Бивш „син“ шеф призова: Ходете на стадиона, Левски ще се оправи!

0
levski slaviq 199

Бившият спортен ди­ректор на Левски Андрей Желязков даде интервю пред „Тема Спорт“. В него той говори за играта на сините, решенията на Петър Хубчев, настроени­ята сред феновете, Люп­ко Петрович – с когото се засякоха за кратко при последния си престой на „Герена“, както и за неща­та, които му правят най-голямо впечатление в първенството

Г-н Желязков, изненадва ли ви с нещо до момента първен­ството?
– Най-много до момента ме изненадва съдийството, тъй като е доста променено спря­мо година-две-три. И то в поло­жителен смисъл. Ръководители­те трябва просто да бъдат по-реалисти и когато не им се по­мага, да не нападат и атакуват реферите. Другото положител­но е, че шампионатът става интересен. Ако ЦСКА и Левски бяха победили през уикенда… Най-класните попълнения в мо­мента са в Лудогорец и би тряб­вало да очакваме, че този от­бор отново ще върви напред, въпреки че ако влезе в групите на Лига Европа, ще има тежък график и това може да доведе до колебания.

Това може да даде допълни­телни шансове на ЦСКА и Левс­ки в битката с Лудогорец

– Зависи, ЦСКА не е за отпис­ване срещу Заря, въпреки че ре­зултатът от първия мач в Со­фия не е много обнадеждаващ. Те спокойно можеше да спече­лят домакинството си.

Изненадва ли ви Левски с представянето си?

– Следя им всички мачове, хо­дя на стадиона, защото дълги години съм бил ръководител и не ми е безразлично. Интересно ми е да гледам как се развиват, изобщо клуба. Някои казват, че една птичка пролет не прави. Но се видя какво стана след про­дажбата на Мариани и контузи­ята на Тиам. Това са две важни фигури в халфовата линия и ко­гато излязоха, веднага се почув­ства. Затова ни най-малко трябва да обвиняваме треньо­ра за резултатите. Не защита­вам Петър Хубчев, не съм му ад­вокат. Но в момента, който и да дойде, материалът, с който ще разполага, не е толкова добър, че да се очакват чудеса. Прави ми впечатление друго -има ли комуникация между зве­ното на скаутите, Павел Колев, Ивайло Петков? Дали са едно общо, това ме притеснява.

Не се ли създадоха нереални очаквания към Левски след две­те победи над Ружомберок? След толкова години страда­ния публиката сякаш изпада вече в еуфория от прекалено малко?
– Така трябва да е. Но някой трябва да обедини публиката на Левски. Много неприятно впечатление правят двете агитки – едните отляво, други­те вдясно. Те си подкрепят от­бора, но нещо не е наред. Много по-силни ще са, ако са заедно. Не трябва да е така. Някой ще ка­же, че това не оказва влияние. Как да не оказва? Когато са раз­делени родителите, това оказ­ва ли влияние на децата? Колко­то до играта – отборът беше подготвен, тръгна добре. Има футболисти с опит, нещо друго липсва. Аз също обичам опитни играчи, учил съм се от най-голе­мия – Йохан Кройф, винаги съм взимал примери от него. Той казваше, че годините, килогра­мите, ръстът – тези неща ня­мат значение, а единствено има показаното на игрището.

Какво общо намирате меж­ду загубите от АЕК Ларнака (0:4) и Берое (1:3) на „Герена“, кое е притеснителното за Левски?
– Това са много различни дву­бои. Реваншът с кипърците бе предрешен. Колкото до мача с Берое – още като погледнах със­тава, ми стана ясно. Но какво да критикуваме Хубчев, кого да сложи? Казваме, че Деян Иванов не е играл много време, Рейш се контузи на загрявката, Каргас е болен, Ейолфсон не е готов…

Треньорът бе критикуван повече за това, че мени пози­циите на играчите – например Станислав Иванов игра зад на­падателя, а не на крилото?

– Моето мнение за Стаси е, че не е типично дясно крило. Да, той прави хубави неща, когато излезе по фланга и топката му е подадена в дълбочина, а той я поеме на скорост. А не когато му я дадат на крак и след това трябва да преодолява против- ник – почти не се сещам за такъв негов пробив. Мисля, че Хубчев има право да го премести. Иванов трябва да е свободен, да може да използва целия фронт на атаката. Важното е, че върви нагоре, има доста голя­мо израстване.

Казахте, че Хубчев не бива да се съди. Коментира се, че той е започнал да играе прека­лено офанзивно, за да избяга от етикета, че е дефанзивен треньор. Може ли да се каже подобно нещо?

