-
В последните дни главните претенденти за президент на БФС се сблъскаха сериозно. Както си трябва – с компромати, с клюки, с банкетна култура, с всичко както си му е редът. Обаче както се казва, не видяхме бой между идеи, липсваше схватка на концепции.
Това е като преди поредните парламентарни избори. Последните ръководещи казват – ама какво искате повече, докато претендентите вадят папки с програми. Също и в БФС. Досегашните казват – пишем си много добра оценка, а от другата страна Бербатов се скъса да презентира стратегии. Обаче от статуквото „алармират“ – досега не видяхме на Митко програмата. Мамин, златен той, Емил Костадинов, не видял на Бербатов програмата. Да, тези хора не са се самозабравили, те са се вкопчили във футболната власт, защото ако не са там, ще бъдат клиенти на следствието. А специално за Емил Костадинов той като се върне от море и казва – ама аз не видях пясък на плажа.
По компроматите ще ги познаете. Футболните гьонсурати. Заизлизаха документи и факти, които биха накарали и порнозвезда да се изчерви. Източвания, надписвания, отклонявания на средства, обвързвания, шуробаджанащина, а другото си го знаем и го виждаме всеки ден. Лицето на футбола пък за пореден път ни се озъби онзи ден в Литва.
Компроматите срещу Бербатов се сведоха до това – да извадят от базата в Бояна запис на охранителна камера от над 2 години, на който се вижда как Митко се държи невъздържано с охраната, защото бързал да влезе с колата да вземе детето си, което е изпитвало болка след тренировка.
Обаче двата лагера наистина нямат допирни точки. Едните са като селски тарикати, които сега предизборно се стараят да не изглеждат подпухнали и елементарни, а другите са свежи и надъхани, надвили на масрафа си също толкова популярни бивши футболисти. Като гледа и чете човек, футболна България категорично е зад Бербатов. Обаче реалностите са такива, че бюлетините за избор на президент на БФС попадат в ограничен кръг от хора, чиято цел най-вече е да са част от играта, независимо точно от коя игра. Явно играта на Михайлов им допада, ако се съди по импровизираната социология. Шефове на зонални съвети, които на практика са служители на Михайлов, биха ли гласували против него?! Тези хора „държат“ малките отборчета с някакви доставчици, колкото тези отборчета да не ритат парцалени топки. И смятайте: Какво трябва да се случи, кой и как да убеди тези хора да гласуват против Михайлов, който от над 10 години не им е забавил заплатките и с един ден.
Да, това е затворена система. Това е държава в държавата със собствени правила и закони, които в много моменти са дори куриозни. Вписвания, отписвания, (не)законен Изпълком, (не)законни вицепрезиденти и в крайна сметка иди разбери кой наистина кара влака в тази институция. Дори настоящият селекционер се чувства не служител на българския футбол, а на частната фирма на Михайлов.
Струва ни се, че днешният конгрес няма да бъде това, което трябва да е. Тази капсулована шайка може много бързо да бъде разпердушинена, но ако има редовно избрано правителство в България. Серията от избори тази години направи голяма услуга на това БФС. Да, знаем, че държавата не трябва да се меси във футбола. Но видяхме, че може. То няма как администрация и служители на Боби Михайлов да дозакопаят футбола. Като се формира правителство, до редовния конгрес на БФС догодина напролет ще се намерят лостове и механизми на Боби-Михайловците да им бъде подсказано, че вече не са полезни дори на самите себе си и трябва да затворят вратата от външната страна.
Желю Станков/ „Тема спорт“
