпъни наредения превод и си тръгна.

Чист театър и точно затова не изключвам възможността зад претенциите на Прамод да стоят и облигационери, които са загубили от фалита на комбината. От разпродажбата на активите облигационерите получиха под 10% от номинала на облигациите и не е невъзможно сега да опитват да възстановят загубите. Това подозрение подкрепя и въросителната как след фалита си Прамод Митал може да наеме първокласни адвокати и да си позволи разходите по едно дело? Освен ако зад него не стои някой и не го използва като прокси за свои цели, а той получава шанс леко да отмие срама от името си.

Опитът показва, че рано или късно крайният заинтересован изплува. Междувременно за България остава извода, че един международно провален схемаджия като Прамод Митал отново проявява наглост и трябва да му се даде безкомпромисен отпор, ако се стигне до дело. Molon Labe – „Ела и се пробвай“ (ако ти стиска).