Бившият голям играч на Левски – Ангел Станков – сподели пред „Мач Телеграф“ очакванията си за предстоящото дерби днес с ЦСКА-София. Той посочи и своята любима среща срещу автентичния ЦСКА – 4:1 за „сините“ през есента на 1977-а година. Тогава той вкарва от 35 метра красив гол.
„И двата отбора са добри. Левски показа силна игра в международните мачове, а вкъщи също играе хубаво. Да, допуснаха поражение от Лудогорец, но въпреки това момчетата се стараят. Показват постоянство и започнаха да набират скорост. Проблемите идват от там, че има от време на време някой контузен или наказан. Наруши се ритъмът по този начин. Заради това се забеляза лек спад. Отборът няма изявен типичен нападател и плеймейкър. Трябва да има човек, който да подава и такъв, който да вкарва. ЦСКА са в подем. Показват постоянство напоследък. Напрежението при тях идва от миналата година, когато изпуснаха титлата. Малко след това смениха и треньора си. Малко им падна нивото, защото на Ел Маестро му беше нужно време. Но гледам, че започват да играят все по-добре. Това е хубаво, защото ще видим един прекрасен мач с Левски. Двата отбора са напълно равностойни според мен. Който владее повече топката и направи по-малко грешки, ще спечели трите точки. Това е всичко. Най-важното за победа в този мач е да си вкараш положенията. „Сините“ и „червените“ имат добри футболисти. И в двата отбора има играчи, които могат да направят разлика. За ЦСКА това е Тобиас Хайнц, а за Левски – Уелтън. Ако на Уелтън му се получи играта, си мисля, че „сините“ ще победят. Отпред Роналдо и Рикардиньо не са постоянни така, както им се иска на всички“, сподели Станков. Той се върна назад във времето, когато през 1980-та година на 7 октомври Левски и ЦСКА завършват 2:2, а той бележи в края във вратата на „армейците“.
„Аз срещу ЦСКА в почти всички мачове, в които съм играл, съм вкарвал гол. Ho това беше един от големите и сериозни двубои между двата тима. Беше в края на мача и губехме с 1:2. Спомням си, че някой се опита да върне на вратаря, а аз отклоних топката и изравнихме. Най-паметният мач срещу ЦСКА ми е, когато печелим с 4:1 през есента на 1977-а година. Вкарах гол от 30-35 метра по диагонала. Излязох зад вратата и отидох пред публиката. После ми се скараха, но това беше част от играта“, заяви той с усмивка.
