Наскоро стадионът на футболен клуб Левски бе преименуван на „Виваком“ в добавка с „Георги Аспарухов“, както си беше досега и както феновете искат да бъде. Нямаше брожение, както се казва, болният вече всичко може да яде. Феновете какво ли не изтърпяха, та и това ли няма да преглътнат. Нали всичко е за това пусто финансиране и оцеляване.
Те от сегашния Левски могат да си кръщават както искат стадиона, но името му трябва да бъде „Обител на лъжата“. Защото лъжите, които произвеждат в „Подуяне“ или „Герена“, са на конвейер. И от сегашния помолен собственик, и предишните назначени такива, и по-предишният от Благоевски районен комитет на комсомола и ВКР в казармата. Сегашната лъжа обаче удари всички предишни в земята. Левски ще съди Станимир Стоилов, това вече не е дъното, това е Марианската падина.
Излизам от лириката и навлизам във фактите. Сякаш случайно и изведнъж някои не случайни медии се сетиха да изяснят генезиса на дължимото към Мъри Стоилов. Девет години го няма на „Герена“, десетки пъти в публичното пространство е заявявал претенции за неполучени пари от периода си на работник в клуба. И чак сега решиха да изяснят какви са тези пари. Но така се изяснява, че всъщност не става много ясно.
Ето какви са фактите, които никой не може да опровергае. Станимир Стоилов става треньор на Левски с най-ниската заплата, която е получавана до този момент на тази позиция. Говорим за периода на златния дъжд след смяната на Лафчис с „Мобилтел“. В типично свой стил Стоилов поисква единствено при резултати да получава съответните бонуси. А резултатите при него бяха невероятни. Говоря за финансовите, през 2005-2007 година финансовият директор не смогваше да преброи парите в касата. Винаги отнякъде идваше нещо повече от очакваното. Като например 2 милиона евро от мача с Шалке, тогава тв правата се договаряха индивидуално. Да, наистина става дума за 5 процента от бъдещи трансфери на футболисти, създадени и изградени точно от Станимир Стоилов. Валери Домовчийски и Ричард Еромоигбе. Заварва ги в отбора на по 18 години, има смелостта да ги наложи в първия тим и Левски взима от двамата към има-няма 4 милиона евро трансферни пари.
Идва злощастният не за Станимир Стоилов, а за ФК Левски 7 май 2008 година и парите все още не са му дадени. Забавянето е около две години! Но си тръгва от срещата с Тодор Батков с уверението, че това ще стане в най-скоро време. Това, което също удобно се пропуска, вероятно с цел, е, че само Стоилов не получава тези бонуси. Никой и до ден днешен не е попитал Тодор Батков защо постъпва по този начин точно със Станимир Стоилов. Дали това не е някакво комсомолско наказание, родено в главата на Тодор.
За целия период на своето властване, до лятото на 2015 година, Тодор Батков не отрича никога за съществуването на този дълг. Знаете много добре, че би го направил с удоволствие, ако имаше под ръка и минимален повод. Признава го пред ортака си Иво Тонев и това е причината да се намери начин нещата да бъдат официализирани с прословутите сега консултантски договори. Между другото, в този случай Иво Тонев проявява достойнство, защото на няколко пъти води преговори за привличането на Мъри Стоилов и разбира, че е в интерес на клуба да приключи този странно провлачен толкова години казус. Друг е въпросът, че три години двамата с Батков си играят като на флипер с този въпрос. Нещата са били поставени долу-горе по следния начин – „Тошо, дай парите на Мъри, те са от твоето време“. И Батков е дал някакви пари, но не всичките!
Самият Спас Русев също приема безусловно съществуването на този, сега наричан казус. Първоначално едва ли въобще се е замислял, защото плановете му за финансирането на Левски въобще не са опирали до едни кирливи 70 хиляди лева. Сега обаче явно е опрял и по някаква странна причина отива на съд с една от легендите на Левски. Забележете, след като преди две седмици събра ветераните и им говори сладки приказки. А сега на съд с един от тях! Всъщност този съдебен иск е най-голямото извращение, което наистина граничи с паранормалното. Особено в случая с Диана Иванова, феновете, които са доста добре информирани, вече написаха, че под договорите стои подписът на Баждеков (б.р. – а Иванова ги е изготвила) и вероятно е така, защото те бяха материално-отговорните към посочената дата май 2016 година. Поне за Баждеков със сигурност. Забележете за какъв извратен мозък иде реч. Ако българският съд отсъди в полза на ищеца, то Станимир Стоилов ще трябва да заплати разноските по делото, които няма да бъдат по-малко от 6-7 хиляди лева. A това е твърде възможно да стане, защото Мъри най-вероятно няма въобще да се занимава с процеси. Не случайно е подал документите си в Лицензионната комисия, а не в българския съд. Лицензионната комисия определя дали Левски има дълг, или не. Така че този номер с градския съд е само за наивници. Лицензионната комисия може да реши каквото си поиска, но когато при нея има документ с признаване на дължимо плащане, тя няма много варианти. Това са фактите, те не могат да бъдат изопачени от така наречените изпълнителни директори на ФК Левски, които са съчинили рядък пасквил без никаква причинно-следствена връзка. Само са пропуснали да обяснят, че когато влизаш във владение, поемаш всички оставени дългове. Иначе не приемаш да станеш мажоритарен собственик. Диана Иванова е работила в Левски и преди Спас Русев, доколкото се знае, тя е в клуба още от идването на Иво Тонев. Защо сега поставя под въпрос решението на предишния си работодател? След като Иво Тонев с пълно съзнание е приел, че на Станимир Стоилов му дължи издаването на такъв документ, значи няма какво да коментира. Тонев не е човек, който така щедро да раздава пари под и над път. Но е преценил добре, че просто не е редно с човек, който е класирал Левски в групите на Шампионска лига и на четвъртфинал за Купата на УЕФА, да се прави такава гавра. То не е редно дори с чистачката в клуба, камо ли с един от малкото неомърсени с кал левскари.
Това е историята. Опитват се да изкарат Мъри меркантилен. Среща ме един познат и ми казва, той работи за милиони в Казахстан, до тези пари ли е опрял. Естествено, че не е опрял до тези пари, затова нееднократно е заявявал намерение да ги дари. Но е адски обидно да си единственият, към когото Левски не е бил точен. Защо точно Той, може би защото единствен през всичките тези години говореше истината за ситуацията в клуба. И нещата, които изричаше, до едно излязоха верни. Това са фактите, а на „Герена“ могат да си лъжат, колкото искат. Народът обаче го е казал – на лъжата краката са къси.
БЛИЦ СПОРТ
