-
Отборът на Левски е в най-тежката си ситуация откъм резултати в последните 60 години. „Сините“ нямат трофей във витрината си от 2009 година, а през тези седем години няколко пъти държаха такъв в ръцете си, но го захвърлиха, а след това се чудят защо са с празни ръце. Този сезон по всичко личи, че отново амбициите за титла и Купата на България, които демонстрира председателят на Управителния съвет Николай Илиев при представянето си, ще бъдат мираж.
Причината е много проста. Левски не функционира правилно на нито едно ниво в клуба. От най-високото, където седи Иво Тонев, надолу по веригата – Константин Баждеков, който продължава да държи поста си здраво с двете ръце, като успява да го запази въпреки бурите, връхлетели синия клуб през последните години.
Наставникът на Астана Станимир Стоилов заяви, че в 26-кратните шампиони вече е загнезден и забит манталитет на средняшки отбор. Най-лошото е, че това е самата истина.
На много хора не им харесва, но фактите показват именно това. В Левски всеки ход е грешен, а следващият прави предишната грешка по-малка. Далеч съм от мисълта, че всички играчи, треньори и дори ръководители, минали през „Георги Аспарухов“ през последните 6-7 години, не стават за нищо. Сигурното е, че развитието на клуба и развитието на отбора показват обратното.
Причините са хиляди, но най-много идват от най-високите места в клуба. Иво Тонев има самочувствието е, че е най-добрият спортен директор и футболен ръководител в страната. Свършената от него работа на „Герена“ обаче показва всичко друго, но не и това.
Левски е много повече от футболен клуб за България. Левски е идеал! Левски е вяра! Левски е любов! Левски е наследство от поколения! Левски е непримиримост! Левски е начин на живот. Левски е преживял всичко след 102 години, а сега въпреки всичко, продължава да живее ежедневно в сърцата на хората.
Да, тези хора, които напълниха „Герена“ с 18 000 зрители срещу Марибор. Същите тези, които можеха да напълнят и 25-30-хиляден стадион при отстраняване на словенците и сблъсък с шотландския Абърдийн. Нещо, което не се случи напълно заслужено! Не защото на терена Левски не го заслужаваше, но защото шефовете със своите решения правят така, че грешките им да се виждат най-много в най-неподходящия момент. После обаче си живуркат и не правят крачка напред, а само назад или в най-добрия случай стоят на едно място. Защото хората ги няма по трибуните, за да се види тяхното недоволство, както е било през десетилетията.
Феновете не са глупави. Виждат какво се случва на терена, как се управлява клуба и не ходят по стадионите, което спасява ръководните фактори. Привържениците обаче трябва да се вдигнат да подкрепят отбора и да изразят поне веднъж публично на „Герена“ своята позиция. Не е толкова трудно. Левски беше в небесата преди 10 години, а сега на дъното.
Има отбор в България, който дори не си е мечтал, че ще играе в „А“ група, когато „сините“ правеха фурор по терените в Европа. Същият този клуб, който се управлява правилно от пет години, е тотален хегемон. Пет пъти поред шампион на България (б.а нещо, което Левски не е правил в своята история), изравни участието на Левски в Лига Европа по мачове за един сезон, а след това и го задмина с 16 мача, изравни и друго постижение на „сините“ – влизане в групите на ШЛ, а сега ще го подобрят най-вероятно и него с второто си влизане в групите на Шампионската лига.
Левски е без трофей в този период, а „орлите“ с цели девет, като тази година можеха да вземат десети със Суперкупата на България, която няма да се състои поради фалирането на ЦСКА. Освен това в Разград вече имат база, за каквато Левски мечтаеше силно по времето на Мъри Стоилов, но като че ли времето при „сините“ е спряло вече дълги години. Най-вероятно и нов и модерен стадион ще имат готов преди 26-кратните шампиони.
Вярно е, че единият клуб е изключително стабилен финансово, но само преди три години не беше така. Беше месец май 2013 година, а Левски имаше по-голям бюджет за първи и единствен път от Лудогорец в „А“ група, но подари по-абсурден начин титлата на разградчани, като записа най-срамната си страница в своята история пред препълнените трибуни на „Герена“.
Над 1000 дни по-късно Левски е тотален хаос и няма идея в каква посока ще тръгне, а Лудогорец е може би най-добрият тим на Балканите или със сигурност е сред най-добрите, въпреки огромните бюджети на Олимпиакос, Бешикташ, Галатасарай и Фенербахче.
Тимове като Партизан, Цървена звезда и Стяуа вече са едно ниво под Лудогорец, докато Левски изигра за последните пет години едва шест мача в турнирите, като записа само една измъчена победа и не преодоля нито един съперник, а отпадна от Сараево, Иртиш (Павлодар) и Марибор. Два пъти дори си позволи „лукса“ след пауза от 23 години да не участва в Европа, което е най-голямото разочарование за Синя България.
Много шефове има на „Герена“, но малко работа се върши. Най-лошото е, че всеки или гледа себе си, или няма самочувствието да вземе важните решения. От зимата насам 70% от случаите след Управителния съвет, фенове излизат да говорят пред медиите за нещата, случващи в клуба. Босовете в тима рядко излизат, като се крият зад феновете. Взима се позиция, а после не се следва.
„Искаме оставките на всички в БФС“, обяви Иво Тонев след напускането на Литекс на „Герена“, после заден ход. „Може да извадим Левски от първенството, ако допуснат момент да му прочета името Етрополе-Литекс-ЦСКА 1948“, заяви Ники Илиев, а след допускането на ЦСКА-София в Първа професионална лига последва следната декларация: „ПФК Левски заявява, че ще посрещне всеки съперник и ще влезе във всеки двубой единствено и само с мисълта за победа“. Все едно преди това играчите на „сините“ са излизали с мисълта за равенство или загуба.
Левски поздравява на официалния си сайт Лудогорец за победата над Цървена звезда. Постиженията на „орлите“ заслужават уважение, но сега феновете се питат след всяка победа на Лудогорец ли ще има поздравления. Напълно нормално е, ако тимът влезе в групите, да има поздравителна телеграма, както е навсякъде по света, тъй като зад граница всеки отбор от „А“ група защитава знамето и интересите на България.
Интересното е, че няколко дни по-късно шефовете нападат индиректно собствениците на същият този Лудогорец и ЦСКА-София за нагласяване или манимулиране на съдии и се иска оставката на цялата съдийска комисия.
Шефовете искат да се смени Люпко Петрович, което може би е напълно основателно. Предложението е да се заложи на Ясен Петров, който преди дни бе изпратен като велик треньор от Китай, а само преди четири години два пъти поред изгонен от „Герена“, въпреки че след него тимът върви само и при това много сериозно и последователно надолу. След 20 дни идват може би нови собственици, които може да искат друг, което правилно запази поста на Петрович поне до Лудогорец.
Тонев вече съвсем се отдръпнал, въпреки че е наясно изцяло с ежедневието при „сините“ чрез Ники Илиев и Станислав Ангелов, като продължава да има тежката дума за важните решения.
Левски просто няма как да изгради отбор и да започне да печели, докато клубът функционира по този начин без план и стратегия. Но не такава за днес и утре или до мача с Лудогорец, ами за година, две, три, пет, десет. Да се знае какво се иска във всяка една сфера и да се гонят резултати, но всички заедно с ежедневен труд, гледайки в една посока. Сега важен е първият отбор, всичко друго, когато има възможност, ако има възможност и т.н.
Поставянето на цели, когато нямаш основа, винаги друг да ти е виновен и дребнавите игри на всички нива трябва да престанат, ако Левски иска да стане европейски тим. Такъв няма как да стане със сегашните управници. Поради тоталната липса на вяра в собствените си решения. Същата липса, която цари, когато трябва да устояваш позиция, както и каквато и да е последователност в действията при ръководенето на клуба.
Всичко това докара Левски до клуб, който функционира най-вече благодарение на своята история и това, което значи за хората.
Източник: sportal.bg
