Един от най-техничните футболисти в България в края на 80-те и началото на 90-те години — Росен Крумов, за съжаление, също е изживявал нещо подобно на това, което се случи с Тодор Неделев в Грузия. „Мач Телеграф“ се свърза с някогашното крило на Левски, Славия и Шумен, за да разкаже как в неговия случай кошмарният инцидент се отрази на кариерата и живота му. Най-хубавото от всичко е, че по първоначалните прогнози за Тошко Неделев най-лошите сценарии не са се случили и той ще се размине доста по-леко от това, което се случи с Росен Крумов преди 29 години. Ето какво каза той за своя случай, както и за пресните събития с Неделев.
„Катастрофата стана на 27 декември 1993 година. По това време бях футболист на Шумен. Беше ерата на Гриша Топалов. В отбора бяха събрани много големи футболисти начело с Пламен Гетов и Божидар Искренов. Бяхме разпуснати за зимната пауза. Пътувах между Костинброд и Петърч, беше тъмно, към 8 часа вечерта. Един циганин си беше изпуснал каруцата, нямаше го на нея, а тя изведнъж изскочи право срещу мен. Успях да избегна удар с конете, но не и с каруцата. Бяхме четирима души в колата. Двама не пострадаха, единият получи сътресение, а при мен положението беше най-тежко. Парче дърво от каруцата се заби в главата ми и то на много лошо място – между окото и ухото, където черепът е по-тънък. За 15-20 секунди загубих съзнание. Спътниците ми в колата се уплашиха много, може би бяха в шок. Успях да изтръгна парчето от главата ми, но рукна кръв. Извикаха бърза а помощ и ме закараха в „Пирогов“. Минутите от приемането ми там бяха последните, които си спомням преди отново да загубя съзнание. Оперира ме доктор Манов, който беше най-добрият хирург по онова време. Беше левскар и веднага ме позна като ме видя. Операцията е продължила 3-4 часа. Не мога всичко да ви обясня точно и с медицински термини, но доколкото разбрах мозъкът има 4 кори. В моя случай са били засегнати или пробити 3, без последната. Ако парчето от каруцата бе стигнало и до нея, щеше да е е фатално за мен. Останах 37 дни в болницата, от които първите 16 в реанимацията. След операцията ми оставиха раната открита, за да изтича гнойта, както и всякакви бактерии и частици, които бяха останали след удара. Ако бяха затворили раната, всичко щеше да е много по-опасно за мен. Имах и хематом, но слава Богу всичко се разви добре за мен.
Една година не играх футбол. След 8-9 месеца почнах да тичам. През пролетта на 1995 година се върнах в игра за Шумен. Но вече не бях същият. Искаш или не, се пазиш. Избягвах играта с глава. След това играех във В група за Костинброд. Първите месец-два след такъв инцидент, не трябва да гледаш телевизия. Трябва и да избягваш слънчевата светлина. Аз не бях слагал шапка на главата си, за да се пазя от слънцето, но след това, което претърпях, ми се наложи“ – сподели за най-кошмарния момент в живота си Росен Крумов.
„По принцип при такива инциденти всичко е строго индивидуално и зависи от много неща. При Тодор Неделев доколкото чувам, нещата са доста по-добре, отколкото при мен. При него разбрах мозъкът, че не е засегнат. Според мен след 1-2 месеца ще започне да тренира, а след 4-5 да играе. Пожелавам му от сърце бързо да се оправи“ – заяви Росен Крумов.
