През минали години щеше да е подигравателно да отбележим трета поредна победа на Левски, но през тази кампания знаменателната серия си е за отбелязване. Преди няколко месеца сините бяха на дъното на класирането и освен за финансов и морален фалит, често ставаше въпрос и за спортно-технически такъв.
От 3-ата поредна победа на тима – 2:1 над Черно море, си заслужава да извадим на преден план 3 извода. Не че те не може да са 33, но сега има конкретика.
Извод 1
Отборът се възползва по най-добрия начин от първото за година домакинство на „Герена“. Клубът обаче можеше да извлече полза от това, но не го направи, може би защото не го искаше. А не го искаше, защото или Наско Сираков блъфира, или на „Герена“ ще става чудо на чудесата. Могъщият, най-огромният, спасителният партньор на този етап само е анонсиран като изход от кризата. Нещата са на финалната права и се чакаше одобрението от сините привърженици. Можеше на входовете на стадиона преди мача с Черно море да се поставят урни и всеки влизащ да попълни набързо бюлетина с „да“ или „не“. Близо 3 хиляди души са достатъчна представителна извадка, за да може Сираков да си направи извод дали аудиторията иска партньорство с компания, която може да плати над 20 милиона лева дългове, да инвестира в селекция за добър отбор и да дострои стадиона. Ето ти референдум! Обаче интересно е защо този въпрос се подминава така с лека ръка. На масата имаме много милиони, които са на финалната права и вече 2 седмици никой не пита феновете дали са съгласни да се премине към подписи. Има нещо доста загадъчно в тази история, но ще повдигнем този въпрос съвсем скоро.
Извод 2
Онова събличане на фланелки след мача с ЦСКА-София, независимо дали бе доброволно, както и предхождащото го нахлуване на ултраси на пистата пред сектор Б, явно си оказват влияние. От тогава насам Левски се освободи, независимо от финансовата тежест, от някои чужденци с много съмнителни качества и несъмнителни възнаграждения. Както го каза Николай Михайлов – останахме само тези, които знаем какво е Левски, а наемниците си тръгнаха. И е така, и не е така. Защото в тима има, а и винаги ще има български футболисти, на които емблемата им е тръпка, но нямат необходимите качества, за да вдигнат нивото на тима. Да обичаш Левски и да си добър футболист са различни материи. Въпреки трите поредни победи и начина, по който стана последната, Левски си е все така несериозен и абсолютно посредствен отбор. Но да спрем дотук, да оставим публиката да се радва на това, че след дълга пандемия може отново да преживява мачовете на любимия си отбор на любимия стадион. И да помага. Както по време на мач, така и преди и това в различните кампании, които към този момент изглеждат като че ли са с натиснат бутон „пауза“. Да видим дали на следващия домакински мач с Царско село пак импулсът за по-динамична игра ще дойде от трибуните, или тимът ще открие резултата и няма да се налага да обръща.
Извод 3
На Драган Михайлович му е драго да играе във вътрешността на халфовата линия. При Славиша Стоянович този футболист бе на фланга и се представяше като един от многото. При Живко Миланов е в средата и на фона на безидейниците наоколо се откроява. Михайлович е от категорията на тарикатите, които знаят кога да задържат топката и да убият темпото, кога да отиграят с едно докосване, кога да сменят фронта на атаката и изобщо дава поводи да се чудим Живко Миланов не е ли казал на Славишата къде е полезен Драган. А именно Миланов докара Михайлович от Кипър. На този дебат сега му е моментът, защото швейцарският гражданин от босненски произход е до лятото в Левски, тъй като сините няма как да си позволят да му плащат кипърската заплата от 30-ина хиляди евро.
Желю Станков/ „Тема спорт“
Аз няма да спра да питам: защо на Дани Начев не е предложен професионален договор? Ако все още е малък, за да бъде сключен такъв договор, то защо не е приобщен към първия отбор? Или и него ще изпуснем, както изпуснахме един куп талантливи момчета?