Дербито мина и замина, а анализите за показаното от Левски и ЦСКА-София ще вървят поне дo следващия мач на сини и червени в първенството. До момента сините се представят според очакванията – нито ги надскачат, нито са драстично под тях. Тимът е втори в класирането, само на точка зад Лудогорец.
Отборът можеше да държи лидерската си позиция, ако се бе наложил над армейците, след като водеше с 2:0. Второто полувреме от дербито обаче показа някои симптоми. Като този, че срещу по-силен противник Левски много трудно води играта. Или да си го кажем направо – не умее да го прави. Въпреки че имаха солиден аванс, сините така и не намериха начин пак да притиснат противника си. Нито пък знаеха как да убият темпото му, да задържат топката, да издебнат за контра съперник, който задължително трябва да напада, за да избяга от очертаващата се загуба. Хората на Петър Хубчев така и не вързаха три поредни паса и, общо взето, не направиха атака като хората. Успяваха да си починат само когато топката бе… в тъч или аут. И по-лошото е, че поглеждайки състава, сякаш сините нямат и изпълнителите, с които да го направят.
Трансферът на Давиде Мариани през лятото бе доста коментиран, факт е, че от клуба не можеха да го задържат, защото за него предложиха много пари, а и заплатата му беше доста над тавана. С него в състава до третия кръг включително Левски взе 7 точки – 2 победи и 1 равенство. В тях отборът вкара 7 гола (средно по 2,33 на мач) и допусна два. В този период швейцарецът реализира 4 попадения и подаде за още 2. Беше човекът оркестър. При нулевото равенство с Етър сините създадоха доста положения, поне 2 чисти, но така и не успяха да вкарат. В петте срещи за първенство без швейцареца, Левски вкара 10 гола – средно по 2.00 на двубой. Тоест, резултатността се е понижила. Владеенето на топката също е спаднало като проценти, в неделя срещу ЦСКА-София разликата в полза на червените бе направо притеснителна. А когато пространствата за фланговите играчи и активните при Хубчев бекове Миланов и Горанов бъдат затворени, тогава за сините става почти невъзможно да преодолеят противниковата отбрана. Така бе при поражението срещу Берое с 1:3 на „Герена“ – попадение падна, след като Франко Мазурек отне топката пред пеналта на противника и стреля. При 2:0 срещу Царско село сините получиха два подаръка в самия край на двубоя – асистенциите бяха на противникови футболисти, а не на сини. Срещу Витоша лошо изчистване доведе до гола на Паулиньо и разбиването на бетона на последния в класирането. Другите два от трите гола дойдоха от статични положения.
Парадоксално, но в първите кръгове Левски повече изглеждаше като отбор с ясна концепция и визия. С напредването на сезона обаче нещата не са точно такива. Франко Мазурек – човекът, който трябваше да замести Мариани, е още загадка. Тъкмо изигра 3 мача поред, и се контузи. В тях не изпъкна с нещо кой знае какво. А изнасянето на топката продължи да бъде ангажимент на Рейш, който след това търси бек, или пък Паулиньо, когато бразилецът влезе малко повече към средата на терена и отвори място за крайния защитник да нахлуе на фланга. Няма ги извеждащите пасове, няма го изненадващото обръщане на атаката. А и засега не се вижда човек, който може да се нагърби с подобна задача. Върнатият по спешност в състава Филипе Нашименто засега е по-дефанзивен от Мариани.
Като цяло селекцията на Левски бе голяма като бройка, но на този етап не и като качество. Както на всеки полусезон – пак бяха взети 8 нови. Но селекцията отново е на средно ниво, не се различава по тази от предни години, не се и доближава на онази от преди 2 лета, когато на „Герена“ акостираха Габриел Обертан, Холмар Ейолфсон и Жерсон Кабрал. От новите единствено Найджъл Роберта загатва за нещо. За Алар бяха платени пари за наем, Насиру Мохамед бе директно купен, а двамата засега са твърди резерви и не се и вижда как ще влязат в титулярния състав в близкия месец.
За сините трудното тепърва започва. Досега програмата бе благоприятна за тях. Сега идва домакинство на Черно море и гостуване на Лудогорец. След срещата в Разград тимът трябва да продължи да бъде в играта за нещо повече през сезона. Тоест, необходимо е да диша във врата на лидера. Или дори да го изпревари, докато той е раздвоен в ангажиментите си и е вперил поглед в групите на Лига Европа. Сините са длъжни да зимуват на място, което дава надежди за първото. И тогава да извадят пари за селекция. Като е препоръчително да заделят необходимата сума за добра „десетка“. Без човек, тип Седрик Бардон, няма как да станат нещата.
Много добра статия и вярна!