Скритият бизнес на четвъртите в света

1
-

Хората са казали, че от всяко дърво свирка не става. И от всеки футболист бизнесмен не може да излезе. Ритат десетина години, изкарат едни пари. Ами след това?

Най-много пари изкараха тези от САЩ-94. Всички до един играха в чужбина – кой повече, кой по-малко, и напълниха банковите сметки. Ама много малко от тях станаха бизнесмени.

Ясно защо – тази работа не е за всеки. Едно е да риташ топка, съвсем друго – да управляваш фирми.

Всеки от тези, които са в Изпълкома на БФС, си има свой дискретен бизнес. Но не обичат да се шуми около него. Предпочитат да ги смятат за футболни хора, а не за бизнесмени.
Интересно, че най-напред с материала измежду всички от американското лято се оказаха двама, които не са играли чак толкова много в чужбина.

Това са Наско Сираков и Боби Михайлов. Сирака игра в Сарагоса и Ланс, Боби пази на Белененсеш и Рединг. Дето се вика, не са им плащали като на Стоичков в Барселона. Но пък се оказаха комбинативни хора. Хитрец на терена, хитрец и извън игрището, Сираков заема управленски постове и притежава дялове от фирми, чиито активи надхвърлят 100 млн. евро.

Ръководи инвестициите си заедно с брат си Пламен. Бизнесът на Сираков е в две основни направления – производство и търговия с хлебни изделия и хотелиерство и ресторантьорство. Той има дял в компанията „Троя 2002”, притежател на хлебозавода в Троян.

Двамата с брат му пък държат „Стелт 2001”, собственик на хлебозавода в Стара Загора. Сираков има акции и в „Глория – Н”, там дял притежава и Борислав Михайлов. Компанията държи хотели в цяла България, неин принципален собственик е „Нове Холдинг”.

Боби Михайлов също си има бизнес, макар че се е писал на заплата и в БФС. И той като бившия си съотборник Сираков се е насочил към хлебопроизводството. Хлябът е сигурна и бързооборотна стока. Михайлов има 18% от акциите на хлебозавода в Габрово. Толкова си обича фирмата, че е сложил главния си счетоводител Георги Йорданов да свири мачове в „А” група.

Бобката има и други инвестиции в Габрово. Той притежава 10% от фирмата „Канако и сие”. В нея има блокиран дял на един от съдружниците, който се разследва от комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Президентът на БФС има и 5% дял в компания, чийто предмет на дейност е хазартът – „Пит Къмпани”.

Вицето на Боби Михайлов Йордан Лечков пък се е окопал в Сливен. Там му е бизнесът, там му е и кметуването. В Сливен Лечков държи един от вървежните хотели в региона, стадионът пък му е даден на концесия. Навремето се пробва в застрахователния бранш, но се отказа и заложи на хотелиерството.

Емил Костадинов пък играе на три места – хем е бизнесмен, хем е спортен директор на ЦСКА, хем влиза и в Изпълкома на БФС. Той има дял от 31% в компанията „Сева Транс”, където съдружник му е Антон Краус, син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус.

Друг негов съдружник е известният петрички бизнесмен Костадин Хаджииванов – Коце Маца, двамата делят по 50% от фирмата „Емко” в Петрич. Има дял и в хасковската „Булпорт”, която обаче не извършва дейност, ако се съди по нулевите показатели в счетоводния й баланс.

Христо Стоичков беше голям футболист. Но точно когато беше на върха в Барселона, реши да се прави на бизнесмен. И го завлякоха с маса пари. Първоначално Ицата си намери партньор, с когото да инвестират първия спечелен от българина милион в Испания.

Арабинът Яфа обаче преметна наивния нашенец. Двамата основаха компанията „Стоичков – Яфа” и решиха да работят с националния тим. Планът беше следният: Яфа намира съперници за контролни мачове на България, Ицо вкарва головете. Накрая се оказа, че фирмата не е платила 240 000 долара на БФС и още 30 000 на авиокомпания „Балкан”.

Пак под давление на Яфа Стоичков подписа рекламен договор с „Кронос” – гръцка фирма за спортна екипировка. Това стана в годините, когато големите компании даваха мило и драго да работят с българина като рекламно лице.

И от тая работа нищо не излезе освен скандали, че на САЩ-94 Стоичков играе с обувки на „Кронос” вместо с изделията на официалния доставчик на екипи за нашите „Адидас”. Няколко години на Армията имаше помещение, в което съхраняваха анцузите, маратонките и останалите парцаля на Ицата.

Яфа преметна съдружника си и с магазина на „Мазда” в Барселона. Нещо продаваха, въртяха едни пари, ама накрая Стоичков изгоря. А Яфа си би камшика. Ицата се прочу и като неуспял рибовъд. Още като футболист хвърли едни пари за рибарник, държеше го пак с ортаци. Накрая обаче хайваните измряха от нещо.

