Онзи ден българският национален отбор по футбол измъкна равенство срещу формацията на Молдова, намираща се на 159-о място в ранглистата на ФИФА. Само да вметнем, че Соломонови острови са на 153-о място, а Индонезия – 122-ри…
Та в Кишинев се изправихме срещи доста слаб отбор, който в последните си 12 мача, преди сблъсъка с България, е стигал само да едно равенство, а е загубил 11 пъти. Отделно Молдова е получил цели 41 гола във вратата си…
Да се върнем обаче на нашите герои, които онзи ден за малко да изрисуват златна страница в историята на съперника, но Молдова пропусна да ни победи в края. След този мач може спокойно и чистосърдечно да обявим: „Г-н селекционер, скъпи Александър Димитров, така няма да стане!“ Няма как след едно прилично първо полувреме и гол във вратата на съперника, след почивката да се приберем, за да пазим резултата… срещу Молдова. Ако даваха точки, а те ни трябваха, за да се класираме на някой голям форум, добре, но идеята на контролата е съвсем друга. Г-н селекционерът, който от 10 години обикаля родните стадиони и не спира да се оплаква по една или друга причина, да седне, да се погледне в огледалото, да се замисли и тогава евентуално ще осъзнае, че и той има кусури. И тук сме изключително меки в изказа си, защото родният селекционер е много чувствителен и тънкообиден, а не искаме да го разстройваме, а камо ли да накърняваме огромното му самочувствие.
България се нуждае от промяна, а тя трябва да дойде и от футболистите, и от стратегията ни. Ако във всеки мач играем като пораженци никога няма да бъдем отбор, който става за нещо. Може да имаме по някое друго изригване, но само толкова.
Когато се изгражда нов отбор, първо се прави защитата, за да има върху какво да се стъпи. А отбраната ни беше трагична в Кишинев онзи ден. След това се изгражда стилът на игра, избира се гръбнакът футболисти, изчиства се стратегията и чак след това започват да се търсят резултати. Г-н селекционерът обаче действа наобратно – той иска резултати в контролите, в което няма никакъв смисъл, когато си пренебрегнал останалите основни компонента на играта.
Най-лошото в случая е, че националният отбор не върви нагоре, а по-скоро криволичи с поглед надолу.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
