-
-
Бруно Акрапович е един от най-успешните чуждестранни треньори в българския футбол със своите две Купи и една Суперкупа на страната, спечелени с Локомотив Пд. След това работи и в ЦСКА-София, като записа паметна победа над Рома с 3:1 в групите на Лига Европа. Сега се е заел да спасява Хебър, а днес му предстои много тежко изпитание срещу ЦСКА-София, при завръщането на пазарджиклии на техния стадион „Георги Бенковски“. Ето какво сподели пред „Мач Телеграф“ босненският специалист за днешния двубой между Хебър и ЦСКА-София.
– Господин Акрапович, как е настроението в Хебър преди мача с ЦСКА?
– Има несигурност сред момчетата, след като загубихме тежко предишния мач (б.а. 0:4 от Спартак Вн) и все още не могат да се отпуснат и да заиграят по-освободено и с повече самочувствие. Надявам се и това, че ще играем на нашия стадион пред нашата публика, а и пред публиката на ЦСКА, да им даде този допълнителен импулс, който ни липсва и да ги отпусне.
– Виждате ли в играчите по време на тренировките голямо желание да излязат от това положение, в което се намира отборът и да се сложи край на лошите резултати?
– Тренировките не са проблем. Проблемът е като излезем на терена. Една от причините е, че нямаме домакинства и всеки мач досега играехме на чужд терен. Затова казах, че завръщането в Пазарджик, дано да е и пред пълен стадион, може да им помогне да се представят добре.
– Вярвате ли, че Хебър има сили да се противопостави на ЦСКА и да не загуби този мач?
– Разбира се, че имаме сили. Ако винаги фаворитът побеждаваше, нямаше да има смисъл хората да ходят на мачове. Нали в това е чарът на футбола. Аз вярвам, че имаме качествата да се противопоставим на ЦСКА. В България всеки може да бие всеки, стига да е в точния момент.
– Какво заварихте, когато дойдохте в Хебър и какви са шансовете ви да останете в групата?
– За проблемите, които е имало тук преди да дойда, не искам да говоря. Шансове има, защото преките ни конкуренти не са много пред нас. А щяха да са още по-близо, защото за този месец и половина, в който съм в Хебър, спокойно можеше, вместо равенства, да запишем победи над Крумовград и ЦСКА 1948. Щяхме да имаме 4 точки повече и положението щеше да в съвсем друго. Но и сега имаме шансове. Остават ни три шампионатни мача само а Пазарджик до края на годината (б.а. – Хебър има гостуване на Славия, но то ще е в Пазарджик по взаимна договорка между двата отбора, защото домакинството през есента бе на стадион „Александър Шаламанов“) и гледаме само към тях. След това ще мислим как да се подсилим през зимата. Мисля, че ако вземем по един качествен играч във всяка линия, отборът ще бъде коренно различен. Тези попълнения ще помогнат и на сегашните играчи да заиграят по-добре.
– Говорите за зимната селекция, но имате ли сигурността от ръководството, че вие ще останете в клуба и след зимата?
– Работя много добре с ръководството. Говорим си постоянно и коментираме как заедно да оправим отбора. Хората са наясно какви са проблемите и какво е необходимо да се направи и се надявам, че заедно ще успеем.
– Предвид това, че сте бивш треньор на ЦСКА, по-специален ли е този мач за вас?
– По-специален е, защото някои от момчетата, с които работих в ЦСКА, още са там – Бусато, Вион, Турицов, дано не пропускам някого. Като им гледам хората на пейката и масажистът им беше в клуба, когато аз бях там. Отиването ми в ЦСКА беше голяма крачка напред за мен. Заради това е по-специален, но сега съм в Хебър и ще дам всичко от себе си мачът да свърши добре за моя отбор.
– ЦСКА не върви добре в първенството. Това, че те, също като вас, са притиснати до стената и точките им трябват, по-добре ли е за Хебър, или ще направи задачата ви още по-трудна? И въобще какво бихте казали за ЦСКА, прави ли ви някой техен играч по-силно впечатление, Коялипу например?
– Не е лека задача да се спечели, който и да е мач. Особено пък срещу ЦСКА, в каквото и състояние да е. Коялипу е много опасен с глава, а и освен това умее да търси и да намира празните пространства. Само с един играч няма да успеем да го опазим. Ще трябва с общи усилия да не му даваме пространства. Харесва ми много и Матиас Фаетон – има скорост, рязък старт, техника. Но не само те – Вион и Турицов, с които работих в ЦСКА, също са добри играчи. Имат си качество в състава, въпреки че не са на мястото, на което трябва да бъдат.
– Ако трябва да направите сравнение между сегашния отбор на ЦСКА и онзи, който вие водехте, в чия полза ще е?
– Безспорно онзи, който аз водех, беше по-силен. Неслучайно победихме Рома с 3:1 в групите на Лига Европа. Мач, който никога няма да забравя. Избрах правилната тактика и се получи много красива и хубава победа.
– Има ли нещо, което футболната общественост не знае за освобождаването ви от ЦСКА? Казаха ли ви защо ви освобождават?
