4-кратен шампион с ЦСКА: Ние подавахме на Гибона, а той не искаше да вкара на Левски! Отказах им 3 пъти повече пари, за да играя в ЦСКА

0
-
-

Ивайло Киров е един от емблематичните полузащитници на ЦСКА от 80-те и началото на 90-те години, а по-възрастните привърженици на тима все още си спомнят за тандема, който бе заформил с Костадин Янчев. Сега Киров следи случващото се на „Българска армия“. Той се съгласи да разкаже пред „Тема Спорт“ за миналото, а и сподели оценката си за настоящето.

Г-н Киров, ще попитам директно – истина ли е, че в началото на 90-те години на вратата на апартамента ви идва Андрей Желязков с куфар с пари, за да подпишете с Левски?
– Не, не беше вкъщи. Намери ме в едно кафене, в което се събирахме по онова време. Беше срещу НДК, казваше се „Вихрен“. Наистина дойде и ми предложи сериозна сума пари. Георги Василев беше треньор на сините тогава и много ме искаше. Дори бяха предложили пари на мои приятели, за да ме убедят да заиграя при тях. Но аз отказах. Не можеха да ме съблазнят. Останах в ЦСКА за тройно по-малка сума, но това беше моята детска мечта и голямата любов. Още през 1984 година, когато дойдох на „Българска армия“ от родния Шумен, имах предложения от Левски, Славия и Локо София, но аз бях категоричен, че искам да играя в ЦСКА. За съжаление сега футболистите не мислят по този начин. Техните мечти са свързани с финанси, но животът се промени и аз не мога да ги съдя.

Имате 4 титли на България, 5 купи на страната, 5 купи на Съветската армия… Има ли нещо, за което съжалявате, че не успяхте да постигнете с ЦСКА?
– Съжалявам, че не успяхме да играем финал в евротурнирите. Участвах в полуфиналите с Барселона, но около тези мачове ние имахме кадрови проблеми и не можахме да се противопоставим по най-добрия начин. На следващата година играхме четвъртфинал с Марсилия, които след това станаха европейски шампиони. Проблемът бе, че ние тогава не направихме добра подготовка и през пролетта не бяхме много добре физически, а в родното първенство играехме отпуснато, защото нямахме конкуренция. Най-много съжалявам за сезон 1986/1987 година. Тогава бяхме много силни, много подготвени. В първия кръг на УЕФА играхме с едни австрийци – Сваровски Тирол. Те бяха много богат и силен отбор. Там беше и Ханзи Мюлер. Първият мач бе на техен терен. Започнахме ги от началото. Ицо Стоичков им вкара един гол и поведохме, но към края на първото полувреме се изля ужасен дъжд. Порой. И прекратиха мача, а на следващия ден го преиграхме, а не доиграхме. И те бяха „удушили“ съдията. Беше един италианец и ги подпираше адски. Ние пак ги побъркахме от игра. На терена бе сякаш мачът на националите срещу Украйна от онази вечер. Но нямахме никакъв късмет. Изпускахме, изпускахме, а те с 3 удара ни вкараха 3 гола. Бяха едни рикошети, едно чудо. На реванша ги бихме само с 2:0 и отпаднахме, а тогава бяхме най-силни.

Вие сте част от един от най-силните състави на ЦСКА…
– Да, пристигнах съвсем млад. През 1984-та. В отбора бяха Стойчо Младенов, Джеки, Краси Безински, Джони… Ние дойдохме заедно с Ицо Стоичков. После след онзи злощастен финал за купата, когато ни смениха имената на отборите и всички по-опитни бяха продадени, Стойчо и Ради Здравков заминаха за Португалия, Пламен Марков за Франция. Останахме основно ние младите, но това ни помогна бързо да се калим, да се изградим като характери, да се превърнем в голям отбор. Лъчо Танев влезе в страхотна форма, докато в един мач срещу Локо София не получи много тежка контузия, от която след това така и не можа да бъде същият играч. Джеки и Безински бяха душата на съблекалнята. Покрай тях растяха лидери. Имаше дисциплина. Ние играхме няколко години заедно. С Коце Янчев си познавахме и кътните зъби. Разбирахме се без думи. Знаехме накъде ще тръгнат Ицо, Емо и Любо, за да им я дадем. Сега футболистите постоянно се сменят. Те не могат да се запознаят и това пречи да се изгради силен състав.

