-
Бившият спортен директор на ЦСКА – Драголюб Симонович – продължи с Фейсбук атаката си по Стойчо Младенов.Три дни след първия си пост, в който го обяви за „троянски кон“ на „Армията“, сърбинът публикува пространен втори пост, в който обвинява наставника за загубената титла през 2012 г. и дори разказва как тогавашните босове на клуба от „Титан“ са опитали неуспешно да „купят“ злополучното гостуване на Миньор Перник на среща в столичния ресторант „Бесо“.
„Без да омаловажавам заслугите на Мораеш и останалите момчета при 10-те поредни победи, Митко Борисов играеше централен нападател с №9, а Иво Иванов малко зад него като типичен плеймейкър“, написа Симонович и добавя, че неофициално е помагал на ЦСКА през сезон 2015/16, когато тимът взема Купата на България от В група.
Ето го и целия пост на Дуци Симонович:
Стойчо Младенов го спускат с парашут някои мениджъри и важни хора в БФС. Стойчо нищо не разбира от футбол, не умее да прави смени и дори не различава квадрата от триъгълника в тренировките. Това не са моите думи, това не съм го казал аз. Това са думи, изречени преди години от Мето Томанов в интервю. А, ако някой добре познава „Неустойчо“, това със сигурност е Мето Томанов. Лично не се познавам с Томанов, но имам изключително високо мнение за неговата професионална работа като скаут, мениджър и за мен това е човек, който разбира и от футбол, и от селекция. И само да допълня, че моето мнение за треньорските неумения на „Троянеца“ напълно съвпадат с думите на Томанов. За мен Томанов е в основата на много успехи на Лудогорец в последните десетина години. Освен добрата работа на Томанов, за успехите на Лудогорец трябва да прибавим и работата на треньори, футболисти, „работата“ на БФС, „работата“ на голяма част от съдиите, „работата“ на Караманджуков и останалите „караманджуковчета“, много работа и на държава, премиери, министри, на „независими“ спортни телевизии и работа на скарани с истината журналисти и още, и още много работи…
Преди да продалжим с „Троянеца“, джентълменско и честно е да поздравя Лудогорец за победата срещу Рома. И специално спортния директор Караманджуков, който на последната пресконференция се оплакваше, че в Лудогорец имаше период, в който нямаха пари да купуват футболисти. То нещо да няаш пари, а все пак да пазаруваш, много ми прилича на една стара „приказка“ за едни кораби и морския флот, изчезнал в триъгалника на Бойко. Сбърках с географията, кораби и флот изчезват в Бермудския триъгълник.
Все пак да се върнем кам пролета 2012, на 10 поредни победи на „Троянеца“, как загуби 8 точки повече 5 кръга преди края и защо написах в първото писание, че Гърнетата направиха всичко възможно и НЕВЪЗМОЖНО ЦСКА да е шампион 2012 година… Без да омаловажавам заслугите на Мораеш и останалите момчета в 10 поредни победи, Митко Борисов играеше централен нападател с фланелка номер 9, а Иво Иванов малко зад него като типичен плеймейкър… Имаше оше нqколко нестандардни састезатели, но играеха повече като дефанзивни полузащитници, и един или два защитника, не помня вече… Не е тайна, че Титаните и Домусчиеви бяха съдружници във фирмите за чистота. Това означаваше, че помежду си знаят сметки, банки и останали финансови параметри. Най-интересно беше през седмица, как наближава поредният кръг в шампионата, започваше преследване кой откъде, от коя банка и сметка ще тегли и колко пари, и в коя посока на България отиват „караманджуковците“…
Миналия път написах, че ще разкажа за един генерал и среща на „Бесо“. Нашият „централен нападател“ с още един-двама полузащитници отива на среща с един военен на „Бесо“, седмица преди злополучния мач с Миниор Перник… Нашите „състезатели“ слагат на маса 500 европейски бройки, лилав цвят с три номера, една петица и две нули. Такива, от същия вид като от спалнята на премиера, но в „Бесо“ нямаше златни кюлчета и беше спокойно, нямаше ни пистолет… Все пак, военен беше човек на думата, каза на нашите „състезатели“ да приберат лилави неща и че той вече се е разбрал със съдружници във фирмите за чистота на нашия „централен нападател“… И че един мач ще играе с момчета от седми и осми клас от училище в Перник, а втория с по-големи