Днес феновете на ЦСКА-София ще се сбогуват със стадиона, на който са израснали, където са завели своите деца, където са се научили да обичат и страдат. “Българска армия” в сегашния й вид ще изчезне, за да се появи едно ново, модерно, красиво съоръжение. Но в съзнанието на всички, които обичат ЦСКА-София, завинаги ще остане споменът за онова овехтяло, занемарено нещо, което въпреки изстрадалия си вид те наричаха “свой дом”.
“Армията“ не е просто игрище за привържениците на червените, тя е светиня, където тупти сърцето на техните страсти и вярвания. Този символ на българския спорт съчетава в себе си богатата история, емоции и връзката с армейската общност. От 30-те години на ХХ век до днес стадионът преживява множество промени и реновации, но запазва своята специфика и чар. За феновете на ЦСКА-София “Българска армия” е свят, който те боготворят, храм, в който се прекланят пред идолите си. Това е място, където се събират, за да подкрепят своя отбор и да изпитат тръпката на всяко футболно отиграване. Хората по трибуните са невидимата сила, която оживява стадиона с хореографии, песни и аплодисменти. За тях всеки мач е израз на емоции и вярност към клуба. Нещо много повече от просто зрелище. Тези дни се превръщат в обреди, които обединяват запалянковците и ги правят част от нещо велико.
“Българска армия” е историческа сцена, където бяха написани десетки легенди за герои в червено-бяло. Тук се родиха велики моменти, които остават в паметта и в историята на българския футбол. През годините стадионът стана свидетел на победи и триумфи, но и на много тежки и трудни мигове. Сълзите бяха от радост и болка. Той бе арена, на която клубът и неговите фенове преодоляха заедно много предизвикателства.
В този храм на любовта, верността и смелостта се родиха стотици легенди. Не само на терена. В много случаи по-големите герои, по-истинските мъже, по-смелите сърца бяха на трибуните.
“Българска армия” не е просто стадион, а домът на страстта и предаността. Тук феновете създадоха своя собствена общност, обединени от вярата и безграничната лудост в подкрепа на любимия отбор. Това бе място, където те се чувстват като част от нещо по-голямо, където цветовете на клуба са тяхната втора кожа, а песните са техният глас. Стадион „Българска армия“ бе жив не само по време на мачовете. Сърцето му ще продължи да бие във въображението и спомените на феновете. Той е мястото, където се преплитат история и съвременност, а страстта на феновете правеше и ще прави всяко посещение в сърцето на Борисовата градина неповторимо изживяване.
Не една и две световни футболни легенди се прекланяха през годините пред магията и силата на червената крепост, с която се сблъскаха на “Българска армия”. И тя ще бъде вечна. Стадионът в този си вид ще си отиде, за да запази ореола на легенда, но споменът за него ще продължи да се предава от поколение на поколение. Защото там ще продължат да живеят душите на Ването Колев, Бат’Крум Янев, Джеки, Чика Дени, Фризьора…
Сбогом, “Българска армия”! Ще чакаме с нетърпение да ти кажем “Добре дошъл”… Ти винаги ще бъдеш в сърцата. Там, където е мястото на родния дом.
Явор Пиргов/ „Тема спорт“
