СНЦ Нефтохимик 1962 изпрати отворено писмо до всички бургаски, а и не само бургаски медии. Ние го пускаме без редакторска намеса.
“ През последните няколко седмици една от най- актуалните теми в Бургас е бъдещето на най-успешния отбор в града – Нефтохимик. Зелените се сгромолясаха грандиозно в края на шампионата в Първа лига, като първо загубиха двата мача с отбора на Славия, който безпроблемно победиха в по- ранен етап от шампионата, след безлична игра и меко казано странно поведение от водещите играчи на отбора. Все пак, благодарение на победата над Монтана в предния плей аут, „шейховете“ имаха още един шанс за спасение – бараж срещу на пръв поглед непретенциозния тим на Витоша Бистрица. Въпреки, че това трябваше да е мача на годината, двубой в който играчите в зелено да излязат на живот и смърт, нищо подобно не се случи на стадион „Трейс Арена“ в Стара Загора и бургаският тим загуби, след като нито веднъж не застраши сериозно вратата на противника за 90 минути.
Както след всеки подобен провал, тук също дълго се дискутираше кой е виновен за случилото се – дали треньора Христо Янев и неправилната му подготовка за двубоя, дали играчите не са дали максимума от себе си поради една или друга причина, дали главния спонсор Мастерхаус е хвърлил бялата кърпа, или пък другия собственик на клуба, Община Бургас е решил, че няма смисъл от отбор на най- високо ниво. Вина има всеки, това е ясно, но истината е, че за да си направим правилните заключения за последните случки в клуба, трябва да се върнем много по-назад и да потърсим истинските виновници за това, което се случва с Нефтохимик в последните няколко години, след като отбора върна старото си име и вече не е собственост на Митко Събев и Петрол холдинг.
За последните 8 години Нефтохимик смени няколко собственика. Първите бяха Евробилдинг, след това Николай Филипов, в момента Павел Бошнаков, а от година и Община Бургас. Общото между изброените бизнесмени е, че всеки един от тях оправдаваше провала с това, че не е срещнал подкрепа от бизнеса в града. Причините са много, но най-важната е, че хората с власт в града нито за момент не подкрепиха Нефтохимик, дори напротив-опитваха се по всякакъв начин да пречат на развитието на клуба. Върхът на всичко дойде вчера, когато един от най-големите противници за силен Нефтохимик – Георги Дражев, излезе със скандално изказване, че града не се нуждае от Нефтохимик, а от обединен отбор, загърбвайки всички изградени футболни традиции. По-скандалното в случая е, че въпросният общински съветник си позволи да нарече феновете на отбора „дрогирани и лумпенизирани“. Същите тези, които дават мило и драго за любимия си тим, които отделят от собствените си средства, рискуват работата си, за да бъдат свободни да отидат и да подкрепят отбора, а в същото време определени хора се опитват по всякакъв начин тези техни действия да са напразни и да се прибират огорчени и с наведена глава в собствените си домове. Най-лошото е, че този човек е избран да представлява и да работи за гражданите в този град, а той си позволява да обижда голяма част от тях. Да, вярно е, че на мачовете на Нефтохимик през последните два сезона средната посещаемост е около 500 човека, но това е абсолютно и само вследствие на всичките разочарования, които феновете на отбора трябваше да преглътнат през последното десетилетие. Нервите на хората не са безкрайни, и вместо да се отдаде заслуженото на тези, които въпреки всичко останаха докрай с отбора, те биват обиждани по подобен начин от човек, чиято работа е да работи в техен интерес.
И за да не се чудите кой е въпросния общински съветник, понеже едва ли някой извън Бургас е чувал за него, ще ви подскажем по най-лесния начин. Едва ли някой, който се интересува поне малко от футбол, не е чувал за неговия брат – Ивайло Дражев. Точно така, същият, чийто ум успя да създаде пародията на отбор, наречена Черноморец Бургас София. Отбор, завършил с отрицателен брой точки, който пътуваше от Бургас до София всяка седмица, за да играе отбора му мачовете си от българския елит. Тим, съставен от момчета между 15 и 18 години, които го караха на по една баничка преди мач, биваха разгромявани всяка седмица, чието футболно и лично самочувствие беше потъпкано още в крехка възраст. Заради същия този гений Нефтохимик трябваше да добавя различни абривиатури към името си, понеже предведливо беше запазил в търговския регистър името Нефтохимик (Бургас). Дори няма нужда да ровим още по-дълбоко, за да разберем за управленския потенциал и идеите, които братя Дражеви притежават. Само можем да добавим, че Георги Дражев е с мандат от партия, чиито идеи са патриотически, пазейки традициите и историята на България, а той толкова лесно пренебрегва натрупаните такива в бургаския футбол
В обясненията си защо Нефтохимик не трябва да съществува, въпросният общински съветник обясни, че трябвало да се направи обединен бургаски отбор, за да нямало деление и напрежение между хората. Ние, като едни дрогирани и лумпенизирани същества, както господинът ни нарече, ще му предложим по същата логика да се създаде единна политическа партия, която да не дели хората, както и политиците, за да не ставаме свидетели на постоянни скандали и гонене на лични и партийни интереси, загърбвайки интереса на обикновените граждани, които въпреки че явно тези, които работят за тях ги определят като „дрогирани и лумпенизирани“, все пак имат някакви права и право на глас в тази държава и конкретно Община. Интересно, ако се направи проучване, подобно на това което предложи господин Дражев, какви ще бъдат резултатите
Като за финал, от името на всички „дрогирани лумпени“, искам да поканя Георги Дражев на нашето протестно шествие на 17 юни, което ще завърши пред сградата на Община Бургас. Разбирам, че за един толкова естетичен и високо изкачен в ерархията господин няма да бъде приятно да бъде в компанията на простосмъртни „дрогирани лумпени“, но все пак той е на работа в Община Бургас благодарение на тях. Подкрепа от негова страна не очакваме, но поне едно извинение, последвано от негова оставка и напускане на нашия град смятам, че ще бъде на мястото си. И без това господинът не си върши работата за която получава възнаграждение, а именно да работи за интересите гражданите на Бургас, така че може да се отдаде на нещо в което ще бъде полезен на обществото. Нали именно това трябва да бъде целта на всеки един от нас ?!“
