Кариерата на Христо Стоичков е изпълнена с множество постижения, като едно от най-престижните безспорно е постигнатия гол на финала за Междуконтиненталната купа преди 30 години. За разлика от „Златната топка“ или „Златната обувка“ обаче върху него не се акцентира, вероятно и поради факта, че в крайна сметка Барселона претърпява поражение от Сао Пауло.
Броени дни преди срещата върху българина сякаш се е излял рога на изобилието – той печели наградата „Златен Онз“ на списание „Онз Мондиал“, а друго френско издание – „Топ Фут“ го обявява за пръв носител на наградата „Златен топ“. Освен спечеленият КЕШ, той се е отличил и с гол на финала за Суперкупата на Испания срещу Атлетико Мадрид и по всичко изглежда, че „Златната топка“ е просто формалност. Противно на отличната си форма (15 гола в предишните 3 мача, 5 от които на Стоичков), Барселона има поводи за притеснение преди сблъсъка със Сао Пауло. Бразилският тим печели Копа Либертадорес след успех с изпълнение на дузпи срещу Нюелс Олд Бойс, а с основен принос за отличието е нападателя Палиня, който става голмайстор на турнира със 7 гола.
Съдбата решава двата отбора да се сблъскат още преди двубоя в Токио в рамките на турнира „Тереса Ерера“ на 15 август. Откриващият гол на Хулио Салинас в 3-ата минута, дошъл след асистенция на Стоичков, с нищо не предвещава това, което ще се случи впоследствие. Последователно Мюлер, Маурисио и Раи (по веднъж от дузпа и непряк свободен удар) се разписват във вратата на каталунците, а вратарите Субисарета и Бускетс и защитата пред тях имат меко казано кошмарна вечер. За разлика от своя съперник, който пристига няколко дни по-рано, за да се аклиматизира, Барселона решава да кацне непосредствено преди мача, което също се превръща в утежняващ фактор. Самият Стоичков, който по-късно ще заиграе именно в Страната на изгряващото слънце, има тежки спомени от едно турне в Япония през юли 1990 г., съвпадащо с първите му дни с екипа на блауграна. „Един следобед отидохме да се разходим по улиците на Токио. Никой не ни обръщаше внимание. Да, бяхме чужденци, но сигурно ни вземаха за представители на някое предприятие, пристигнали да водят търговски разговори. Опитахме да влезем в няколко бара да пийнем по чаша бира, но не ни пуснаха, защото не сме били членове на съответния клуб. Отегчени и уморени, заедно с Куман, който беше нашия преводач на английски, се прибрахме на спокойствие в хотела… Японските клубове могат да ме изключат от сметките си. Не бих отишъл да играя там за всичките пари на този свят“, казва Стоичков в автобиографията си „Сто на сто Стоичков“ от 1995 г.
Двубоят се радва на сериозен интерес сред местните фенове, което отваря много възможности на „дафуя“ (японското название на черноборсаджиите) да пласират билети на баснословни цени. Двата отбора напълно оправдават очакванията и в 12-ата минута Хосеп Гуардиола намира Стоичков в противниковата половина, българинът си освобождава пространство и с мощен удар в горния ляв ъгъл не оставя никакви шансове на Зети. Постепенно обаче отборът на Теле Сантана взима инициативата и положенията пред Субисарета се редят едно след друго. В един от поредните епизоди, в които Мюлер „чупи кръста“ на Албер Ферер следва центриране, което Раи засича в мрежата с… корем. Следва фестивал от пропуски и пред двете врати, като Ферер и Роналдо Луиш се отчитат с изчиствания от топката пред голлинията. В 78-ата минута идва кулминацията на мача, когато при изпълнение на пряк свободен удар Раи чука топката към Кафу, той му я връща и братът на легендарния Сократес с мощен удар не оставя шансове на Субисарета за 2:1.
Рециталът на Раи му носи наградата за играч на мача – автомобил „Тойота“, а в края на годината той ще спечели и допитването на уругвайския вестник „Ел Паис“ за футболист на годината в Южна Америка. Година по-късно той ще е в основата на още една Копа Либертадорес, което довежда до трансфера му в ПСЖ. „Вярно е, че загубихме, но съм радостен, че съм първият българин, който игра на този мач в Токио, и мисля, че доказах класата си с отбелязания гол. Съжалявам, че след гола не успяхме да продължим в същото темпо, но това се случва във футбола. Бедата за загубата ни идва главно от защитата и средната линия, въпреки че бях изненадан от смяната на Бакеро. Мач се печели и губи, но футболният живот продължава“, заявява след срещата Христо Стоичков пред Румен Пайташев, който е единственият български журналист, отразявал срещата от мястото на събитието. Впоследствие българинът ще остане в подножието на „Златната топка“, отстъпвайки на Марко ван Бастен, но написаното за него в официалната програма на финала „неговият боеви дух импулсира целия отбор, затова той играе важна роля по пътя на победите на Барселона“, ще се реализира на практика и за него успехите тепърва предстоят./ „Тема спорт“
