-
Бившият нападател Крум Бибишков направи име у нас с екипите на Пирин Благоевград, Левски, Литекс, Берое, Марек и Локомотив София, а в чужбина е играл за португалските Маритимо, Пеняфиел, Академика Коимбра, както и в отбори от Румъния и Израел. Но последните му шест години бяха в Канада, където първоначално е футболист, но след това става играещ треньор и отваря своя академия. Канада ще играе на Световно първенство за първи път от 1986-а година и Бибишков разкри тайната на успеха на „кленовите листа“.
„Много е важно как ще стартират в първенството. Дори съм се хванал на облог със сина ми. Аз смятам, че може би ще вземат една точка, а той е на мнение, че ще излязат от групата. Но групата им е много тежка с Белгия, Хърватия и Мароко. Белгия и Хърватия са отбори, които участват на всеки форум. А играчите на Канада не са били родени, когато тяхната страна е била на единственото си Световно. Ще им бъде трудно, така че ако вземат 1 точка, ще бъде успех.
Но пък ще натрупат безценен опит, защото на следващото Световно първенство ще бъдат домакини. Повечето им играчи са млади, имат средна възраст 23-24 години. Но пък нямат какво да губят, така че това е плюс за тях, коментира Бибишков, който обаче въпреки годините в Канада, е сериозен привърженик на Аржентина. И то от много години.
Но Канада има двама топ-футболисти, които са в елита на Европа и са вероятно най-разпознаваемите им играчи. Това са Алфонсо Дейвис от Байерн Мюнхен и Джонатан Дейвид от френския Лил. Дейвид дори е любимецът на Бибишков от канадските играчи, на когото предрича бляскаво бъдеще“, заяви пред БТА Бибишков.
Той разкри и причините, довели до класиране на Канада на Мондиала.
„Канада се класира на Световното първенство благодарение на младите играчи, които играят в Европа. Реално те са движещата сила. Много е важно за успеха, че те отиват в европейските клубове много млади. Другият фактор е не особено сериозната конкуренция в Зона КОНКАКАФ. Реалните конкуренти са САЩ, Мексико и Коста Рика, които обаче в тези квалификации не вървяха добре и се нуждаеха от допълнителeн бараж. А младите канадски играчи в Европа играят на високо ниво, а не само да кажеш, че сам и тренират, коментира бившият таран.
Иначе в стратегически план той е разочарован от липсата на футболна политика в тази страна при огромния наплив на емигранти и техните деца, повечето от които идват от много футболни дестинации – от Европа, от Африка.
„Развитието на футбола в Канада е слабо. Когато отидох, очаквах друго, така че ми беше чудно и странно. Очакванията ми бяха, че ще се работи по план, защото следващото Световно първенство ще се проведе и при тях. Така че е логично да искат да се представят на ниво. Но допреди година, когато си тръгнах, нищо такова не се случваше, разказва роденият в Петрич бивш футболист, който вече се оглежда за треньорска работа у нас.
„За децата в най-ранна възраст има много академии, но малко от тях работят да изградят футболисти на топ-ниво. А деца има, както казах, идват много емигранти заради държавната политика да приемат по половин милион всяка година. Реално огромна част от децата приключват с футбола на 16-17-годишна възраст. Най-добрите отиват в академиите на трите клуба от МЛС – Торонто, Монреал и Ванкувър, а съвсем малка част се мести в САЩ със стипендия в университетите.
Извън тези три клуба в Канада се опитват да създадат своя професионална лига, която се нарича Canadian Soccer League (CSL). Но Бибишков заяви, че хората не бива да се заблуждават.
„Да, тази лига би трябвало да бъде лице на местния футбол. Но ви уверявам, че са много далече от представата ни за професионален футбол“.
Самият Бибишков пристига в Страната на кленовия лист като футболист в един от отборите в тази лига – Брентфорд Галакси, намиращ се на около 100 километра от Торонто. След това прекарва две години в Скарбъро от Торонто, а после заедно с други хора създава своя академия. И малко по-късно се създава и мъжки отбор към тази академия.
„Моята академия започна с 10-15 деца, точно един отбор. А когато напуснах имахме 120 деца, което беше едно добро развитие. Пандемията от КОВИД-19 промени много неща и там. Общо взето не мога да кажа нищо лошо за Канада, като единственото ми разочарование е липсата на футболна политика. И когато си малка академия си принуден да се съобразяваш с много неща. Така например един закон гласи, че нямаме право да тренираме на открито от 1-и октомври до месец май. Трябва да се търсят зали, салони. Не всеки има. Плащат се наеми, местиш локацията и това не е евтино. Но макар и да получи Световното заедно със САЩ през 2026-а година, Канада приема футболът основно като забавление. А има изключително много качествени деца. Оттам излизат и такива като Дейвид и Алфонсо Дейвис. Но те са само двама. А една страна с 38 милиона население при този потенциал трябва да има поне 50 като тях“.
Според него, единствено липсата на воля и сериозен интерес е причината да не се развива играта с бързи темпове. Защото в Канада живеят много треньори от Англия, Шотландия, Ирландия, Италия и те могат да бъдат от голяма полза.
