-
Атанас Атанасов (Кеби) е първият президент на футболен клуб в България. Освен това твърди, че е първият животновъд на 22 години и вечният спасител.
Баща му е грък-бежанец от Ангистро до Серес, намиращо се на 30 км от границата. Заселва се в добричкото село Орлова могила и се жени за мома от съседното село Вратарите, където е роден малкият Наско.
– Какво помните от детството?
– На село съм живял до 6-годишна възраст. Помня, че къщата ни беше на гърба на стадиона, където най-много си играех. Във всяко село тогава имаше стадион и отбор. Знаех имената на всички футболисти. Вратар беше шофьорът на първия секретар на БКП във Варна Тодор Стойчев – Иван Ставрев.
Баща ми отиде да работи в Кораборемонтния завод във Варна и цялото семейство заживяхме в кв. Аспарухово на Варна. На село ходех само ваканциите. В ТКЗС-то имаше 300-400 коня. Яздил съм много, но за риба не съм ходил, въпреки, че имахме язовир.
– Кога за пръв път се почувствахте като лидер?
– Започнах да налагам мнението си в 7-8 клас. Станах лидер първо на нашата улица в квартала, после и на съседната – Кирил и Методий. Имам претенции да съм първият фермер на Варна, защото на 22-години веднага след казармата започнах да отглежам 200 прасета, 200 агнета и 20 000 пилета недалеч от Варна. Тогава нямаше проблем, „Родопа“ ги изкупуваше.
Първата ми печалба беше от 20 000 лв. Купих си „Форд“, какъвто нямаше в България. Колата е с история. Внасят я с кораб за белгийския посланик, но я изтърват на Пристанището. Дадоха я на шефа на БМФ, но Тодор Живков издаде заповед всички в държавата да карат само социалистически коли и я пуснаха на търг. Нямаше друга такава в България. Иначе първата ми кола беше Трабант, от първите, кръглите, беше черен. Дадох го на бартер за „Опел Кадет“, после него за „Фиат 125“. Досега през живота си съм сменил над 70 коли.
– А първата ви работа каква беше?
– През 1976 г изкарах курсове за управител на заведение. По професия съм корабен монтьор, но само година завивах гайки.
Преди казармата ме пратиха на 6-месечна школа на кораб „Веслец“, но при едно плаване ми стана лошо и бях изпратен в школа за шофьори в Русе, а другите отидоха за 3 години моряци. Помня преди изпита за шофьори скочихме оградата и отидохме да гледаме кино. Хванаха ни и в ареста. После ме пратиха в Ямбол и за наказание – наряд през ден пред машиния парк без оръжие.
Имаше мач „Динамо“ (Киев) – „Байерн“ (Мюнхен), закачих противогаза и шинела и отидох да гледам. Зимата беше, тикнаха ме за 10 дни в ареста. При едно учение в Ново село, в което участваше и братът на Фидел Кастро взехме първо място и ме наградиха с отговорник в кухнята.
Отляво: Атанас Атанасов-Кеби, посредата: Пламен Тимнев-Ганди, отдясно: Валентин Михов – бившият президент на БФС. Снимката е правена, когато изваждат Янтра Габрово от А професионална група, заради купуване на мач
Първата ми истинска работа беше в Малкото казино на централния плаж, като барман. Много хубаво лято беше, 1979 г. Следващата година ме направиха управител на р-т Орехчето. После по Наредба 2 решиха да дадат р-т Боровец на частник. Много кандидати имаше, хора на партията, на полицията. Аз бях никой, но заедно с управителя на Малкото казино го взехме. След месец той се отказа, а аз го държах до 1984 г. Това беше първото частно заведение в България. Всички големи певци са били на сцената ми без Лили Иванова, която тогава беше в Германия. Това Орлин Горанов, Кичка Бодурова, Камелия Тодорова, Богдана Карадочева, Катя Филипова, братя Аргирови, Емил Димитров, Тодор Колев, Парцалев. Полицията постоянно ме тормозеха, но им намерих цаката. Случайно дойдоха двамата шофьори на министъра на МВР Димитър Стоянов, с волгите. На другия ден всички във Варна знаеха, че самият министър е бил в заведението и тормозът спря.