– Сигурно има неща, които не само обществеността не знае, а и аз самият. Вероятно нещо не им е харесало в стила ми на работа. Иначе сериозни причини да ме освободят нямаше. Когато дойдох, отборът беше трети и беше сериозно изостанал от Лудогорец, а втори беше предишният ми отбор – Локомотив Пд. Целта пред мен беше да станем втори и да вземем Купата. Когато ме освободиха, бяхме в играта и за двете цели – бяхме настигнали Локомотив Пд и не бяхме отпаднали за Купата.
– Има известна прилика между вашето отиване в ЦСКА и това на Александър Томаш. И вие, и той започнахте сезона в други клубове и преминахте в ЦСКА в средата на есенния дял. На него феновете на Спартак Вн му се разсърдиха, при вас как реагираха тези на Локо Пд и въобще смятате ли, че такива преминавания са в реда на нещата?
– По цял свят е така. И футболистите, и треньорите гледат да се развиват и да преминават в по-големи клубове, да направят следващата крачка. За Томаш не мога да коментирам, мога да кажа как беше при мен. Аз тогава имах две оферти – една от ЦСКА и една от националния отбор на Босна и Херцеговина. В Локомотив Пд оставих нещо за историята – спечелихме два пъти Купата на България и веднъж Суперкупата. Аз съм човек, който обича да ходи с усмивка на работа и с усмивка да се прибира вкъщи, а не обичам да ми пада мотивацията. А тогава щеше да ми падне, защото не обичам да ми се бъркат в работата. А имаше хора, които бяха започнали да се намесват, където не им е работа. Държа да уточня, че не говоря за собственика. За други хора около него става дума. Така реших тогава, защото съм вярвал, че това е
най-доброто за мен е онзи момент.
– Споменахте Локомотив Пд. Предполагам, че този клуб ви е на сърцето и поради това следите какво става там. Ще се оправят ли нещата там?
– Следя, разбира се. Надявам се да се оправят. Попита ме преди малко дали ми се сърдят. Мисля, че не. Сигурно има хора, които не са приели добре моето напускане, но както казах така реших тогава. Сега си ходя в Пловдив без никакви проблеми. Хората ме поздравяват и уважават. Искам Локомотив Пд да се оправи, макар че няма да е лесно. Всички трябва да гледат в една посока и ще стане. Мисля, че една победа над Ботев Пд би била едно страхотно начало, един импулс, който може да направи така, че нещата да се оправят. Пожелавам им успех в дербито от сърце, а и за бъдеще като цяло.
– Казахте, че сте оставили нещо за историята в Локо Пд. Помня, че привържениците не ви оставиха да се качите в колата си след мача с Тотнъм, въпреки загубата. Това ли е най-яркият ви спомен, освен двете купи и въобще Локо Пд ли беше клубът, в който сте бил най-обичан и ценен?
– Помня, че дълго не можех да се кача в моята „Астричка“ след мача с Тотнъм. Имам чувството, че ме хвърлиха 1926 метра във въздуха (б.а. – прави препратка към годината на основаване на Локо Пд). Беше нещо невероятно. Но не само там. Във Волфсбург също ме помнят, някои от по-възрастните фенове там ме познават повече от сегашните играчи. Като играех там, имахме много хубави моменти, влязохме от Трета – във Втора Бундеслига. Имах такива моменти и в Майнц.
– Нямаше ви няколко години в България. Как са се променили нещата за това време? Лудогорец май става все по-недостижим…
– Така е. Там се работи професионално и скоро няма да е лесно някой да ги свали. Взимат силни играчи като Дуа, Ерик Маркус и Диниш Алмейда, който ми беше футболист в Локомотив Пд. За този сезон по едно време си помислих, че Левски би могъл да го направи, но и те загубиха точки, които никой не очакваше. В България често се работи ден за ден, не се гледа дългосрочно. Професионалното е отсега да знаеш след 6 месеца каква селекция ще правиш, как ще играеш, как ще изглеждаш на терена.
– Вие започнахте с 6 мача без победа в Локо Пд, но после дойдоха успехите, след като получихте кредит на доверие от Христо Крушарски. Ще го получите ли и в Хебър, след като досега в 5 мача победата ви се изплъзва?
– Не би трябвало да се учудвате, че съм го получил. Смятам, че така трябва да бъде. Всеки треньор би трябвало да получи време да развие идеите си. Другото е работа на парче, която трудно може да доведе до успехи.
– Останахте в историята с две купи и едната суперкупа с Локо Пд. Може ли да влезете и в тази на Хебър, като човека, постигнал първа победа с тима над ЦСКА в елита?
– Много бих искал да ме запомнят и с това постижение и ще направя всичко възможно, за да постигна първи три точки за Хебър срещу ЦСКА.
– За финал, ще кажете ли нещо на феновете на Хебър и въобще на хората в Пазарджик?
– Бих ги призовал да дойдат и да ни подкрепят срещу ЦСКА. Мога да им гарантирам, че ще направим всичко по силите си да спасим Хебър.
