-
Българският национален отбор по футбол има много поражения на терена с неприятни резултати. Но по-голям срам и резил са загубите извън терена. Най-възмутителната се съдържа в три или четири изречения. И бе инкасирана вчера. БФС не само намали наказанието на футболиста на Лудогорец Сисиньо, но и даде най-гнусното обяснение за постъпката си. Много жалко, че хората се отвратиха до такава степен от футбола у нас, че дори няма да отидат да хвърлят домати и яйца по сградата на БФС. Безразличието обаче е по-страшна присъда. Много скоро ще настъпи денят, в който БФС ще представлява само себе си. Такива случаи вече има на федерации без спорт.
Отново към фактите. Футболистът Несуиано де Жесус Гусман, когото познаваме като Сисиньо, бе изгонен с директен червен картон на мача от последния кръг на миналия сезон между Славия и Лудогорец. Сисисьо наби при спряна игра двама съперници от Славия. Единия го нападна с каратистки похват, другия го удари в лицето и го повали на земята. Който не вярва, да влезе в мрежата и да разгледа ситуацията. Може да му се види, че съм бил и прекалено мек. Ще поясня и какво предизвика гнева на Сисиньо. Съотборникът му Димо Бакалов, който сега играе за Берое, бе фаулиран от съперников състезател. При изправянето си от земята Бакалов и славистът влязоха в пререкание. Заради това пререкание Сисиньо извърши споменатото нападение.
Стигаме и до поведението на съдията Железов, който оттук нататък ще е синоним на морално падение. Та Железов набързо показа два жълти картона, по един за двата отбора. В жълто беше оцветен нокаутираният от Сисиньо Бенгюзов, което го оставям без коментар. А за Лудогорец бе санкциониран инициаторът на инцидента Бакалов. Едва след това бе изгонен Сисиньо.
Какво се случва обаче зад кулисите? По закон наказанието на Сисиньо трябва да е от 4 до 8 мача. Тук напомням важната подробност, че нашият герой е в ситуация на рецидив. Шест месеца преди описания от мен инцидент, на мача Лудогорец – Черно море в Разград, в последната минута от двубоя, при спряна игра, Сисиньо ритна в бедрото футболиста на гостите Исмаил Иса. Съдията на мача Георги Кабаков за разлика от Железов реагира на секундата и показа директен червен картон на провинилия се футболист. Прави чест на Сисиньо, че нито тогава, нито срещу Славия не реагира на съдийското решение и чинно тръгна към съблекалнята.
Това са фактите, които не БФС, не Апелативната комисия, а дори Светият синод не може да промени или оспори. Това, че Железов е написал някаква абсолютна глупост, не променя фактическата ситуация. И тук започвам да описвам какво се случва зад кулисите. Първо, е поискано наказанието да е повече от 3 мача, защото само такива наказания подлежат на обжалване.
Това е фундаментално условие, защото, ако съдийската бригада бе записала наказание до 3 мача, нямаше да има процесуално право за обжалване. Но то няма и как за провинението удар без топка при спряна игра да бъде описано по начин, който да избегне наказанието от 4 до 8 мача. Пътят на едно наказание започва от доклада на съдийската бригада и се утвърждава от Дисциплинарната комисия на БФС. Това е направено в дните след срещата. Повтарям, наказанието е минимално за провинението на Сисиньо, защото по правилник е от 4 до 8 мача.
Истинска загадка е с каква дата е входирана молбата на Лудогорец до Апелативната комисия на БФС за преразглеждане на решението. Но фактически Апелативната комисия решава да промени наказанието от четири на само един мач миналата седмица. Което поразително съвпада с едно друго наказание, пак за директен червен картон на състезател от Лудогорец. И пак имаме удивителна подробност – изгоненият футболист играе на позицията десен краен защитник. Следователно възниква ситуация Лудогорец да остане без двамата си футболисти на тази позиция за мача с Ботев Враца.
Спирам дотук с ясните и категорични неща. Ще продължа с разсъжденията на Мунчо Слепеца от „Под Игото“. Вече цяла седмица чакам реакция от засегнатите 13 клуба в първенството. Реакция обаче няма никаква и се питам дали пък пълният монопол не им затваря устата. Дали приличните суми от тв права не карат съперниците на Лудогорец да си мълчат при подобна въпиюща несправедливост. Питам се докъде сме се докарали и отговор със сигурност няма да получа. Но някак саркастично си спомням изгонването на Кешерю срещу Хофенхайм и дузпата за Милан, отсъдена за безумно бутане от Моци. И си отговарям сам, че все пак някаква космическа справедливост съществува. А БФС с това решение се закри като организация.
Слепеца е Колчо. Мунчо е идиотът!