Спряха обаче Наредба 2 и комплексът отново стана държавен. Никой не ми дава работа, защото съм бил частник. Срещам един ден Нейко Станев – шефът на Обществено хранене, вика ми поемаш р-т „Почивка“. За тази длъжност се иска да си партиен член, затова няма да приказваш никъде. Двама членове на БКП се разписали като гаранти. Ресторантът беше губещ и за 6 месеца изпълнението на плана стигна 300%. Такава ми е съдбата. Вземам нещо губещо или изчезващо и го правя значимо.
Отляво: Генерал Делчев – командващ Стротелни войски на България, посредата: Атанас Атанасов-Кеби; отдясно: Най-големият коментатор на всички времена в България Николай Колев-Мичмана. Когато „Берое“ стават шампиони, Делчев е председател на клуба.
Така ставаше и във футболните клубове в които съм бил. Направих печелившо първото частно предприятие в България по акордната система – „Простор Орфей София Смолян“. Генерален директор беше Любен Данаилов. Аз бях директор по търговията и рекламата. От мен се искаше да правя концерти и да рекламирам облеклата на фирмата. Взехме правата на Зимните олимпийски игри през 1986. През мен минаха оркестър Сигнал, Орлин Горанов, Кристина Димитрова, „Трик“, Росица Кирилова, Кичка Бодурова, Васил Найденов, Георги Христов. Водещ беше Миодраг Иванов, режисьор Стефан Вапцаров заедно с Найден Андреев. Пратиха ме да направя 10 концерта в Силистренско, в градчетата. После аз разбирам, че всичко е заради Възродителния процес.
След това марш в Смолян и Мадан. Навсякъде публиката плащаше билети, само в Силистра концертът беше безплатен. Казаха ми 100 000 лв ще получиш по линия на комсомола и ги платиха. Оттам в София и Перник, където имаше проблем. Арестуваха тези, които продаваха билети, защото единствено държавната „Дирекция музика“ имала право да прави концерти. Накрая арестуваха Данаилов заради черна каса и ме викат да отчитам дейността. Отивам в министерството на финансите с 2 чанти документи. За певците тогава имаше таван – най-много до 60 лв хонорар, а аз им бях давал по 120, по 180 по 240 лв. В министерството ми викат: Сега Васил Найденов ще го накараме да забрави песента „Всичко ми е наред“. Иван Славков (Батето) обаче ме успокои. Вика ми, нямаш проблем, събираш 60 лв за певец, 60 лв за манекен, 60 лв за водещ на всеки един и готово. Накрая министърът ми вика – Вземай си чантите и изчезвай, все едно не сме те виждали.
Върнах се във Варна и какво да правя взех „Пода“. Знаете той беше известен с киселото си мляко, но след Чернобил го забраниха и ресторантът западна, жив човек не влиза. И кой да го спаси – пак аз. Ходя из заведенията на Варна и се чудя какво да правя.
Странното е, че във всяко едно заведение все една и съща музика звучи – Вземи ми душата, сърцето ми вземи. Песните бяха на нелегални касети, а на изпълнителя му викаха Хисарския поп. Никой обаче не беше виждал този човек. Тогава ми хрумна гениална идея. Споделих я само с главния готвач. Срещнах оркестър „Хасково“, певецът ми хвана окото. Викам го Златко Апостолов, а той ми обяснява, че пеели в „Димят“ за 7 лв на ден. Казах му, идваш при мен за 30 лв на ден, спиш на Камчия, ядеш и пиеш на корем, но ще пееш каквото ти кажа. Пуснах му касетата на Попа и го питам тези песни знаеш ли ги, а той веднага позна Хисарския поп. В рекламните плакати пишех – програма с участието на Парцалев, Роси Кирилова и накрая Златко Апостолов Попов. Викам му „Вече ти си попа“. Публиката идва целува му ръката, като на поп, иска автографи. Варна гърми, Попа е при Кеби. В заведението 300 души , 1000 отвън чакат. Идваха с автобуси от цяла България. След 2 месеца този си повярва, че е Хисарския поп и ми поиска 100 лв на ден. Накрая в-к „Поглед“ и „Отечествен фронт“ изнесоха истината.
– Лежал си в затвора, каква беше причината?
– Затова, че ме караха да излъжа, а аз държах на истината.
