Бивш ас на Левски, национал и шампион с Лудогорец рита за Дибич в „А“ Областна

0
-
-

През 2021 година Лудогорец сбъдна мечтата на своите фенове и на собствениците на клуба – братя Домусчиеви – и еднолично застана на върха в историята на Първа лига със своите 10 поредни шампионски титли. За тази декада през „Хювефарма арена“ се извъртяха десетки футболисти, като всеки в по-голяма или по-малка степен допринесе за сребърната звезда, която краси емблемата на орлите от тази есен. Над всички силни отбори на зелените обаче блести формацията от сезон 2014/15, когато футболната фортуна целуна Вандерсон в 90-ата минута на плейофа реванш срещу Стяуа на „Васил Левски“, а при дузпите Господ „натурализира“ принудително застаналия на вратата румънец Козмин Моци и замени румънския му паспорт с български во веки веков.

В груповата фаза на Шампионската лига приказката за Лудогорец продължи с епични двубои с Реал Мадрид, Ливърпул и Базел, а част от тима е и Александър Александров. Централният бранител е привлечен в началото на 2014-а и едва ли сам си е представял, че девет месеца по-късно ще трябва да пази Кристиано Роналдо и Карим Бензема в София или пък Филипе Коутиньо и Рахийм Стърлинг на „Анфийлд“. Сега, седем лета по-късно, Сашо се числи към „пенсионираните“ играчи и само поддържа форма с мачове за тима от родното му село Дибич – ФК Енев-Дибич. Но срещу името му греят два трофея за шампион на България, една купа и две Суперкупи на страната плюс 320 мача в елита, още 16 в турнирите на УЕФА, както и 15 срещи за националния тим.

„След последния ми период в Черно море си казах „край“. Като станеш на 32-34, и не искаш да обикаляш България. Каквото си постигнал до тази възраст – толкова! Имах оферти през 2018-а, но исках да обърна внимание на семейството си – децата пораснаха вече, беше ми време да се прибера вкъщи“, споделя Александров.

Сега бранителят е доволен, че отново е на зеления килим, макар и не като професионалист и не в родния Волов.

„За съжаление. Шумен тогава остана без мъжки футбол. Има раздори, караници и всеки дърпа килимчето към себе си, а на практика няма какво да делят. При нас са събрани най-силните футболисти от областта и реално Енев не е отбор за А окръжна, но президентът ни Йордан Енев не иска да троши грешни пари за Трета лига, защото няма смисъл. Имаме и доста млади момчета. Стадионът ни е супер – бойлер, топла вода, съблекални, детски кът, дори косачката ни е професионален модел, с какъвто дори някои големи клубове не разполагат. Нашата Североизточна В група е на твърде ниско ниво – за какво да играем там? Сега ще влязат Дунав във Втора лига и после какво… През есента изиграх десетина мача и съм доволен. Събираме се с момчетата през седмицата на малки вратички и така поддържаме форма“, разказва бившият бранител на Лудогорец, за който записа 3 мача в групите на ШЛ.

„Гледам първенството, но от време на време. Изненадан съм, че Лудогорец криволичи така. Загубата с 3:5 от Пирин беше голяма изненада. Рядко се чуваме с бивши мои съотборници, но то и в Разград вече няма почти никой от онзи състав. Очевидно вдигнахме много летвата преди 5-6 сезона и сегашният тим не може да покрие очакванията. Черно море обаче ми харесва – търпението и доверието в Илиан Илиев се отплаща“, коментира Александър Александров.

След прекратяването на активната си състезателна дейност 35-годишният Сашо се е насочил към бизнеса с употребявани автомобили. „Занимавам се с внос на коли и засега работата върви сравнително успешно“, завършва най-титулуваният играч в Шуменския регион.

„Тема спорт“