За да не се увътря с пари, на Ицата му дадоха съвет да не се занимава с рискови бизнес начинания, а да купува имоти. Това са и едни от сигурните инвестиции на Стоичков в България и чужбина.

И Трифон Иванов се пробва за бизнесмен. Къде успя, къде – не. Първо се хвърли на петрола. Като играч на Рапид (Виена) пусна връзки в компанията „Аванти”, спонсор на клуба. Това бяха верига бензиностанции от Австрия, които не са от луксозните, но пък продават по-евтино гориво.

Акъл как да върти бизнеса Туньо получи лично от Ханес Ноуца, който преди десет години ръководеше 400 бензиностанции в Европа на „Аванти”. Само че се оказа, че този терен не е като футболния. На игрището Трифката беше способен да съсече всеки нападател на противника.

В сегмента на петролните продукти обаче Трифон прави, струва, но накрая пазарът го принуди да си продаде обектите на друга компания. Част от привлечените средства той вложи в изграждането на развлекателен комплекс в село Поликраище, Горнооряховско.

Комплексът му включваше кафе, ресторант и дискотека, той се намира точно срещу една от бившите му бензиностанции на главния път Русе – София. Перди години Трифката се беше навил да става футболен началник, даже седна на онази маса с Боби Михайлов, когато четвъртите в света поискаха управлението на БФС. Смъртта му обаче прекъсна всякакви начинания. Мир на праха му.

Един от първите от поколението от САЩ-94, който се хвана с бизнес, беше Любослав Пенев. Една част от него беше излъскана и на показ пред всички. В средата на 90-те години Любо направи едно от най-модерните заведения в София – дискотека „Валенсиана” до НДК.

Хвърли се и в бизнеса с месопреработване, на него беше една от първите борси за месо в София в квартал „Дружба”. Завъртя бизнес с парцели и имоти в София и край морето. И него обаче кризата го удари лошо.

През есента на 2009 г. СИБанк наложи запор върху дружествените му дялове заради необслужен кредит от 2.3 млн. лв. Взеха му и международния паспорт, при това точно преди мача Фулъм – ЦСКА от Лига Европа. В крайна сметка се стигна до споразумение между длъжника и кредитната институция, след което запорът беше вдигнат.

Красимир Балъков никога не е инвестирал от свое име и за своя сметка. В съдебния регистър на негово име има записано дружество за спортен мениджмънт, което обаче не функционира. Каквото изкара, го трупа в банкови сметки и други финансови структури.

Семейният бизнес във Велико Търново се движи от по-малкия му брат Иво. Той е собственик и съдържател на една от най-вървежните дискотеки “Бали”, която се радва на добър оборот в Студентския град. Иво Балъков имаше бизнес и с недвижими имоти, но той позамря поради кризата.

Бончо Генчев още като футболист развиваше ресторант-таверна в центъра на Лондон. В него инвестира част от припечеленото в годините, когато игра за Ипсуич. Самият Бончо призна по-късно, че кръчмарството не било особено по вкуса му. Преди няколко години той се видя принуден да продаде апетитния имот.

В момента Генчев трайно се е установил в България, независимо че има апартамент в Лондон. Съвсем наскоро бившият нападател бе назначен за селекционер към БФС и следи за млади таланти в Северозападна България.

Бековете от САЩ-94 Цанко Цветанов и Илиян Киряков предпочетоха да не се впускат в мътните води на бизнеса в България. След Левски Цанко порита в Германия, Шотландия и Кипър.

Каквото е спечелил, го влага в схеми за лично финансиране, предлагани от банките и фондовете. За Киряка се говореше, че напоследък нещо го е закършил с парите. В крайна сметка двамата се събраха на заплата при Мъри Стоилов в Анортозис.

Дестният бек от САЩ-94 Емил Кременлиев е един от малкото, които не се развиха като треньори. Той се заби в селския футбол, риташе за Казичене. Преди няколко години се кандидатира за кмет на Панчарево, но не го избраха. След това игра и в изборите за депутат от листата на ДПС, но и там не успя.

Двама от бившите играчи от САЩ-94 заработват като треньори в Бургас и околията. Златко Янков работи за Черноморец, а Петър Хубчев е старши-треньор на Поморие. Преди това Хубчев водеше Славия, беше и помощник на Пламен Марков в националния отбор. И двамата не се занимават с бизнес, пазят си парите на сигурно място и не предприемат рисковани начинания.

Прочети още на: http://www.gol.bg/nachalo/2011-03-19/skritiiat-biznes-na-chetvyrtite-v-sveta

0 0 votes
Article Rating
1 Comment
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Asen Nikolov
Asen Nikolov
6 години по-рано

Това е от 20011 година ………….