Преди няколко дни Иван Бандаловски сложи край на футболната си кариера, която премина през Литекс, Фейнорд, Верея, Берое, Локо София, Анортозис, Ботев Пд, белгийския Льовен, но той ще остане в историята най-вече с изявите си с фланелките на ЦСКА и Партизан Белград. Бившият национал, макар и юноша на Левски, не крие червените си пристрастия. Той се съгласи да коментира ситуацията на “Българска армия”, като беше болезнено откровен. Ето какво каза Бандаловски в специално интервю пред “Тема Спорт”.
Г-н Бандаловски, обръщайки се назад във времето, кой е най-големият футболен връх, който изкачихте, какво не успяхте да постигнете, а и сега накъде?
По една или друга причина не успях да разгърна потенциала си напълно, но ако трябва да се сърдя на някого, то е само на себе си. Не обвинявам никого. Най-добрите ми момент бяха в ЦСКА и в Партизан. В Сърбия станах шампион, взех купата, играхме в групите на евротурнирите и там една минута не ни достигна да излезем от тях… В ЦСКА бяхме на мач от титлата, спечелих купа, суперкупа и най-важното – любовта и доверието на феновете, защото те виждаха, че излизам на терена готов да оставя сърцето си. Това като цяло са ми най-силните години. Щастлив съм и от това, което направихме с Верея, когато бяхме новаци в елита, а една дузпа ни лиши от това да изхвърлим Левски от евроучастие… Общо взето навсякъде имах интересни моменти, които ще помня. Щастлив съм, че и дълго време бях част от националния отбор. А сега накъде? Тепърва ще видим. Да, бих искал да остана във футбола, но не на всяка цена. Не искам да съм просто един треньор, който трепери за заплатката си. Бих се включил в проект, който наистина си заслужава, където се работи сериозно и има големи цели и амбиции, а там мога да бъда полезен с контактите и опита си.
Явно решението го бяхте взели преди няколко месеца, но колко трудно бе да го кажете на глас?
Трудно беше, защото се надявах, че може да излезе нещо, за което си заслужава да продължавам да играя, но като виждах каква е ситуацията в българския футбол, реших да кажа “край”. Беше ми гадно, защото смятам, че можех да бъда на терена поне още 2 години. Правя това от 7-годишен и нормално бе да не искам много да премина в следващия етап, но всяко начало има своя край и затова в един момент намерих сили да направя следващата крачка. Сега, разбира се, ще трябва да свикна с липсата на нещата, които съм обичал и които са ми вдигали адреналина, като мириса на тревата, тропането на обувките по пода в съблекалнята и в тунела, но постепенно ще се настроя. Единственото, за което съжалявам, е, че не успях да завърша кариерата си в ЦСКА.
А имаше ли такава възможност реално?
Накрая не е имало вариант. Имаше на няколко пъти възможност през годините да се завърна в ЦСКА. За последно интерес имаше през 2016-2017 година, след като напуснах Партизан, но явно господата, коитo управляват сега на “Българска армия” предпочитат да вземат футболисти от 3-та и 4-та дивизия, вместо да заложат на играч, който наистина знае какво означава ЦСКА.
Доколкото си спомням, преди време не се разделихте много добре с Литекс…
Да, тогава не се разделихме по най-добрия начин, а тези хора явно са злопаметни. Не знам какво всъщност искат от мен, при положение че аз не съм направил нищо против Литекс. Те изкараха пари от мен, когато ме продадоха в Холандия, но и тогава клубът функционираше по същия начин, както и сега на “Армията”. Г-н Стойчо Стоилов си правеше, каквото иска и се имаше за недосегаем. Сега продължава да е същото. Никаква промяна за тези 15 години, а това си личи по резултатите.
Явно е, че не одобрявате политиката на отговорните фактори в ЦСКА, но това ще ви попречи ли да ви виждаме в агитката в Сектор Г, където често гледате мачове на ЦСКА?
Аз не съм убеден, че с това ръководство някой въобще ще отиде в сектор Г, за да подкрепя отбора. Надявам се да има промяна и тогава всички ще бъдем отново там и, разбира се, че ще продължа да подкрепям ЦСКА.
Да разбирам ли, че и не сте повярвал много на интервюто на Гриша Ганчев, което той даде преди седмица?
Познавам много добре тези хора и знам, че това се прави просто, за да мине номерът. Шест години слушаме едно и също, но аз знам, че промяна нe може да има. Те не са се променили за 20 години и как ще се променят за една седмица… Всичко е, както се казва “пунта мара”.
Саша Илич, с когото сте играл в Партизан Белград, обади ли ви се да ви попита за ЦСКА?
Със Саша винаги сме били в много добри отношения, но не бих искал да коментирам това. Ще кажа само, че той е огромна легенда за сръбския футбол. Това е човек, когото уважават дори феновете на Цървена звезда. Знаете ли какво значат близо 700 мача за Партизан? Той е от друго измерение. Едва ли ще позволи на някого да го разиграва…
Как приехте срива на ЦСКА през пролетта?
Аз дори не ходих на мачовете, защото знаех какво ще се случи и не исках да гледам това нещо, което показваше отборът. Едно от малкото верни неща, които каза г-н Ганчев в интервюто си, е, че това беше най-слабият отбор през пролетта.
Кой е виновен за това състояние?
Тези, които управляват клуба. Не е нормално да се сменят треньори през три месеца и да взимат всякакви анонимници… Те опитват да си правят бизнес на гърба на клуба, но успехите ги няма, а ние всъщност си “играйкаме”…
Изразът “играйкане” е на Гриша Ганчев в контекста на негово изказване по повод методите и средствата, които използва Лудогорец…
Лудогорец е с класи над ЦСКА и организационно, и като отбор. Какви претенции могат да имат, след като в директните двубои не могат да наложат превъзходство, а наскоро дори се получиха резултати като 4:0 и 5:0. Вместо да си гледат собствената паница, те търсят причините на друго място, а не виждат, че ЦСКА е на нивото на Царско село. Не е нормално в клуб с милиони привърженици нещата да се решават от двама-трима човека. Не е нормално да не можеш да си купиш фланелка на отбора. Все едно живеем преди 30 години. И това е най-елементарното, един от многото примери…
Не мога да не ви попитам за случилото се в един друг ваш бивш отбор – Царско село, където Стойне Манолов нахлу на терена по време на последния мач на тима?
Това е антиреклама за българския футбол. Като цяло ситуацията с италианците е антиреклама и ни връща 30 години назад. Ние си копаем на едно и също място, все едно сме 90-те години. Хората се развиват, а ние сме известни в Европа само с такива глупости.