Карах колата на съдружника ми, мерцедес, спират ме, взеха документите, но на другия ден му ги върнаха. После тази кола я продадохме на един боксьор Галин Колев, който замина за Америка и я препродал на някакъв от кв. Аспарухово. Прокурорът Николай Колев, който след години бе убит в София поиска от мен да призная, че с моя съдружник сме дали 3000 лв подкуп на шефа на КАТ за да оправи документите на колата, които са били нередовни. Това обаче не беше вярно и аз държах на истината, че не сме давали никакви пари, а съдружникът ми каза обратното. Ако и аз бях казал като него, щяха да ме пуснат. Но тогава имаше директива на комунистическата партия за уличаване на държавни служители в корупция и аз с моята истина изгорях. Без присъда бях 3 месеца в Разделна, после във варненския затвор, после в Казичане. От затвора ръководех бизнеса си в заведенията. Телефонът ми беше закачен и ме подслушваха, чакаха само някъде да изтърва, че сме дали подкуп. Накрая съдът на 2 февруари ме осъди на толкова, колкото ме търкаляха по арестите – 1 година и 2 месеца. Основанието беше – укриване на престъпление. Излязох и направих първата частна дискотека, първото частно кино и влязох във футбола.
Отляво: Валентин Михов, отдясно: Атанас Атанасов-Кеби
– Как стана това?
– Беше в края на социализма. Идват от „Спартак“ (Варна) и се молят за 10 000 лв. Бъркам в касата, хвърлям им ги без документ и ги спасих да изкарат първенството. Преди старта на новия сезон идват отново и така станах първия футболен президент в България, с договор между моята фирма и футболния клуб. И започнаха при мен да идват всякакви хора.
Особено интересен е случая със златарите. Искаха от мен две каравани на Колхозния пазар за да продават злато и златни накити. Осигурих им ги през членове на УС на „Спартак“ срещу 30 000 лв реклама за отбора. На следващата година обаче не искат да дават повече пари. Така ли? Викам шофьора на автобуса Руси Динков и му заповядвам – обличаш един костюм и отиваш сутринта при златарите като финансов инспектор, запечатваш двата обекта, защото нямат документи за произход на стоката и на другия ден ги викаш в районното за обяснения и арест. Ония веднага търчат при мен, спасявай ни. Отговорих им – ще видя какво мога да направя. Сутринта не отиват в районото, а пак при мен. Обясних им, че ако пак дадат парите за реклама ще се размине работата. На 15-тата минута изсипаха парите на масата. Обаче на един мач аз съм с треньора Иван Василев и те златарите там да гледат, насреща идва Руси, кара автобуса и ония го познаха. Преди да им обясня, че са го уволнили като инспектор и съм го взел шофьор Иван Василев ме изпревари, че този не може да го различава от брата му близнак полицай.
– Имате десетки такива истории?
– Много. Давам 50 000 лв на Казанлък да бият Хасково и 27 000 лв на Търговище да паднат в нашия мач. В Казанлък обаче обещали по един апартамент на 4-ма играчи, ако паднат. Така и стана. Върнаха ми парите, но тези в Търговище изгоряха, защото ангажиментът беше спазен 1:5. Давах пари и на „Черно море“ без да имам нищо общо с тях. Пратих 10 000 лв премия на Несебър да победят Силистра в последния кръг, защото „Черно море“ играеше във Видин и при успех влизаше в „А“ група. Несебър повежда 1:0 и чувам по радиото – 2:0 за „Бдин“ във Видин, 4:0 и викам на Несебър – давайте мача на Силистра, поне те да влизат. Ония куците само изравниха и срещата завърши 1:1. Така „Добруджа“, които никой не ги слагаше биха навън и влязоха. В Стара Загора отидох 1991 г и бях президент на „Берое“ 4 години. Пари имаше. Плащах на играчите с пачки от чанти и куфари.
Идва „Левски“, ще стават шампиони. Победихме ги 2:1 с голове на Гошо Гинчев и Димитър Трендафилов, които после продадох на „Левски“ за 120 000 долара. Лафчис плати. След 2 кръга играем с ЦСКА в София. Идва Валентин Михов с предупреждение да не ги бием. „Берое“ бръмчи от футбол, но не ни трябват точки, 5-ти, 6-ти сме. Казвам на треньора Петко Петков, така или иначе ще ни бият, със съдии, с картони. Той отговаря, прав си. Пусна резервите и паднахме 10:2, мръсници. Следващото първенство „Левски“ вече знаеха, че не трябва да се базикат с мен и предлагат хикс, тогава за победа се даваха по 2 точки. Влизам в съблекалнята и предлагам на футболистите – 8000 лв за равен, 4000 лв за победа, избирайте. Започва мача и „Левски“ повеждат с 2:0, излязоха мъжкари обаче и завършихме 2:2. Не ставаше дума за пари, а за отношения между клубове.
