Арда ще е 24-ят български отбор, който ще запише дебют в евротурнирите, а Кърджали е 15-ият град в страната, излъчил свой представител в континенталната надпревара. Жребият определи кърджалии да се изправят срещу израелския Апоел Беер-Шева в новосформирания турнир Лига на конференциите.
Ако се вярва на досегашната статистика, то шансовете на Николай Киров и футболистите му да прескочат поне първото препятствие са 50:50. В 12 от досегашните 23 случая евродебютантите ни се успели да елиминират поне един отбор. Берое, Ботев Пд и Черно море пък са единствените, които са успели да сторят това три пъти. Ако говорим обаче за стойност на представянето, то най-престижните резултати са за ЦСКА и Ботев Пловдив. Армейците са първият български отбор, който играе в евротурнирите. Това става през 1956/57 в стария турнир за Купата на европейските шампиони (КЕШ) – първообразът на Шампионската лига. Тогава те разбиват на старта първенеца на Румъния – Динамо Букурещ с 8:1 стигайки до четвъртфиналите. Там драматично отстъпват на Цървена звезда след 1:3 в Белград и 2:1 на реванша. През 1962/63 Ботев пък стига до четвъртфинал в турнира КНК, преодолявайки Стяуа и ирландците от Шамрок Роувърс, преди да бъде спрян от Атлетико Мадрид.
На обратния полюс с две загуби при прощъпулника си са Ботев Враца и Пирин Благоевград. Ботев Враца е и отборът, допуснал най-много голове средно претеглено в дебюта си спрямо броя изиграни срещи – средно по 4 на мач, като в случая фатално натежава загубата с 1:6 като гост в първата среща с Динамо Загреб през 1971/72 в турнира за Купата на УЕФА. Етър пък е единственият роден клуб, който не успява да отбележи гол при дебюта си. На „Ивайло“ обаче имат приемливо оправдание за това. Болярите се сблъскват с корифей на защитата в лицето на миланския гранд Интер за Купата на УЕФА през 1974/75, а и не остават съвсем с празни ръце, измъквайки 0:0 в първия рунд във Велико Търново.
Двама футболисти са участвали при евродебюта на повече от един клуб, ако говорим за обичайните обстоятелства. Първият е легендарният Георги Аспарухов. Като войник той блести с екипа на Ботев Пловдив, а след завръщането си в Левски вдъхновява сините срещу Бенфика на Еузебио за КЕШ през 1965/66. Радостин Кишишев пък прави същото в рамките на два поредни сезона. През 1997/98 играе за Нефтохимик срещу Бран за Купата на УЕФА, а година по-късно е част от Литекс в квалификациите за Шампионската лига.
Има обаче и един специфичен случай. През декември 1968 г. по решение на властите Славия е обединен с Локомотив София в ЖСК Славия. Новият отбор записва две участия в евротурнирите за Купата на панаирните градове и се получава така, че няколко души за втори път стават част от дебюта на наш клуб в Европа, макар и по административен ред. Това са Стоян Алексиев, Иван Давидов и Петър Петров от Славия.
От треньорите двама души също са водили по два отбора в дебютите им. Подобно на Радостин Кишишев и Димитър Димитров – Херо минава по траекторията Нефтохимик – Литекс през 1997 и 1998 г. При Добромир Ташков казусът вече бе описан по-горе. През 1963/64 той е наставник на Славия срещу МТК в турнира за КНК. Впоследствие той остава и в ЖСК Славия, който води Купата на панаирните градове през 1960/70.
Ако погледнем към съперниците, ще видим, че досега съдбата най-често е изправяла дебютантите ни в Европа срещу клубове от Унгария – общо 5 пъти. На второ място по този показател са шведите, с които имаме изиграни 4 дуела. Най-много отпадания закономерно имаме срещу унгарци – 3 пъти, толкова са и срещу италианци, но разликата е, че при тях успеваемостта ни е 0. Най-трудно при дебюта ни е срещу отбори от бивша Югославия, които 5 пъти ни изхвърлят на старта без нито един успех за нас Това са Цървена звезда, ОФК Београд, Динамо Загреб (на два пъти) и Железничар Сараево. За отбелязване е, че 4 от тези 5 случая са във времена, когато Югославия все още съществува като държава. Единственото изключение е през 2012/13, когато Динамо Загреб вече като представител на независима Хърватска спира Лудогорец в квалификациите на Шампионската лига./ „Тема спорт“
