Много често, когато човек отиде до магазин за бяла и черна техника, гледа хем да вземе нещо на оферта, хем да е с по-дълга гаранция. Така, ако нещо се повреди, ще е сигурен, че има кой и какво да покрие щетите.
От няколко години на този принцип залагат в Берое по отношение на избора на старши треньор. Берое е безспорно клубът, който най-малко и най-рядко сменя своите наставници у нас и показва нагледно на останалите каква е точната рецепта -воля и търпение. Под Аязмото дават дълга гаранция за работа на треньорите и резултатите са налице.
Първият такъв случай бе с Илиан Илиев. Той пое зелено-белите за втори път в своята кариера след 2006/07, на 7 януари 2008 година и изкара до пролетта на 2012-а, когато премина в Левски. През това време спечели Купата на България с Берое (2010). За шест месеца след него старозагорци удариха греда с Ивко Ганчев, който не успя да се справи със задачите и на 18 октомври 2012-а обявиха спортния директор тогава Петър Хубчев за старши треньор. Той пое щафетата и също доста дълго държа палката – до 7 април 2016-а. През това време Хубчев също грабна Купата на България (2013-а), като донесе в клубната витрина и Суперкупата.
Последва нов кратък период, този път от година, за трима наставници – Пламен Липенски, Александър Димитров и Ферарио Спасов, които определено не паснаха на Берое, за да се стигне до юни 2017-а, когато треньорския пост пое Александър Томаш. Той спечели две четвърти места, но след няколко слаби игри и резултати и под натиска на феновете преди десетина дни се стигна до неговото освобождаване. И въпреки това той също изкара сериозен времеви отрязък за българските стандарти – близо 2,5 години. Това още веднъж доказва, че под Аязмото дават гаранция на треньорите за по-дългосрочна работа, каквато Димитър Димитров-Херо е способен да върши, и то подплатена с добри резултатите.
