Мачът на Левски с Вотев Враца на практика започна още миналия кръг в Коматево и по-точно във времето на отбелязването на втория гол във вратата на Николай Михайлов. Тогава се разбра, че сините губят този мач, а по същото време феновете се сбиха и бе ясно, че клубът ще бъде санкциониран да играе следващия си двубой в София без публика.
За Левски този мач бе нещо като откачената и каръшка 2020 година за света. Всичко, което можеше да се случи със знак минус, се случи. Лошите вести бяха стартирали и преди двубоя, а и нямаха намерение да спират.
Връзката с двата мача са и двама братя. Радослав Цонев си прецака коляното в Коматево, а Борислав на „Герена“. Ради тогава напусна терена в 10-ата минута, а Боби в 10-ата сега.
Това бяха може би най-преследваните трансферни цели от сините през този прозорец, а се очертаваше двамата да доминират в средата на терена. Левски ги искаше много, защото не струваха пари. И още един, който трябваше да е основна фигура в средата – Стайн Спиерингс, вече го няма, защото Левски много искаше да го продаде, защото, първо – плаща му солидна заплата, и второ – за да изкара добри пари от продажбата.
Стара еврейска поговорка казва, че с пари не е толкова хубаво, колкото без тях е лошо. Или, пренесено в синия футболен вариант – през последните години Левски трудно прави приличен отбор и с много пари, и с малко пари, както и съвсем без пари. Такъв е случаят в момента.
Обективно отчетено, цяло чудо е, че Левски не загуби домакинството си от Ботев Враца. В събота вечерта на „Герена“ домакините бяха с чисто нова халфова линия, класически сбирщайн, а срещу себе си имаха един от най-солидните тимове този сезон. Да припомним – в първия кръг Ботев Враца победи и надигра Лудогорец така, както никой не го бе правил в България през последните години. Тимът на Сухия вкара първи гол в сухата врата на Царско село и го победи, а като цяло врачани респектират с изключение на катастрофалното гостуване на Берое.
И нека пак се върнем на парите – в Ботев Враца едва ли има футболист, който да получава заплата като в Левски. Таванът на възнагражденията при врачани не е равен на 10 хиляди лева, колкото е максимумът на „Герена“. Въпросът е, че с по-евтини футболисти също се получават нещата, що се касае до това един отбор да играе смислен футбол на прилично ниво. И да се мотае някъде в средата на класирането.
В събота вечерта само с излизането на братя Цоневи и Спиерингс Левски не игра смислен футбол на прилично ниво. Не че срещу Ботев Пловдив миналия кръг бе кой знае колко по-различно.
Но сега Левски игра по-слабо, но не падна. И още една връзка с Коматево: Ако онзи ден на „Герена“ имаше публика, макар и само 3 хиляди души, щеше да е друго. Не че сините щяха да рисуват и да спрат дъха на феновете си, но поне при този футбол в стил „юруш на маслините“ щеше да го има домакинския фактор и гостите щяха да се поприберат като типичните гости на „Герена“. При тях го имаше елемента на респект спрямо домакините – ако Сухия бе напипал момента кога да понатисне още, а пробойни имаше много, сините нямаше как да отговорят. Дори Валери Божинов нямаше отговор срещу бившите си съотборници. Силите му бяха до там, да влезе след мача в словесна битка с Антони Здравков в тунела между съблекалните на двата тима. Но на него поне му пука. Той и затова бе взет – да му пука. Защото все още в тима има футболисти, на които не им идва да изорат терена и заради емблемата, и заради заплатата си.
Дотук лошо. Но, както се казва – предстои по-лошото. Във финансов и организационен аспект вероятно ще има сериозно покачване на нивото, но долу на терена ситуацията става по-тежка. Славия, Черно море, Лудогорец, Локо Пд, ЦСКА-София, Берое – така изглежда списъкът със следващите съперници на сините. И като се замислим, целта, която обяви Наско Сираков – първата шестица, е напълно реална, колкото и да се струва странна за сините. На този етап всякакви други амбиции се разминават с реалностите и с възможностите на клуба. То не стига, че няма хора, ами и се контузват тежко, а на някои от добре познатите като Станислав Иванов формата пада непрекъснато. Оказва се, че друг обещаващ талант от школата – Юруков, нещо не му понася цялата тази работа и иска да напусне.
А какво ли още очаква „сините“?
