Бисер Михайлов – живот, отдаден изцяло на Левски!

0

Вчера този свят напусна още една „синя“ легенда – Бисер Михайлов. Един от големите вратари в историята на Левски, оставил сериозна следа в клуба през 60-те и 70-те години.

Бисер е първият от прочутата фамилия Михайлови, която даде три поколения вратари на Левски. За разлика от сина си Борислав и внука Николай, Бисер Михайлов отдаде целия си живот само и единствено на родния си клуб. Много малко са такива като него и Цветан Веселинов – Меци, които в цялата си кариера са играли само и единствено за Левски. Бисер е юноша на тима и след шампионската титла със старшата възраст през 1961 година е забелязан и привлечен в мъжкия отбор. Трофеите не идват веднага, но още първият му сезон под рамката на „синята“ врата има с какво да бъде запомнен. На 15 юли 1962 година Левски разгромява ЦСКА с 6:3. Това е първата победа на „сините“ във Вечното дерби с повече от 2 гола разлика. Той също допринася за нея с редица спасявания.

Бисер Михайлов се отличава с невероятен рефлекс, много смела и самоотвержена игра. И на него като на почти всички играчи под рамката лудостта не му е чужда. Разбира се – в добрия смисъл на тази дума. Понякога при негативен резултат му „пада пердето“ и хуква с топката напред, „меша“ противниците и стига чак до центъра. Прави редица големи мачове. Като безспорен връх в изявите му трябва да посочим четвъртфинала за Купата с ЦСКА на 14 април 1971 година. Мачът завършва 2:2 и според тогавашния регламент се преминава направо към изпълнения на дузпи. „Червените“ на два пъти са на един гол от крайния успех, но Михайлов не позволява това да се случи. Общо в мача са изпълнени 19 дузпи – една за ЦСКА в редовното време, а 18 двата тима бият след края на 90-те минути. Вратарят на Левски отразява шутовете от бялата точка на Димитър Якимов, Георги Денев, колегата си от отсрещната страна Стоян Йорданов, както и на Аспарух Никодимов. Левски в крайна сметка побеждава с 5:4 при дузпите, а по-късно печели турнира.

Друг голям мач Михайлов прави срещу Славия през есента на 1967 година. Тогава при резултат 3:2 за Левски в последната минута той спасява дузпа бита от Георги Харалампиев – Ампето. Така „сините“ печелят, а по-късно през сезона вдигат титлата.

Той е вратарят, който най-много пъти е заставал на вратата на Левски в шампионатни мачове – 227, както и във всички турнири – 284. Отказва се твърде рано – през 1974-та, когато е в златната възраст за всеки вратар – 31 години. Тогава времената обаче са други и всички се отказват по-рано, отколкото сега. Освен това в този период започва все по-трайно да се залага на Стефан Стайков. Така първият от голямата вратарска фамилия Михайлови окачва обувките на пирона след 4 спечелени титли, 3 купи на страната, един четвъртфинал в Европа за КНК – през сезон 1969/70 и цял един живот, отдаден на Левски.

До сетния си дъх той не спря да следи всички мачове на „сините“, да се вълнува и, разбира се, когато трябва – да дава съвети на своя внук Николай, който в момента е капитан на тима. Бисер Михайлов е една от големите фигури в историята на Левски. Самият факт, че той през целия си живот нито на терена, нито извън него, нито след края на кариерата си не изневери на „сините“, му отрежда завинаги престижно място в клубната история.

Поклон!

loading...