Алдаир Невеш влезе в полезрението на португалската версия на „Flashscore“, след като успя да стигне до титлата като играч на Левски. И даде дълго интервю, в което разкри, че е бил близо от отказване от футбола.
– Представяхте ли си, че ще преживеете такъв исторически период с Левски, когато подписахте с този тим?
– Вярвах, че можем да се борим за титлата, защото съм в най-големия клуб в България, но изглеждаше много трудно. През първия сезон бяхме сравнително близо, но осъзнахме силата на Лудогорец, който доминираше в шампионата е продължение на много години. Но през втория сезон още от самото начало имаше усещане, че разполагаме с още по-силен отбор и че наистина можем да се борим за титлата.
– Лудогорец беше шампион в продължение на 14 поредни години. Какво направи това постижение още по-специално?
– Точно това беше. Да видим как се спира отбор, който побеждава толкова много поредни години. Това ни даде допълнителна мотивация. Но основното беше да осъзнаем какво означава това постижение за клуба и града. Левски не беше ставал шампион от 17 години и София наистина се нуждаеше от този момент, усещахме го във всеки мач. Феновете винаги бяха с нас – у дома и навън. Това ни даде огромна сила.
– Какво беше да преживееш тези празненства с феновете?
– Беше красиво. Дори преди да станем шампиони, можеше да се видят много хора по улиците с екипи на Левски. В моловете, в града, всички говореха за шампионата. Денят, в който станахме шампиони, беше невероятно чувство. Никога не бях ставал шампион като професионалист и беше нещо много специално. Когато съдията свири край, емоцията беше неописуема.
– В кой момент почувствахте, че големите заглавия няма да ви се изплъзнат между пръстите?
– Влязохме в шампионската група на плейофите със значително предимство и осъзнахме, че сме много близо. След като спечелихме още няколко мача и Лудогорец загуби точки, почувствахме, че титлата наистина е в наши ръце.
– Какво направи този отбор толкова специален?
– Имаме много силен отбор. Има играчи от много различни националности, но всички се разбират много добре. Това невинаги се случва, но в нашия случай се създаде много силна връзка. След това, на терена, всички дадоха всичко от себе си. Нямаше нито един играч, който да не работи на предела си. А също така имаме изключително взискателен, много деен треньор, който преживява футбола по много емоционален начин. Мисля, че тези фактори направиха разликата.
– Това ли е най-забележителният период от кариерата ви досега?
– Без съмнение. Това е най-важният момент в кариерата ми. Разбира се, имал съм и други добри моменти, но да си шампион, след цяла година работа, има съвсем различно значение.
– Какво ви изненада най-много, когато пристигнахте в българския футбол?
– Вече познавах Левски и българския футбол, главно от европейските турнири, но не очаквах да намеря толкова пълни стадиони и толкова страстни фенове. Дербито срещу ЦСКА, например, привлича над 35 000 души на стадиона. Феновете преживяват нещата в клуба по много интензивен начин и това ме изненада доста.
– Как беше за вас да влезете в тази реалност, като се има предвид, че средата в Португалия е много различна?
– Беше невероятно. В Португалия, за съжаление, атмосферата е много концентрирана около трите големи клуба. В България усетих много силна връзка между фенове и клуб. Играта пред пълен стадион ти дава различен вид енергия. Наистина усещаш, че хората преживяват нещата от сърце.
– А как е след спечелването на титлата? Усетихте ли тази привързаност още по-силна?
– Много. Получих много съобщения и усетих огромна доза обич от хората. Дори фенове на други отбори, които не подкрепяха ЦСКА или Лудогорец, казаха, че искат да видят Левски да спечели шампионата. Мисля, че това беше титла, която наистина беляза страната.
– Какви разлики открихте между португалския и българския футбол?
– Това е различен вид футбол. В България има много интензивност, много физически контакт, а големите отбори предлагат много високо темпо, защото са свикнали с европейските турнири. Но също така открих много качествени играчи и голяма конкуренция.
– Как бихте описали българските играчи?
– Те са много трудолюбиви и отдадени играчи. Много от тях имат много професионално мислене извън терена. Виждам играчи, които вършат много допълнителна работа: фитнес, възстановяване, масажи, лед… Има силна работна култура.
– Имахте възможността и да играете в Европа, включително два пъти срещу Брага.
– Беше невероятно. Присъствието на семейството и приятелите ми на стадиона в Брага имаше много специално значение за мен. Прекарах почти цялата година далеч от тях и почувствах огромна мотивация по време на този мач. Беше незабравимо преживяване.
– И бяхте много близо до елиминирането на Брага…
– Да. Брага владееше повече топката и контролираше играта, но никога не се чувствахме по-слаби. Дори вкарахме гол, който в крайна сметка беше отменен, и честно казано, вярвах, че ако мачът се беше стигнал до дузпи, можеше да продължим напред.
– Какви са разликите между Алдаир, който напусна Португалия преди две години, и днешния?
– Сега разбирам футбола много по-добре. Сега знам по-добре какво трябва да правя на терена и извън него, за да се подобря. Израснах много, особено тактически и защитно. Имах и треньор, който ми помогна много в този процес.
– Какво е да живеете в София?
– Много ми харесва. В началото беше сложно заради езика и защото не говорех английски. Сега се адаптирах добре. Градът има какво да предложи, а местоположението също е страхотно, защото сме близо до няколко държави и можем да се възползваме от свободните си дни, за да пътуваме.
– Когато бяхте дете в Тореш Ведраш, наистина ли вярвахте, че можете да успеете като професионален футболист?
– Когато сме деца, винаги мечтаем за големи неща. Искаме да играем за най-големите клубове в света. Но като пораснеш, осъзнаваш, че футболът е много труден и изключително конкурентен. Имаше моменти, в които много се съмнявах в себе си.
– Играхте в трета областна дивизия. Как си спомняш това време?
– Това беше много важен период за мен По това време спрях да играя за Торензе и отидох във Фонте Града, в трета областна лига. Там наистина преоткрих радостта от това да играя футбол. След това нещата бавно започнаха да се случват.
– Имаше ли моменти, в които сте мислил да се откажете?
– Много. Имаше моменти, когато нямах клуб, особено по време на пандемията от COVID-19 си мислех, че може би ще трябва да поема по друг път. Но винаги продължавах да вярвам и за щастие възможностите в крайна сметка се появиха.
– Днес, след всичко, което вече преживяхте, какво още ви остава да постигнете?
– Бих искал да играя в португалската лига, за голям отбор, а също и в някоя от основните европейски лиги, но не мога да забравя, че съм в най-големия отбор в България. И разбира се, една от най-големите ми мечти си остава да играя в Шампионската лига.
Превод: „Мач Телеграф“
