„Червеният” рицар с огромно сърце

Този коментар трябваше да излезе вчера. Защото вчера един сърцат човек и голям футболист, преживял кошмарни неща в живота, имаше рожден ден. Някои забравиха да му честитят. И сбъркаха. Покрай цялата лудница, покрай натовареното ежедневие. Оправданията обаче не важат. Тези някои сме ние в спортния отдел на БЛИЦ, а сърцатият човек е Красимир Безински.

Правим го днес със закъснение, но с чувство и с признателност. Да, с признателност, тъй като Краси бе от онези футболисти, на които няма как да не се възхитиш и да не им свалиш шапка. Нищо, че не беше голмайстор. То и това не му беше задачата. Задачата му беше да спира противниковите набези, а Безинеца го правеше по брилянтен и фамозен начин. А когато тръгнеше напред, ония, от другата страна на барикадата, редовно трепереха.

Той беше мъжкар, биткаджия, рицар и същевременно джентълмен на терена. Да, точно така – рицар. Но не без броня, а с такава в душата. Затова публиката на ЦСКА го обичаше. Не само заради двата му гола във вратата на Левски, не само заради многото спечелени титли, купи и медали. Не само и заради факта, че той и Джеки Димитров са единствените футболисти, участвали в два полуфинала в евротурнирите с български отбор. А просто защото Краси беше пич. Долу на игрището и в живота. Скромен и винаги усмихнат. Със страхотно чувство за хумор. С огромно сърце.

Безинеца печелеше десетки битки благодарение на няколко основни коза – хладнокръвието и позитивността да вярва в крайния успех. Те му помагаха. Те го теглеха към върховете. И той ги покори.

Днес Краси се е вкопчил в една друга битка. Гадна и отвратителна. Битката срещу коварна болест. Да чукнем на дърво, засега я води успешно, имайки преднина от гол аванс. Ние му пожелаваме позитивността да не го напуска, тъй като точно сега Безински има въпиюща нужда от нея. И нека отново да излезе краен победител. Такъв, какъвто е роден.

РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК