Съобразно развоя на мача Левски -ЦСКА по голове иде извадим на преден план детайли, които си заслужава да бъдат отбелязани. Някои от тях като игрова философия, други като поведение на някои от участниците извън терена, но като цяло съществени като отпечатък след дербито.
1 Синьо
Мачът с ЦСКА пак не размести пластовете в публиката що се отнася до това става ли Делио Роси за дългосрочен треньор на Левски или не е подходящ. Тоест, ако той изобщо няма намерения или пък няма идея как сините да се изнесат поне 10 метра по-напред, как да пресират съперника в неговата половина и как да стоят по-офанзивно на терена, по-добре Спас Русев да търси друг. Но ако италианецът наистина има стратегия да изгражда отбор поетапно, като естествено започне не от защитата, а от играта на целия тим в дефанзивен план, нека го оставим на спокойствие. На този етап истината е някъде по средата.
Да, грешно е да се каже, че Роси е сложил ред само в линията на отбраната. Какво се случва там? Отляво надясно: Иван Горанов не се коментира и това не е само заради катастрофалното му отиграване, причинило изравнителния гол на ЦСКА. Момчето се старае, както се казва, влага се и раздава, не се влачи по терена, но явно капацитетът му е някъде за друг отбор. Да, трудно е да се прави преценка, като привличаш български футболист, дали таванът му не е Берое, Черно море или Пловдив и дали това, което показва там, може да покаже и в Левски. На другия фланг Цветкович е като за 3-5-2, защото ще има кой да му бърше задните части. Сега няма кой и в дефанзивен план Милош е малко над нулата. Напред не отричаме наистина школуваното му центриране и, общо взето, нелошата остра игра, елиминирането „човек на човек“, но при игра на контраатака сърбинът е откровено зле. Срещу ЦСКА той провали няколко контри или в зародиш, или в средата на развитие. Все пак успя да компенсира с центрирането си за изравнителния гол, преди което финтира Кулма. Тоест дотук имаме двама защитници, които Делио Роси би заменил на драго сърце при следващия трансферен прозорец.
В средата Яблонски не се коментира поне докато вкарва. Ейолфсон е класа над Пиргов и на този етап това е двойката, около която ще се надгражда не само защитната линия, а цялостното поведение на сините в отбранителна фаза. Исландецът в голяма част от мача с ЦСКА накара Каранга да се чувства като зрител без билет, не само с преки сблъсъци, а и с движения. Ейолфсон с позиционирането си и придвижването насам-натам караше така наречената голова машина на съперника да се самоизолира от играта.
1 Червено
ЦСКА ще си пати, а и вече го прави, от поведението, а и от играта на футболисти, които сами се вкарват в групата на селските бекове. Нито село е обида, нито краен защитник. Жаргонът се е образувал именно от такива екземпляри като Борис Галчев, дето беше разсърден на шефовете на ЦСКА за това, че не правили селекция по негов вкус, а съобразно техните идеи и възможности. И после до края на кариерата ги е яд, че са ги задраскали с дебелия флумастер. Онзи ден Станислав Манолев го изкарват от игра, той само дето не започна да лази при излизане, сигурно се е надявал четвъртият съдия да е объркал нещо табелата с неговия номер. Но не би, той беше нарочен за смяна. И после хвърли нещо по пистата, едва подаде ръка на треньора си и не го погледна изобщо. А след мача – ама питайте треньора защо ме извади, ама питайте него защо ни накара да се приберем назад. Ало, звездата, не така! Треньорът на ЦСКА, който и да е той, е институция и който го коментира, и то по този показен начин, трябва да получи жълт картон от ръководството, придружен с един джоб пари обратно в клубната каса. Десподов и той, вкара два гола, вдигна три корни и се чуди тънко и ехидно защо не бе в състава срещу Левски. Да сме питали треньора, той нямал обяснение. Ами няма да има, а и не трябва да има. Треньорът пише 11 човека на дъската и това е! А и Десподов не идва в ЦСКА от Аякс или Севиля, за да си придава статут на звезда.
2 Червено
Ако след мача Стамен Белчев не е разбрал, че неговият ЦСКА е достигнал 90 процента от тавана на възможностите си, е време да го осъзнае. В този си вид червените са солидни, заслужават респект, могат да хванат съперник, да го натискат, да го сдъвчат, да го изплюят и да си тръгнат с три точки. Но зависи от съперника. Срещу Лудогорец и Левски явно ще трябва още класа, която треньорът трябва да има идея как да прибави. Ако няма идея, е ясно – ще дойде следващият. ЦСКА не трябва да прави тим, който да се разправя с лекота в провинцията и на „Армията“, а отбор, който да може да бие по всяко време Лудогорец и Левски. И не само да ги бие, ами да ги надиграва в 2 от 3 мача. Хората на Стамен Белчев на този етап не са достигнали такова ниво. Само че неговите приказки за многото работа, за непрекъснатата работа и още работа, трябва да намират и реално отражение на терена. Работата си е работа, ама ако е целенасочена, задълбочена и в крайна сметка да намира реализация. Ха да ви видим какво работихте цяла седмица против статичните положения на Левски. Когато Жорди Гомес тръгна към корнера да центрира, целият стадион, дори наоколо в Борисовата градина майките с децата знаеха, че Давид Яблонски някак си ще се примъкне към наказателното поле и някак си ще се опита да вкара гол. Само Бодуров и останалите от защитата на ЦСКА като че ли за две секунди се бяха изключили от мача и оставиха защитника на Левски с лекота да им забие топката във вратата. Ами несериозно е! Иначе и Бодуров обича много да приказва за професионализъм, за раздаване, за реални и справедливи резултати.
2 Синьо
Много малко хора на стадиона вярваха, че Левски ще може да изравни. Или по-точно не допускаха, че ЦСКА няма да се възползва от принудителната по-офанзивна игра на сините след почивката. Но критикуваният Делио Роси наистина настрои погледите на своите напред. Което си е все пак някакъв напредък – хем да не се оголваш, хем да отделиш ресурс в преден план. Това не го умее всеки треньор. И то с единайсеторка, която сам Роси не познава достатъчно добре и вероятно все още сам за себе си не нарича отбор.
За два месеца италианецът се опита да обърне Левски с хастара навън, тоест да осъществи тотално прекрояване не като хора и постове, а като начин на тренировки, начин на подреждане, на вземане на решения, на отиграване и изобщо нов начин на игрова футболна философия. На този етап той не падна нито от Лудогорец – отбор, който е правен 5-6 години не като имена в момента, а като стил на игра и политика. Делио Роси не бе надигран от шампионите, които се знаят със завързани очи кой къде е на терена. Не бе надигран и от ЦСКА, който също в момента е отбор, граден по-дълго време с футболисти, които се познават доста по-отдавна, плюс постепенно, а не пакетно вкарване на никак нелоши чужденци. А нека се има предвид, че и двата конкурента на Левски имат по-класни нападатели. Сигурно и на бай ви Делио му се иска напред да разполага с играчи поне от класата на Каранга, но до зимата положението е такова, каквото е. Така че Левски по рецептата на Роси ще може да бъде видян не по-рано от четвъртия-петия мач през пролетта, когато ще е минала цяла подготовка и ще бъде направена селекция.
Източник: Желю Станков/ „Тема спорт“
[sociallocker id=5830] Абонирайте се за канала ни в youtube , за да виждате първи всички нови видео репортажи! Благодарим! https://www.youtube.com/channel/UCet-oDsbGjmvlT8w4ZVxJtQ/ [/sociallocker]