– А в БФС какво се случваше в тези години?
– Игри, какво друго. Започва новия сезон 1994-95 г, „Берое“ имахме дългове, не помня колко бяха. Генералният секретар Иван Вуцов ми вика – Не може да започнете участие, а първият ни мач – срещу „Левски“. Не само ние имахме дългове, всички имаха. Вуцов ми предлага да отида при Ишков, той щял да ме оправи. Ишков ми обещава да ни плати дълговете и сложи пари отгоре, но да му дам футболиста Димитър Сивов. Дава ми платежно и срещу него Вуцов ни пусна в първенството. Мина мачът с „Левски“ и в понеделник отивам в БФС, проверявам, няма паричен превод от Ишков, и във вторник няма. Така ли? Втория кръг играем с „Ботев“ в Пловдив, секретарят не пуска Сивов да играе, бил собственост на Ишков, а той има договор с мен за 4 години. И не го пуснах в „Спартак“. После го продадох на ЦСКА. На Иван Вуцов не съм му дал 1 лев. Най-скъпите ми трансфери бяха на Гошо Гинчев и Димитър Трендафилов в „Левски“ по 120 000 долара. Ваньо Шишков пък го продадох 2 пъти на ЦСКА. Игра година и половина, освободиха го, аз го взех и след година пак им го продадох. Илия Павлов плащаше. Дадах им един мач, ей така без пари, защото имаха 8 поредни загуби и бяха на 14-то място, защото бяха честни при трансферите на Радко Калайджиев и Ваньо Шишков.
– И „Черно море“ сте спасили от изчезване.
– „Черно море“ можеше да изчезне като Съветския съюз. 1995 г бяха умрели. Избраха за президент един банкер. Аз държах Джанавара. Идват при мен и викат Китов избяга, футболистите не искат да подписват договори. Аз в същото време бях в преговори с Порточанов за договор с Нефтохима, който беше държавен тогава.
Отляво: Александър Арамов – председател на спортен клуб „Триумф“; посредата: Димитър Попов – първи секретар на Окръжен комитет на БКП във Варна; отдясно: Атанас Атанасов-Кеби
Влизам в съблекалнята и обясних на момчетата, че ще си получат всички пари както са по договор, до стотинка. След 3 месеца сключих договора с Нефнохима и спасих „Черно море“, който днес можеше и да го няма, ако не бях аз. После идва Ганди и иска да го направя президент. На едно общо събрание приехме аз да съм председател на УС, а той президент. За да докажа на Иван Василев, че Пламен Тимев (Ганди) не разбира нищо от футбол му спретнах следния номер. Пътуваме с едно такси, ще празнуваме Нова година. Гледам шофьорчето такава младо, стойно. Вземам го с нас и го предупреждавам да казва само „Да“. Обясних на Ганди, че това е Сашо Александров (Кривия), много добър футболист, за който „Левски“ дава луди пари и ще го вземе. Но аз съм говорил с момчето да дойде в „Черно море“ срещу 5 транша по 20 000 долара, но иска първия на момента. Ганди полудя, прати някой горе в стаята на хотела и след минути на масата имаше 20 000 долара. Щеше да му ги даде, ако не бях се издал.
– И накрая разкажи как сте направили днешния министър на спорта Красен Кралев президент на футболния „Черно море“?
– Положението в „Черно море“ беше страшно. Отборът беше взет от една една ромска фирма – „Граф Монте Кристо“, а президент беше черничкият Георги Георгиев. Събрах управителния съвет и им обясних, че има една младо надежно момче, което поема ангажимента да издържа клуба. И много правилно го избрахме за президент, защото Кралев за втори път спаси „Черно море“ от изчезване и после направи отличен ход като го отстъпи на ТИМ, които и до ден днешен издържат клуба и то много успешно. Докато „Спартак“ се разцепи на парчета и в момента един „Спартак“ е във „В“, а друг „Спартак“ в „Г“ група.
