Живата легенда, идолът на синя България, Радостта на народа… Един от най-обичаните футболисти в историята. Каквото и да се каже, ще е малко, за да се опише Гиби и неговият интересен като приключенски трилър живот. За него се знае много, но има и детайли, които не са известни (или са забравени) на най-широката публика. За някои от тях „Тема Спорт“ ще припомни в следващите редове…
1. Обявяват го за безперспективен
Искренов в началото на своята кариера е… обявен за безперспективен. Започва да играе при Андрей Димитров. После на стадион „Раковски“ го освобождава Кирил Михайлов. Бил много слабичък в краката, нямал сила. Като си дребен, нямаш уж перспектива да растеш. На тестовете е класиран 29-и от 30 деца.
2. Дебютът му за България е в Порто Алегре
В А група дебютира на 10 май 1980 годна на мач срещу Славия (0:2).
За юношеския национален отбор играе първата си среща на 20 май 1980 г. в Нампхо (КНДР) в мач срещу Чехословакия (2:1). Сменя Дойчинов в 48-ата минута.
В младежкия национален отбор за първи път се появява на 2 септември 1981 г. в Благоевград в мач срещу ГДР (1:1). Започва като титуляр и в 75-ата минута е сменен от Ив. Вълчев.
За мъжете дебютира на 28 октомври 1981 г. в Порто Алегре в мач срещу Бразилия (0:3), стадион „Бейра Рио“. Головете в нашата врата бележат Роберто (30), Зико (55-дузпа) и Леандро (71). Искренов влиза в игра на мястото на Тр. Пачев в 86-ата минута. Треньор на тима ни тогава е Данко Роев.
3. Шотландски виртуоз му е любимец
Любимият му футболист е шотландецът Стив Арчибалд. На Искренов даже като юноша му викат Стиви: „Не беше красавец, ама пък – чаровник, за мен беше уникален. Стиви беше нещо нестандартно, неглиже беше, със свалени чорапи, небрежар, едно момче, което на терена си правеше каквото си поиска. Да не говорим и че беше звездата на Тотнъм – мой любим тим. Викаха му Бялата лисица. Много не са го и чували даже, но на мен ми беше любим“, казва за него Искренов.
4. Искат го Щутгарт, Атлетико М, Уотфорд, Андерлехт…
Кариерата на Българския Гаринча можеше да се развие по друг начин. Той получава куп оферти от чужди отбори през годините: Стандард Лиеж, Хихон, Андерлехт, Хамбургер, Щутгарт, Уотфорд, Атлетико Мадрид, Аустрия Виена, Днепър, Сампдория… Всички те са отхвърлени от сините шефове.
5. Артист и на стадиона, и на екрана
Макар че ни е странно кога в препълнените с мачове и тренировки дни му остава време, Искренов се снима и в два игрални филма – „Маневри на петия етаж“ и „Скъпа моя, скъпи мой“. Артистът на терена става артист и на сцената. В „Маневри“-те играе ролята на асансьорен техник. В „Скъпа моя, скъпи мой“ играе себе си – футболист, заедно с Антон Радичев и Пламен Сираков. Участник е и в няколко риалити формати у нас.
6. Голямата му болка е САЩ’94
Една от най-неприятните емоции, които Искренов изпитва като футболист, е когато разбира, че няма да намери място в състава за Световното първенство в САЩ през 1994 г.
7. Американската мечта
Семейството на Божидар Искренов от близо три десетилетия живее в САЩ. Там е бившата му съпруга Алина, там се раждат и двамата внуци – Роугън и Хенри. Малчуганите са плод на любовта между дъщерята на Гибона – Настася, и Джонатан. Синът му Георги беше наш национал по хокей на лед. Настася (която е кръстена на актрисата Настася Кински) пък се занимаваше с фигурно пързаляне. Искренов е с американски паспорт. Доскоро работеше като шофьор на такси в Далас. От няколко месеца живее в Канада.
8. Жените на Гибона
Първата му съпруга е стюардесата Алина. След завръщането си в България Гибона се събира с ученическата си любов Камелия Воче. Години по-късно Искренов има връзка и с украинката Елена. Следващата жена, която печели сърцето му, е треньорката по гимнастика Кремена, с която сключи брак през 2015 г., но отдавна са разделени.
9. Журналист му става „кръстник“
Прозвището Радостта на народа е давано само на двама души в историята на футбола. Единият е бразилецът Гаринча, а другият е българинът Искренов. За първи път така го нарича в своя статия журналистът Пламен Николов от в. „Демокрация“.
10. Любимите му предмети, музика, книга
Най-любимия му предмет е футболната топка. Носи и златен кръст на врата за късмет. Много обича да слуша Джо Кокър. Италианска музика също си пуска с удоволствие. Любимата му книга е „Quo vadis“ на Хенрих Сенкевич.
