Гледам някои уважаеми колеги побързаха да качат Петър Хубчев на дръвника. Виновен бил за провала в Беларус. Без съмнение загубата на „Арена Борисов“ е болезнена и сериозно намалява и без това почти имагинерните ни шансове за хипотетичен бараж в битката за Мондиал 2018.
Вероятно селекционерът е допуснал известни неточности с титулярния състав и смените. Но това не променя фундаменталната рамка на реалността, в която се намираме. Ако някой си мисли, че можем да отидем в Беларус, за да мачкаме и да водим играта, се е пообъркал сериозно с епохата. Такива неща бяха възможни в средата на 90-те години. През 2017 г. не разполагаме с ресурс за подобни глезотии. В най-добрия случай ние можем да сме среден отбор и то, ако разиграем правилно картите си и се хвърляме на 100% във всеки мач. Ако не го правим, ще сме тъпан с минало като Унгария, на който дребосъците ще си пишат историята. Хубчев, слава Богу, разбира добре това и в тактическо ниво е напълно адекватен – стегнат футбол, стъпваме здраво отзад, максимално раздаване… Това можем да предложим към днешна дата, всичко останало са юношески блянове. Впрочем напълно предсказуемо ще имаме проблем с отбори като Беларус. Те просто правят същото. Вярно е, че в Борисов създадохме малко чисти положения. Не си спомням обаче да е имало изобилие от такива в останалите ни мачове. За сметка на това голът за 2:1 в добавеното време е много добър знак защото показва, че отборът се е борил до последно. Ако не бъркам, последният път, когато сме вкарвали при 0:2 при гостуване в квалификационен мач бе през 1993 г.
Днес имаме нужда от здрав разум и характер, а не от изкупителни жертви и естетически напъни. До края имаме домакинства с Франция и Швеция. Ако вземем нещо от тези мачове, ще имаме опцията да наградим в следващия цикъл за Евро 2020, когато класиране за финалите ще е далеч по-изпълнима мисия.
Източник: Пламен Пиндраков/ „Меридиан мач“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