– Защо се разсъждава така? Нека вземем първия двубой на Левски за сезона срещу Ружомбе­рок – с колко дефанзивни халфове бе на терена в Словакия? Игра­ха Тиам, Райнов и Юруков. Побе­ди ли? Какво казахме тогава – дефанзивен или офанзивен беше. В крайна сметка всичко се оп­ределя от резултатите, а не с колко дефанзивни футболисти си бил на терена. Тогава Левски игра добре, след това част от състезателите се контузиха, а Мариани беше продаден. Тоест, всичко се промени. Все пак Левс­ки не разполага с играчи от ви­сока европейска класа и Хубчев само да влезе в съблекалнята да им каже кой с какъв номер да иг­рае, тоест каква позиция да за­еме.

В първия ви престой на „Ге­рена“ като директор имаше твърдения, че и Георги Васи­лев е бил дефанзивен треньор, а тогава отборът мачкаше наред с големи резултати…
– Спомням си много добре. Да­же в един момент, когато Нас­ко Сираков напусна, ние играех­ме без централен нападател. Боримиров, Илиан Илиев, Нико­лай Тодоров-Кайзера и Мъри Стоилов се нагърбваха с тази задача, а биехме с по 5-6 гола. Чертата се тегли накрая, има време за сегашния тим. Сигурен съм, че и Хубчев знае кого да взе­ме, но дали клубът има тази въз­можност? Бих препоръчал на хората да ходят на стадиона, Левски ще се оправи.

Като холандски възпита­ник, какво е мнението ви за Найджъл Роберта?
– Повечето чужденци дой­доха късничко. В първия си мач в първенството влезе като резерва и вкара решаващ гол срещу Царско село. Всичко е въпрос на избистряне на със­тава и виждане в кой двубой на кого да заложиш и къде той да е най-полезен, на тактика. Той е млад и не трябва да бъ­де отписван. Лошото е, че в Левски много дълго време ча­каха – този ще дойде, онзи очакваме, другият ще е ска­ут, а третият спортно-технически директор. Сега е мо­ментът нещата да се правят за зимата, а не още да се сгло­бява отбор. Да, собственост­та се смени много бавно – ще дойдат ли новите, няма ли. Но след като има финансова стабилност, трябваше да се действа по-бързо. Промените закъсняха.

Как се приема чужд човек на „Герена“ като Ивайло Петков? Какъв съвет бихте дали, след като сте извървели същия път?
– Имах голямо доверие от то­гавашния президент Томас Лафчис, за което му благодаря. Пос­ле имахме малки спречквания, но те не са били лични, а в име­то на отбора. Лафчис ми беше оставил почти всичко и си прокарвах вижданията. Бяха се заг­нездили стари играчи, а Левски не вървеше. Те искаха да кома ндват треньора и ръководите­лите. Това го изчистихме бързо. Знаете все пак от кого съм се учил – Кройф. Това много ми по­могна. Като напуснахме с Томас, Левскинямаше задължения, а имаше да получава транш от 700 хиляди марки за трансфер на Владимир Иванов-Фугата. футболът си е футбол, но и биз­нес. Почти нямахме играч, кого­то да вземем за 500 хиляди, а да го трансферираме за 50. Ивайло трябва да си отстоява позици­ите.

Точно от такива сделки Левски бе стигнал до ръба на фалита…
– Затова се гледат финанси­те. Не може само да търсиш „Чичко паричко“ да спасява клуба. Това няма как да продължава безкрайно. Този, който съумее да докара Левски на нулата и отборът да участва в евротурнирите – това е добър ръко­водител. Към това трябва да се стремят новите, защото Левски не може постоянно да бъде спасяван от някого.

С трансфер на Тодор Неделев може ли Левски да се превърне в реален претен­дент за титлата?
– Да. На това момче Господ му е дал талант. Надраснал е Ботев, никой няма право да му се сърди дори и да напусне. Пре­ди време му взеха 5 милиона ле­ва, сега ако вкара в касата още 2 – трябва паметник да му направят. Ще излезе друг от там, школата работи. Ето – Шопов и Добрев вървят добре.

Очаквахте ли Люпко Пет­рович толкова бързо да вдиг­не ЦСКА откъм резултати, след като бе обявен за трень­ор?
– Като резултати – да, като игра няма голяма разлика. Но футболистите му имат рес­пект, той е огромно име. Има си тактика, спазва си я. Веднага разбрах защо пусна Фабрини срещу Лудогорец – само той мо­жеше да изведе някой в дълбочи­на. И това се случи в края, но Тиаго пропусна.. С едно решение Люпко печелеше мача. Бяхме заедно в Левски. Мен ме освободиха, че съм на възраст. Малко се учудих, че същото стана и с него, а ние бяхме 4 точки пред Лудогорец. Навежда ме на мисълта, че някой не иска­ше Левски да върви напред. Поч­наха да се обаждат някои хора от азиатските страни – че от­борът играел неефективно, че трябва да бие с 5:0. Откакто започнаха да ходят по офисите в хотел „Радисън“, се случиха и тези неща…