В датата 10 юни има нещо специално, когато говорим за футбол. На този ден с 5 години разлика са се родили двама футболни шампиони, покорявали върха както на терена, така и край страничната линия. Карло Анчелоти и… Ангел Червенков. И ако смятате, че първият е постигнал толкова много, че няма база за сравнение, то ще ви кажем, че като състезател, макар и с далеч по-офанзивни функции италианецът е отбелязал 38 гола в кариерата си, а роденият в село Болярово (Ямболско) бранител се е разписал 40 пъти в 298 мача в родния елит. Днес Ангел Червенков навършва 60 години. Като играч той става шампион с екипите на ЦСКА и Етър, а като треньор триумфира начело на Литекс и литовския Каунас. В колекцията му влизат още първото място с ЦСКА през 2005-а, когато е асистент на Миодраг Йешич, суперкупата на Литва, а начело на шотландския Хартс записва победи над грандовете Рейнджърс и Селтик. Ангел Червенков говори пред “Тема Спорт” в навечерието на своя юбилей. Ето какво каза той.
Г-н Червенков, как момчето от село Болярово реши да се занимава с футбол…
– Това се случи в най-ранната ми детска възраст, когато започнах да тренирам в Ботев Болярово. Още тогава имах своята мечта – да стана футболист, да играя на високо ниво, да бъда в най-добрия отбор… Като ученик в Ямбол продължих кариерата си в местния Тунджа и там за първи път се докоснах до мъжкия спорт. Бях юноша, но ме взеха в първия състав и записах няколко мача в Б група. Явно съм направил впечатление, защото съгледвачите на ЦСКА ме бяха харесали и като всички най-перспективни състезатели бях селектиран в спортната рота на червените – Армеец, което бе нещо като втори отбор на клуба. Там се обигравах и трупах опит. За първия бе почти немислимо да се влезе, защото червената фланелка носеха огромни личности и страхотни футболисти, но аз продължих да надграждам и да се боря и през 1984-та година станах част от ЦСКА.
Преди това симпатизирахте ли на червените?
– Да. Бях станал цесекар като много малък, когато успях да гледам по телевизията няколко мача на армейците. Щастлив съм и благодарен на Бог, че успях да сбъдна детската си мечта.
По едно и също време ли преминавате с Ицо Стоичков в ЦСКА?
– Той дойде малко след мен.
Бил ви е новобранец?
– (Смее се) Не, не. Аз също бях много млад и зелен.
Но година по-късно посрещате една емблематична фигура за червените – бай Добри…
– Да, той дойде през 1985-а. Прекрасно е, че вече толкова време е в клуба, но това е неговият живот. Аз по-отдаден човек на каузата “ЦСКА” не съм виждал. Той замени един друг емблематичен и прекрасен човек – Бай Боне.
Коя беше най-емблематичната и харизматична личност в отбора?
– ЦСКА бе изграден от страхотни футболисти, много силни характери и всеки бе различен сам по себе си. Джони беше невероятен под рамката. Пламен Марков изпъкваше със своя интелект. Цецо Йончев, Ружди Керимов, Спас Джевизов бяха суперфутболисти, но големият лидер бе покойният Джеки. Тези хора бяха пример и ние младите се учехме от тях. Ние бяхме готови да страдаме в името на победата. В нашата съблекалня словосъчетанието “второ място” бе забранено. Сравнявахме се с най-големите. Щастлив съм, че работих с величия в треньорската професия като Паро Никодимов, Димитър Пенев, Стоян Йорданов. След тренировка се разделяхме на групи и ги молехме да ни показват, да ни учат. Нападателите – Ицо, Любо, Емо, Лъчо Танев дърпаха Петър Жеков, който бе прекрасен човек и той ги учеше на тънкости. Той ги научи да бият дузпи, фалове… Ние защитниците пък работехме допълнително с Димитър Пенев…
Имате 40 гола в А група, което е впечатляваща цифра за защитник… Подозирам, че и вие сте ходили на уроци при бат’Петьо…
– Не, не. Аз дузпи и фалове не изпълнявах, но бях находчив и се включвах при статични положения, където ми се получаваха нещата.
Успяхте ли да вземете офицерски чин?
– Всичко бе подготвено и трябваше нас младите да ни произведат в чин “лейтенант”, но дойде онзи финал за купата през 1985-а и всичко пропадна.
Кои са най-емблематичните ви моменти в ЦСКА?
– В ЦСКА всички моменти са красиви, но най-щастлив бях, когато станахме шампиони през 1987-а. Тогава в решителния мач победихме Левски с гол на Ицо в края. Тогава усетих, че сбъдвам детската си мечта, а и както казах, за ЦСКА друго класиране не съществуваше и бе неприемливо. Това е в ДНК-то на клуба и затова феновете са толкова взискателни.
С тези думи сякаш казвате, че не обвинявате феновете за реакцията им след последния мач?
– Вече няколко години публиката е най-силният играч на ЦСКА. Много мачове се спечелиха благодарение на хората на трибуните. В дълги периоди привържениците сякаш бяха единствените, които осъзнаваха какво е ЦСКА. За съжаление, на “Армията” се заложи на прекалено много чужденци, които не оправдаха доверието, а в същото време има толкова червени кадри, които са възпитавани и обучавани в ценностите на клуба, които не получиха шанс.
Вие се завърнахте в родния Тунджа за пролетта…
– Да, направих го от сантимент, а и все още ми се работи. Когато ме поканиха, аз бях свободен, отказах оферти от чужбина, защото вече не ми се работи зад граница и го приех като мой морален дълг да помогна. Искам да предам знанията си на по-младите. Идеята бе в Ямбол да изградим структура, да положим основите и да дадем път на местни играчи и треньори. За съжаление, станаха организационни проблеми и на този етап прекратихме сътрудничеството.
Като треньор печелите титлата с ЦСКА, Литекс, Каунас в Литва и начело на Хартс в Шотландия побеждавате грандовете Селтик и Рейнджърс…
– Това са прекрасни спомени. Победихме Селтик на техния стадион. Треньор им беше Гордън Страхан, който бе с огромно самочувствие. Рейнджърс пък бяха в серия от 13 или 14 мача само победи. Преди срещата ни с тях в Единбург пристигна нашият собственик Владимир Романов. Вечерта преди мача ме попита как са момчетата. Казах му, че се готвим, че съм проучил съперника и че ако играчите изпълнят указанията ми – ще победим. Той се усмихна и каза, че нямаме шанс, а след като ги надиграхме с 4:2 бе с най-широката усмивка на света.
Казахте, че ви се работи, но не и в чужбина. Защо липсват оферти от България?
– Явно защото у нас не се търсят и не се котират независимите треньори и личности. Вижте как отказаха Пламен Марков от футбола. Сашо Станков и Ераносян колко време са без работа? От по-младите също има такива, които не са готови да са послушни и имат проблеми, като не ги допускат на по-високо ниво. Аз няма как да приема, че даден президент ще ми нареди кого да пусна и какво да правя.
Звучи странно с оглед на това, че Гриша Ганчев каза, че той е “главният скаут”, а вие станахте шампион с Литекс…
– С г-н Ганчев се разбрахме от първия ден. Той никога не се е намесвал в работата ми. Аз задавах профила на играчите, които искам. Имаше човек, който търсеше футболистите, предлагаше ми ги и привличахме тези, които одобрявах, а Гриша Ганчев само осигуряваше финансите.
ИЗВЪНРЕДНО: Брутални наказания за ЦСКА-София за баталните сцени на баража!
