Славко Матич още в първия си мач направи впечатление с натрапчивото си поведение, преминаващо към арогантно държание, а когато започна да говори, го направи с изключително аграрни обноски. Последното му интервю затвърди това. Не е ясно какви планове си е правил треньорът на Арда, говорейки за утре и за близкото бъдеще, паралелно с изваждането пред микрофоните на проблеми в клуба, които е хубаво да се знаят, но е още по-хубаво да не се знаят от всички, ако използваме стилистиката на Параграф 22.
Само с три изречения бившият вече наставник на тима от Кърджали извади българския клубен футбол от летаргията и обрисува картина, която аудиторията подозира, но не беше чувала досега от пряк участник в събитията. Или по-точно футболната общественост бе вкарана в кухнята на футболен клуб Арда от главния готвач. Който обаче не е главната и най-важна фигура. В един ресторант има управител, мениджмънт, собственик. Радини вълнения сме чели, сега видяхме Ардини вълнения.
Всъщност самото назначение на Славко Матич в Арда стана в момент, в който тимът от Кърджали започна да играе прилично при Чиликов, при когото се налагаше отборът да събира точки. А сърбинът скочи в по-дълбоките води, задрасквайки цифровото изражение на успеха за сметка на отворен стил на игра. Доста смеличко, дори нахалничко, но му се получиха нещата. Арда заигра поне една идея по-директно и привлекателно, насочи ресурс в атака, което особено в Разград се оказа за сметка на защитата. А самите футболисти за нула време засипаха новия си треньор със суперлативи. Някои от тях дори говореха със страхопочитание и респект за коренно променения облик на отбора още от първия мач, сякаш на пейката не е Матич, а Гуардиола.
Има резон в това, че Пламен Крумов, който е със статут на свещена крава в Арда от много години, е отстранен от отбора. Матич няма как да не е разбрал, че посредством Крумов шефовете научават за всичко, което се случва в съблекалнята. А самият футболист в неговия си елементарен уличен стил сервира топла храна на доскорошния си треньор, без да се усети, че всеки следващ наставник на Арда трябва да внимава с него, тоест да не му се доверява.
Това с есемесите на Жуниньо към Георги Чиликов пък вече показва защо Славко Матич явно не от вчера сънува таласъми и затова не се задържа повече от няколко месеца на едно място. Кой ще е следващият му работодател, при положение че скандалната раздяла с Арда вече обиколи Балканския полуостров?! Е, добре, явно той е добър треньор като тактика и спортно-технически потенциал, но с тези сериозни болки в главата едва ли ще има успех някъде.
И накрая – случаят с Матич е прецедент не само като процес на уволнение, а и реакциите след това. Клубът излезе с аргументи за раздялата, което не се случва всеки ден. А сръбският треньор получи подкрепа от колеги, включително и от голяма фигура като Красимир Балъков. Той не говори всеки ден, още по-малко използва фейсбук за изразяване на позиция по даден въпрос. Но тук е важен въпросът, който често се превръща в дъвка: Имат ли достойнство треньорите у нас, какви са правата и задълженията им? Но истината, както винаги, е някъде по средата. Отговорите са многопластови, като се започне примерно от странното финансиране и интересните промени в ръководствата, особените треньорски уволнения и назначения, после се засегне образуването на лагери и групички не само в отбора, а и в клуба, отношенията с привърженици и всичко друго, което е част от футболното ежедневие години наред.
Желю Станков/ „Тема спорт“
