Халфът Филип Кръстев в момента се възстановява от тежка контузия — скъсано ахилесово сухожилие. Този период може да продължи 4 месеца, но може да продължи и година. И в момента Фуфу има доста време, за да се върне към миналото си, да направи равносметки и да помисли сериозно как иска да премине бъдещето му. Националът говори по тези въпроси пред покаста на БФС.
„Дебютирах срещу Локо Пд през 2018 след финала за Купата. Беше в последните кръгове, мачът бе без значение и много съм благодарен за тази възможност“, започна той.
„Мачовете срещу Левски бяха най-голямото предизвикателство, защото отборът им бе силен и трибуните бяха пълни. Много исках да изляза в чужбина. Мечтата ми беше да играя в Западна Европа. Първо отидох в Троа. Още в началото ми беше много трудно. Не успях да получа почти никакъв шанс. Липсваха ми физика, динамика – тук няма кой да те научи и трябва да се научиш сам“, продължи той.
„После отидох в Камбюр. Там също трудно получавах шансове и накрая преминах в Левски. Тук усетих насладата от футбола — много ми се играеше. Настроението и атмосферата бяха прекрасни. Имах доверие от Мъри Стоилов и Наско Сираков, те ми помогнаха много. Не се чувствах като да съм попаднал в нов отбор, чувствах се като у дома“, заяви още той.
„Омръзна ми да се запознавам с нови съотборници, треньори… В телефонния ми указател не знам вече колко номера имам на хора от футбола. Ще е важно да си намеря дом и да се установя на едно място, където да поиграя известно време. А след това да напредвам по футболната стълбичка. Осъзнавам, че от много години е така и ми липсва. Работя усилено в това отношение, но е важно да е правилният за мен отбор“, откровен бе националът.
„Най-хубавите ми спомени от Щатите са извън терена. Може би не беше най-правилното решение да отида там, но съм голям фен на културата, музиката, спортовете. Запомнил съм този мой период само с добри спомени. Към онзи момент Мейджър лигата бе най-добрата опция – нямах много възможности, които да ме устройват. Там играх с 50-ти номер. Обичам да играя с нестандартен номер, тъй като с 8 и 10 има много големи играчи, а аз искам да съм различен. Срещнах и най-любимия ми известен човек там – Ръсел Уестбрук, който за мен е голяма мотивация. Преживях го като малко дете, сякаш видях супергерой. Когато бях на 12 години, започнах да гледам НБА и тогава още го харесах. Всичко беше като по филмите. Времето беше хубаво, енергията беше позитивна, останах с отлични впечатления“, разкри Фуфу.
„Доверих се твърде много на агентите си и 10 часа преди края на трансферния прозорец вариантите бяха да остана във втора белгийска лига или в Чемпиъншип, което бе още една грешна крачка за мен. Трябваше да взема нещата в свои ръце по-рано“, заяви още Кръстев.
„В Цволе бе най-успешният ми период. Дадоха ми шанс, въпреки че бях под наем и все още обичам отбора и хората там – останах техен фен“, допълни халфът.
Той разказа и за трите си любими мача. „На трето място слагам мача в Славия срещу Левски, на второ място – финала за Купата на България с Левски срещу ЦСКА. Най-голямата ми радост като футболист дойде обаче в мача срещу ПСВ Айндховен, в който вкарах 2 гола, дадох една асистенция и победихме с 3:1. Никога няма да забравя този мач“.
Е, има и такива, за които не иска да говори: „Левски – Хамрун е мач, който бих искал да изиграя пак. Лошото е, че няма как да разберем какво щеше да се случи, ако бяхме спечелили този мач и бяхме срещнали Партизан. Има и много други мачове, в които искам да върна времето назад и да ги изиграя пак. Предпочитам да си взема поуки, защото винаги има следващ мач, а в него може да се поправиш“, философства Кръстев. Той коментира и интервюто, което създаде голям медиен отзвук.
„Беше по-труден период за мен. Трябваше да кажа някои неща, защото хората знаят какво става зад кулисите и пак казвам, че не съм искал да се оправдавам за нищо. Не исках да нападам никого, просто хората така го разбраха. Получих много положителни съобщения след интервюто, защото думите идваха от душата ми. Аз все още стоя зад тях. Относно журналистите – нямам против да ни критикуват. Ние си го заслужаваме. Имах предвид не компетентността на някои от тях, не на всички. Има и много качествени. Бъркат се имена на спортисти, казват се грешни факти, за мен се пише, че 5 години не съм успял да се наложа в Белгия – аз никога не съм бил в този отбор (б.р. Ломел)“, завърши българският национал.
