Родриго Ачинели е част голямата южноамериканска колония в Берое, която постоянно се променя, защото непрестанно има напускащи и пристигащи. Ачинели е роден на 24 юли 1992 г. в град Пехуаху, провинция Буенос Айрес, Аржентина. В своята родина той е играл само за Темперлей, а след това продължава кариерата си в Европа, като част от отборите на италианските Муравера, Тортоли, Йоника и Сан Марко, а след това играе за английския Бъкстън. През 2022 г. се завръща на Апенините като част от тима на Галико, а след това и в Комисо, където е бил за последно преди да подпише с Берое. В интервю за „Мач Телеграф“ Ачинели разкри интересни подробности от своето пребиваване у нас и първите си стъпки във футбла в Аржентина.
– Родриго, вече започнехте с конролните мачове от подготовката, но искам да те върна през есента и да ни споделиш как мина твоята адаптация в Берое и как оценяваш първия дял от шампионата?
– Адаптацията ми мина много бързо, защото в отбора сме предимно южноамериканци и няма проблеми с комуникацията. От друга страна местните хора се отнасят много топло към нас и това спомага да се чувстваме комфортно. Вече знам някои думи на български, но не достатъчно. Езикът ви е много труден… Иначе бих определил първия полусезон на Берое като доста добър. Направихме някои отлични мачове, в други бяхме близо до сензацията. Важното е, че изградихме колектив и се борим като екип.
– Берое е на 9-о място и натрупа доста точки (25 – бел.ред.), като спасението изглежда няма да е проблем…
– Все още не сме се спасили, поне докато и математически не го постигнем, няма да сме спокойни.
– Кои са най-силните ти мачове през есента, както и тези на Берое?
– Първо бих изтъкнал победата над Славия с 3:0 в Стара Загора. Тогава наистина показахме страхотна отборна игра и това ни даде самочувствие, че можем да постигнем целите си. После бих поставил двете победи с по 2:1 – над Левски у дома и над Локомотив Пд като гост. Там вече доказахме, че играта ни е постоянна, можем да бием всеки и заслужаваме в пълна степен похвалите, които се пишат за нас в медиите.
– Как виждаш нивото на българското първенство?
– Доста добро, има няколко наистина силни и стойностни отбори, които поддържат ниво дълго време. След тях идва една група от няколко тима, които правят страхотни мачове, но имат и спадове. Ние направихме много силна есен и сега ще се опитаме да повторим това и през втория дал от шампионата. Да, при нас има голямо текучество на играчи, но смятам, ме можем да се сработим и отново да бъдем фактор в първенството.
– Успя ли да разгледаш България? Да отидеш в някоя планина, до морето…
– Само Пловдив и София успях да разгледам. За планините и морето не ми стигна времето заради ангажиментите ни с отбора.
– А традиционната българска храна? Харесва ли ти нещо специално?
– Не съм пробвал чак толкова много неща. А и на тези, които съм хапвал, сега не мога да им кажа името на български. Най-много ми се услади нещо като паста със сирене, но не му знам името.
– Разкажи ни за твоя роден град и за твоето начало във футбола в Аржентина?
– Роден съм в Пехуахо, град на 365 км от Буенос Айрес, с малко над 30 000 жители. На 14-годишна възраст се преместих в Буенос Айрес. В Аржентина съм играл за Темперлей, който дори бе в Първа дивизия на Аржентина. Но аз бях трети вратар и не записах мачове в елита. Иначе съм бил на проби в Банфийлд, Велес и Индепендиенте. Но вратарската позиция там бе добре покрита и нямах шанс да пробия. После се премесих в Италия, в четвъртото ниво на футбола там. Смених доста отбори. Там се запознах и с Араголаса, който по-късно ме привлече в Берое. Реално в Берое за първи път записвам минути в елитна дивизия на някоя държава.
– Сега в Берое бе привлечен още един вратар – бразилецът Артур Мота. Ще имаш сериозна конкуренция явно през пролетта, това застрашава ли титулярното ти място?
– Бих казал, че това е здравословна конкуренция. Тренираме здраво, всеки дава всичко от себе си и накрая треньорът избира кой да играе. Не се притеснявам от нищо. Артур е страхотно момче и който е по-добър и по-сигурен, той ще играе. Пак повтарям – това е здравословна конкуренция, която е единствено в помощ на отбора.
– Имаш ли припер сред вратарите, който следваш, нещо като идол?
– От сегашните вратари най-много харесвам Алисон Бекер от Ливърпул. Иначе като цяло любимец ми е Икер Касияс, който вече прекрати кариерата си.
– Аржентинската вратарска школа е дала редица легендарни имена на световния футбол. Би ли казал какъв е твоят Топ 5 на всички времена?
(Замисля се) – Хайде да не е Топ 5. ще кажа Топ 3. Имам леки пристрастия към моите съвременници, към вратарите, които съм ги гледал и на които съм се възхищавал, но все пък първи поставям Убалдо Фильол. Въпреки че звездните му години са много преди аз да се родя, с уважението, което той се ползва, и с приноса му към първата световна титла на Аржентина – той е нещо повече от идол в страната. На второ място поставям Емилиано Мартинес. Отдавна не сме имали такъв вратар. Голяма класа. Какви спасявания направи на световното в Катар само, особено онова в 120-ата минута срещу Коло Муани – уау, това беше невероятна класа! С него Арежнтина може да е сигурна за вратата си още доста години. На трета позиция мисля да сложа Серхио Ромеро. Наистина страхотен вратар, който за малко се размина със световната титла през 2014 година.
– А Серхио Гойкоечея?
– Той изригна още преди аз да се родя и всеки знае за неговите способности да спасява дузпи. Представянето му на Мондиал 1990 е наистина впечатляващо. Но все пак смятам останалите за доста по-комплексни вратари.
– От кои отбора си в Аржентина?
– Само Бока Хуниорс. Това е една голяма и безгранична любов.