батковци… Спирам да се бъзикам, всички помним какво стана и в двата мача в Перник… Имаше и много приказки за съдията на мача, но и тогава, и днес съм сигурен, че Таско свири перфектно мача… Имаше много мачове през съдийската си кариера Таско, в които не беше перфектен, но за този мач и загубата на ЦСКА той няма никаква вина… Отборът игра много слабо, Мораеш изпусна и дузпа, „Троянеца“ показа всичките си трениорски неумения и станаха 5 точки… След това „Троянеца“ успя и почти невъзможно да загуби от най-слабия Левски, който аз съм виждал, а в Балгария съм от 1997 година. На края дойде и загуба в Разград и замина последен реален шанс ЦСКА да е шампион с Титани…
Ще се варна и десетина дена преди „докторска треньорска дисертация“ на „Неустойчо“ в Перник на тема „Как треньорът да не е виновен след загуба, а моят отбор да не може два пъти да си подаде“… Аз бях в Сърбия и Митко Борисов ми звъни, за него в „работно време“ към 1 и половина след полунощ е… И пита ме могат ли Литекс нещо да направят в Разград. Това беше ден или два преди гостуване на Литекс в Разград. А Литекс тогава бяха в много трудна ситуация. Точно по това време на Ганчев футболът беше последна грижа, по „захарна афера“ арестуваха Данаил и още хора, всички мои познати и приqтели. Ицо Стичков беше треньор, БФС и съдии направо се подиграваха и с Ицо, и с отбора. Помня, че предния мач Литекс беше загубил от Монтана и приключиха мача с три червена картона. Аз казах на Митко, че знам много добре ако се обадя на Ганчев и споменем само дума „футбол“ какви „цветущи думи“ ще получим в отговор. С Ицо Стоичков се познавам, но не съм толкова близък да се обадя за такива неща. Все пак, обадих се на моя сънародник, който беше и капитан на отбора, но и казах всичко, което говорихме, да предаде на всички в клуба. И Литекс, осакатени и ощетявани през целия мач, направиха равен. И точно тогава, в този момент, 5 кръга преди края ЦСКА излезна 8 точки пред Лудогорец. Но, няма точки или преднина, която „Троянеца“ не може да загуби… И само едно изречение за „проблеми“ в Литекс пролета 2012 година. Всичко беше изкуствено, нямаше никаква „захарна афера“, единственото „сладко“ в цялата история беше, че на едни държавни рекетьори едни ВЕЦ-ове са виждаха много „сладки“…
Аз нямам лиценз и никога няма да го имам. За това за треньорския лиценз може и да е моя грешка, но по някакъв начин това беше и моят личен протест срещу девалвацията на треньорска работа и в Сърбия и в България и на целия Балкан. Представете си колко разбирам от футбол, кога и такав, все пак и чужденец, станах старши треньор в Литекс половин година след като приключих като футболист, изкарах почти три невероятни и емоционални години в Сливен, с влизането в А група, уникални 10 мача без загуба с отбор без чужденци и без селекция (Неустойчо да разбере, че може и без селекциq)… И накрая станах и спортен директор на ЦСКА… Ще видим кога следващия път един сърбин ще стане спортен директор на ЦСКА или Левски или кога ще един българин да стане спортен директор на Звезда или Партизан. И кога сам си тръгнах от ЦСКА, никога повече не съм се официално върнал във футбола. Неофициално бях около ЦСКА 2015 и 2016 година, това малко хора знаят и така е най-добре да остане. Изживях и може би най-емоционалния момент във футбола, когато ЦСКА от В група взе Купата на Балгария. Това беше невероятна година и невероватна история, може би най-хубавата приказка в българския футбол в 21 век. Няколко месеца след финала с Монтана спрях и официално и неофициално да се занимавам с футбол. Това го написах заради разни лъжи и интриги, които пишат и ще продалжават да пишат…
А и аз ще продалжавам да пиша. В следващо писание ще разкажа история за един бивш собственик на столичен отбор и среща на Кошарите кога ми предлагаше 400 бройки от ония „лилави европейски“ за това моите хора да разпишат фалшив документ, сварзан с КТБ. Как „Неустойчо“ отказа съвети на Рафа Бенитес преди мачове на Литекс с австрийския Гак в евротурнирите и загуби 5:0, как попаднаха в мен документи и доказателства за кражба на 10 милиона долара във ВМЗ-Сопот и още много интересни неща за футбола, политиката, КТБ…