По онова време дори в мачовете срещу по-слаби отбори на „Армията“ играехте пред много публика…
-Да, и ако не водехме до 15-ата минута, започваха да ни освиркват. Сега стадионът е празен и това е лошо. И на мен не ми харесва играта. И аз се ядосвам, че треперим срещу всички. Побеждаваме на мъка. Срещу Локо Пд бяхме трагични. Трябва да се знае, че публиката на ЦСКА е най-критичната, най-претенциозната, защото е свикнала да гледа най-силните играчи и най-добрия футбол. Иска постоянно да се побеждава, и то убедително.

Как ти се струва ЦСКА сега?
– Това в момента не е ЦСКА, който искам да виждам. Трябва да приключваме съперника до 20-ата минута. Но това не е повод да не се ходи на стадиона, феновете не трябва да се делят. Трябва да си подкрепяме отбора. Да сме зад него. Вместо хората да се нервират и да пишат в социалните мрежи, нека отидат на стадиона. Да вдигнат футболистите! За съжаление и „Армията“ вече не прилича на нищо. Панчарево също се бе превърнал в един пущинак и ако не беше Гриша Ганчев, сега и база нямаше да имаме…

Ако можехте, какво бихте променили в ЦСКА?
– Грешката на Гриша Ганчев бе с треньорите. Много опити, много експерименти. Разбирам го. Той най-много иска да види отбора на върха, но не трябваше да ги води такива като Ел Маестро, Крушчич… Люпко е свършил за футбола. Уважавам много Стойчо Младенов и макар сега да не ми харесва играта, знам, че през зимата ще подсили отбора. И напролет ще сме по-добре. Любо е перфекционист и професионалист, но нещо се обърка при него. Тези контузии и лошата физическа форма повлияха. Лошото е, че освен тях двамата не остана кой друг да води отбора. Освен да търсим някой от по-младите – Христо Янев или Томаш. Треньорът на ЦСКА трябва да е свързан с клуба. Да знае какво значи това име.

Има ли футболист на ЦСКА от последните години, който можеше да играе във вашия отбор?
– (Смее се.) Няма шанс. Кой ще смени Джеки и Туньо отзад. Кой ще смени Ицо, Любо, Емо…

Какво е мнението ви за вътрешните халфове Юга, Мухар, Жеферсон, Вион, това е позицията, на която вие играехте?
– За нивото на българския футбол Юга е добре. Той е малко по-избухлив и трябва да се контролира. Но като цяло трябва повече класа в тази зона. Варела загатна за потенциал, но се изгуби. В последните мачове и нивото на Кери падна. Не знам каква е причината, може би е от умора. Жалко е, че няма и кой българин да привлечеш. Има един Тодор Неделев, но той явно иска да играе само в Ботев. На ЦСКА му трябва подсилване във всички зони. Вижте, че напред разчитаме само на Кайседо. Той е мощен, но технически е слаб.

Казвате, че напролет отборът ще е по-добре, но до края на декември има много мачове и всичко може да се обезсмисли?
– Вижте, че правят програмата, за да се угоди на онези от Разград. Докато не се свали сегашното ръководство на БФС, всичко е безсмислено. Лечков и Костадинов ми бяха съотборници, уважавам ги, но не одобрявам това, което се прави. В БФС са се настанили едни дребни душици, които обслужват частни интереси. Държат ги едни чиновници в зоналните съвети, които са там от времето, когато аз бях юношески национал. Взимат по 1000 лева заплата, Боби Михайлов ги заведе веднъж на екскурзия до Македония, направи им една трапеза, а те са доволни и си гласуват за него. А той какво прави? От какво са доволни? В Североизточна България всичко тъне в разруха. Само в Разград правят нещо, имат база, но те не могат да имат публика никога. Това не е футболен град.

Ще ви върна отново в миналото. В началото на 90-те в ЦСКА пристигат Божидар Искренов и Станимир Стоилов. Как ги приехте тогава?
– Нямаше проблеми. Всичко беше наред, макар че си спомням един мач срещу Левски – ние я подаваме на Гибона, а той не иска да им вкара. Стоилов тогава го доведе Георги Димитров – Джеки. Ако не беше ЦСКА, Мъри можеше да не види повече голям футбол. Той дойде след тежка контузия и ние го вдигнахме. За съжаление тогава ставаше смяната на властта – Илия Павлов взимаше клуба от Калпакчиев. И треньорът Цецо Йончев ни каза, че една година ще се играе без пари, а знаехме, че Илиан Илиев е много близо до трансфер при нас. Но като стана така, всички си тръгнаха, а имахме ядро и гръбнак, към който, ако се беше надградило, щяхме да имаме много силен отбор.

loading...