Красимир Балъков няма нужда от представяне. Легендата на Щутгарт и години наред стълб в националния отбор, е сред хората, които най-добре знаят тежестта на това да играеш за „трикольорите“. Заемащият четвърто място във вечната ранглиста по двубои с националната фланелка с 92 мача бивш халф, се съгласи да даде интервю за „Мач Телеграф“, в което говори за предстоящия мач с Литва и бъдещето пред „лъвовете“.
– Г-н Балъков, смятате ли, че България най-накрая ще успее да постигне победа след близо година без такава?
– Най-добре ще бъде, ако отборът успее да постигне победа, за да може футболистите да натрупат малко самочувствие. Те дават всичко от себе си, влагат доста енергия в мачовете, но до момента късметът им обръща гръб. Надявам се този път да имат късмет и да победят. Надявам се една победа да им донесе по-голямо самочувствие и повече стабилност.
– Какво според Вас не се получи за националния отбор в този квалификационен цикъл?
– Не се получи това, че отборът все още се обиграва, има изключително много нови, млади състезатели. Има една тенденция от доста време вече да се налагат млади играчи, заедно с по-малко, но опитни футболисти. Това е тенденция, която изисква време. Колкото и да ни се иска резултатите да дойдат по-бързо, хората, разбиращи от футбол, знаят, че подобен процес не става от днес за утре. След като е тръгнала такава тенденция с подмладяване на националния отбор, тя трябва да продължи. Ще дойде време, когато резултатите ще дойдат. Националният отбор не е клубен отбор, с който да тренираш всеки ден. Тренираш с тези хора два-три пъти в годината за по 10-12 дни. При такъв процес на работа се изисква доста време, за да може да се окомплектова един отбор, който знае какво прави на терена.
– Основна критика срещу Кръстаич е, че използва прекалено много футболисти в отбора. Как намирате подобен подход?
– Всеки треньор има право да избира своя подход по начина, по който смята за най-правилен и добър за неговите идеи, виждания във футбола. Кръстаич има кой да го анализира. Най-добрият анализатор на резултатите му е БФС. Там са хората, които знаят какви цели са му поставили. Самият той, когато е станал наставник на отбора, е знаел какво трябва да изпълни. С настоящото подмладяване на отбора няма как да поставиш цел на всяка цена тимът де се класира на Европейското първенство през следващата година. Доколкото аз виждам, тенденцията е пълно подмладяване на националния отбор. Резултатите ще дойдат на друга фаза. Треньорът може да бъде анализиран за свои грешки, но не може да бъде анализиран заради тези квалификации. Пак казвам, има много млади момчета, а много от тях не записваха много игрово време и в клубните си отбори. За мен трябва твърдо да се стои зад концепцията за подмладяване на отбора. Дали Кръстаич е най-добрият вариант за треньор, това трябва да го решат хората, които се занимават с националния отбор. Аз не съм в кухнята на отбора, за да давам оценки или да критикувам. За да критикувам, трябва да съм на мястото на Гонзо, за да знам какво се прави или какво не от задачите, които са поставени. Само тогава бих могъл да дам точна и адекватна оценка дали Кръстаич е подходящият човек. Да се говори на база само на резултатите не е правилно.
– След няколко дни младежите играят с Германия. Имат ли сили да изненадат именития си съперник?
– На хартия ще бъде тежко, но във футбола всичко е възможно.
– Насочих Ви към футбола в Германия, защото виждаме, че и там нещата в този спорт на национално ниво не са розови. Показва ли ни това, че ние самите трябва да сме по-търпеливи към държавния тим, виждайки че и най-големите имат своите спадове?
– Искаме или не искаме, ние трябва да бъдем търпеливи към нашия национален отбор, нямаме друг вариант. Нямаме магическа пръчка, с която да оправим нещата от днес за утре. Търпението е едно от основните неща, с които трябва да се заредим. Оттам нататък хората, които са отговорни за работата на всички гарнитури в националния отбор, трябва да следят дали се постигат целите и резултатите, които са поставени. Пак казвам, че аз не съм човекът, който да поставя оценките.
– При младежите личат имената на Пламен Андреев, Християн Петров, Асен Митков, Никола Илиев. Като добавим и хората, които са при мъжете, смятате ли, че България има потенциал да се класира на голямо първенство?
– Мога само да стискам палци и да се надявам, че тези момчета ще се развият по най-добрия начин, за да се изгради един стабилен национален отбор, който да постига добри резултати и да радва хората. Бъдещето е тяхно – на младите, защото нямаме и кой знае колко много варианти от опитни футболисти, които да бъдат привлечени в националния отбор.
– Вие работите в Септември. Един от тимовете, който работи с най-много млади българи. Къде според Вас се къса нишката между юношеския и мъжкия футбол?
– Нишката се къса много по-рано. Нишката се къса от това, че не се инвестира в детско-юношеските школи и то в цялостния аспект на този процес по изграждане на подрастващите футболисти. Възстановителен процес, натоварване, технологиите в съвременния футбол, помагащи за цялостния анализ при представянето на играчите – това са неща, заради които все още сме много далеч от истината. Пак го казвам, че ако държавата не си вдигне главата в един момент и не започне да влага средства в детско-юношеския футбол, заедно с БФС – няма как да вдигнем нивото на футбола ни по най-бързия начин. Години наред ще минат в България, за да се осъществят подобни неща, които да спомогнат за излизането на силни и подготвени футболисти.
– Очертахте една изцяло нова методика за работа с подрастващите. Чия задача е нейното изграждане и интегриране във футбола?
– Тук се изисква съвместна работа. Инициаторът трябва да бъде БФС, откъдето, разбира се, трябва да получат подкрепа от държавата. Оттам вече трябва да се стигне до клубовете, които със сигурност ще са по-спокойни, когато имат държавата за гръб. Работа на държавата е да инвестира пари в младите, които след време да радват хората.
– Няколко думи и за Септември. Без победа сте от два мача, но въпреки това сте на върха с преднина. Очаквате ли скоро да се върнете към успехите? (б.р. – интервюто е взето ден преди раздялата на Балъков със Септември)
– Много път има да се извърви, докато постигнем целта си. Този път е много тежък, не е лесен. Във Втора лига футболът е съвсем различен, играе се по различен начин. За момента се справяме с точките, като заемаме позицията, която искаме и която ни отива. Не е толкова лесно обаче, колкото изглежда.
– Целта на Септември изглежда е завръщане в Първа лига?
– Целта ни никога не е била друга. Целта ни винаги е била завръщане в Първа лига. Разбира се, ние също ще продължим с нашата философия да даваме път на млади футболисти, за да опитат от мъжкия футбол. Имаме 8-9 човека, с които работим постоянно. Почти на всички от тях сме дали шанс да видят какво представлява мъжкият футбол. Ние искаме да направим така, че за младите футболисти на Септември целта да бъде Първа лига, защото те трябва да разберат, че едно е да играеш във Втора лига, но съвсем друго е да го правиш в първото ниво.
