Мачове като този между Арда и Левски в неделя понякога се печелят от най-дребните детайли. Още в 4-ата минута сините се опитаха да направят контраатака, но си пролича, че преподавателят Станимир Стоилов още не е стигнал до този урок. Всъщност левскарите не би трябвало да задълбочават в този сегмент, но явно си е необходимо с оглед на това, че не просто са твърде млад отбор, но и са съставени, особено както беше в Кърджали, от млади футболисти. Без Георги Миланов и Драган Михайлович, които са мозъците на този тим, е трудно. Двамата са дори нещо като преподаватели на терена, официални и пълномощни представители на треньора на игрището. Те спадат към категорията на футболистите тарикати, дето трудно можеш да ги блъфираш или да ги извадиш от тактическо равновесие.
И явно без тях двамата играта на Левски трябва да се движи от футболисти, за които изглежда е късничко да бъдат учени на правилен футбол. Цоневи и те са тарикати, но в другия смисъл. Братята и Горанов могат да блестят само при хаотичен футбол, другото засега не е доказано.
Трудно ще стават нещата в тима на Стоилов, това са хората, а представете си, ако се наложи да се продават спешно играчи поради дупки в бюджета. Но никой няма право да се сърди на тези тримата, че са в Левски и по стечение на обстоятелствата са титуляри.
Едно и също повтаря Стоилов преди и след мачовете – контрол над топката, увереност, изграждане на атаките. Тези играчи на Левски обаче все още не обичат достатъчно топката така, както иска треньорът. Напрежението ги обърквало, твърди капитанът им Николай Михайлов? Ами, да, тези 11 играчи от мача с Арда, ако бяха в същата единайсеторка в друг отбор, вероятно щяха да са в последната четворка на класирането. Самият треньор казва, че с каквато и единайсеторка да играе занапред, по-зле от това няма как да бъде.
За гостуването в Кърджали не стига, че бе без двамата си тарикати, Стоилов бе в небрано лозе, защото все още не знае много за колегата си на пейката на Арда. Това бе нож с две остриета, защото и самият Славко Матич още не познава добре отбора си. Треньорът на тима от Кърджали малко си пада позьор, първите впечатления за него са, че самочувствието му е в повечко и се изживява едва ли не като човек, който е дошъл да учи българите на футбол. Ако преди мача от Арда не бяха вдигнали пушилка за съдията Станимир Тренчев, той вероятно щеше да отстрани треньора на домакините от скамейката. Типичната сръбска арогантност и прави впечатление, че Матич започва налагането на сънародника си централен защитник Слободан Рубежич. Ако това не е съмнително, е най-малкото странно. Ако Георги Чиликов чете това, вероятно се подхилква тихичко и още един път би разбрал от кого и поради каква причина е „сготвен“. Същият този Рубежич за малко не прати мача в обратна на желаната от треньора си посока, когато помогна на Гьоко Зайков да се добере до топката в наказателното поле след центриране от корнер.
И като стана дума за централни защитници, Хосе Кордоба още е доста рисков. При другия централен бранител от Северна Македония си личи, че е по-грамотен тактически и като цяло по-напред с материала, има усет и афинитет към офанзивна фаза.
Преди Арда, Стоилов каза, че Левски е близо до футбола, който трябва да практикува, но в Кърджали изобщо не беше близо, дори в големи периоди го нямаше. Всъщност и Арда вече два мача поред не показва футбола на Чиликов. Но пък не може да се отрече, че при Матич има някаква положителна промяна откъм импулс и така нареченото себераздаване. Арда при новия треньор преживява типичното сръбско пробуждане, убождане, сякаш кърджалийци вдигат оборотите. Те, за разлика от сините, имаха на терена футболни тарикати и може би с това се обяснява превъзходството им и по-офанзивнатa игра.
Желю Станков/ „Тема спорт“
