-
Томас Лафчис има един доста сериозен, но неуспешен опит за инвестиции край язовир Искър. Бившият президент на Левски имаше амбиции да осигури големи средства за застрояване на обширен парцел. Статията е от ноември 2009 година и е публикувана във вестник Банкеръ.
Черният списък с посегателствата върху българската природа е на път да се увеличи. Прави се опит да бъде реализиран един от най-големите проекти за застрояване на самото устие на язовир Искър. Става дума за т.нар. инициатива на инвестиционното дружество Рила лейк АД, собственост на холандската компания Сентръл Юръп груп(Central Europe Group). Неин представител у нас е доста нашумелият в близкото минало бизнесмен Томас Лафчис и както се разбира, той смята да изгради екоселище буквално във водите на язовира. Още преди две години самият Лафчис се похвали, че дружеството има намерение да изгради ваканционно селище, което ще бъде разположено върху площ от 460 дка в местността Татарски брод, в непосредствено близост до водната площ. Мястото, според инвеститорите, е било избрано, защото се намира на около 40 км от София и на десетина от изхода на Самоков. Там пък се предвиждаше да бъде изградена първата станция на бъдещия лифт от проекта Супер Боровец (друг доста спорен от екологична гледна точка проект). Според плановете на компанията и според самия Лафчис е предвидено на мястото да бъдат построени около 250 луксозни къщи, 550 апартамента и петзвезден хотел със 150 стаи. Комплексът щял да разполага със собствена инфраструктура. Голямата площ, върху която по замисъл ще се разпростре бъдещото ваканционно селище, давала възможност за изграждането на много спортни съоръжения – плувни басейни, спортна зала, футболно игрище, миниголф, тенис кортове и яхтклуб. Предвидено било да има дори обособени риболовни зони и места за езда. Всичко това звучи като текст от рекламна брошура, в което няма нищо лошо. Стига
апетитът на инвеститорите
да не се потапя и във вододайната зона на язовира.
Всъщност историята около промяната на собствеността на тези имоти от държавна в частна също далеч не е безинтересна. До 1997 г. те са държавни рибарници, тогава влизали в състава на рибовъдно стопанство Искър, после прехвърлени във владение на подопечната на Министерството на земеделието, но 100% държавна собственост фирма Форел ЕООД. Неин управител по това време е Димитър Попов, назначен на този пост от ексминистър Венцислав Върбанов. През 1998 г. със заповед на министър Върбанов (РД 41-486 от 23 септември на МЗГАР) по формулата преговори с потенциален купувач управителят Попов сключва договор за продажбата на рибовъдното стопанство Искър с фирма Йети ООД (тя вече не съществува в търговския регистър) с управител Янко Попов (в момента собственик на две еднолични дружества). Та срещу повече от скромната сума от 60 360 000 неденоминирани лева Йети получава рибовъдните басейни с площ 449 283 кв. м, плюс още 20 400 кв. м терен. С други думи, всичко това е изтъргувано за по 154.24 лв. за кв. м, или по курса на БНБ за деня (10 февруари 1999 г.), когато 1 долар се е търгувал за 1721.41 лв., квадратният метър е излязъл на купувача 0.0896 щ.долара. За цялата сделка той се е изръсил с 40 292.55 щ. долара. На 5 февруари 2001 г. вече е съставен и официалният нотариален акт за собственост на името на фирма Йети.
Веднага след това
въртележката на собствеността
върху имота се завърта на изключително бързи обороти.
Само три дни по-късно (на 8 февруари) рибарниците са продадени на фирма Ен и ЕМ ООД с управител Митко Дамянов по данъчната оценка в размер на 269 810 лв., или за 128 297.66 щ.долара. Три месеца след това собствеността отново е променена. На 9 май рибарниците стават притежание на фирма НИК 74 с управител Надежда Николова, която пък е в борда на директорите на Файненшъл холдинг АД (за който ще стане дума малко по-късно). Сделката отново е изповядана на цена, равна на данъчната оценка. До края на годината имотът отново сменя собствеността си, но вече разпарчетосан на четири отделни части. На 21 декември 88 597 кв. м от него стават собственост на фирма Фокс- П ЕООД с управител Паулина Герова. Сделката е сключена на малко по-висока цена от данъчната оценка – 71 500 лв.( при данъчна оценка 63 931.60 лв.).
За около три години препродажбите на апетитните имоти временно са спрели. Интересът към тях се събужда през 2004 г., когато споменатата управителка на Фокс- П ЕООД Герова изкупува и останалата част от имотите на НИК 74. На 9 февруари тя плаща за остатъка от неурегулираните поземлени имоти с предназначение за съоръжения за заустване на вода от река Искър, покриваща 13 рибовъдни басейна с обща площ 331 685 кв. м и ливада с площ 29 400 кв. м, заедно с фуражен и инвентарен склад и офис лаборатория за сумата от 216 760 лева.
Месец по-късно – през март същата година, Герова очевидно размисля и решава да се раздели със собствеността си, като препродава една малка част от големия имот (тази от 88 597 кв. м) на Лаудис Билдинг ООД с управител Андрей Панпурин. Цената на имота вече е значително нараснала. Сделката е сключена за цена от 88 500 щ. долара, но вече за по-малко от една четвърт от целия терен.
Останалата част от имотите на бившото рибовъдно стопанство, които са разделени на още три парчета, са реализирани през 2005 година. В един и същи ден (на 12 март) Герова ги препродава на фирма Агро офис ЕООД с управител Едуард Димитров. Фирмата всъщност е 100% собственост на Файненшъл холдинг АД, в която Надежда Николова (от НИК 74) притежава 30% от общия капитал на дружеството. Интересното при тези три сделки е, че фатално са сключени на цена доста под данъчните оценки на трите имота. Така например първото парче от 147 941 кв. м е с данъчна оценка 111 621.54 лв., а купувачът Димитров е платил за него само 40 000 лева. Вторият имот, който е с площ 175 145 кв. м ведно с фуражния и инвентарен склад и офис лабораторията, е с данъчна оценка 133 639.34 лв., но според документите за него са броени само 50 000 лева. За последното парче от 38 000 кв. м данъчната оценка, издадена от район Панчарево, е на стойност 28 661.42 лв., но новият собственик се е бръкнал за него едва с 10 000 лева. През 2007 г. имотът, който е преминал от Надежда Николова, през Фокс- П ЕООД на Паулина Герова и е финиширал при Лаудис Билдинг ООД на Панпурин, също се връща, където му е мястото. На 22 януари едноличното дружество с ограничена отговорност Файненшъл офис с управител Юлия Антонова (който е част от Файненшъл холдинг АД) вече брои за него 242 000 евро. Много бързо и този имот преминава през собствеността на фирма Агро офис ЕООД на Едуард Димитров и става собственост Сентръл Юръп груп АД на 31 юли същата година .
Другите три имота също преминават през поредната продажба. На 19 януари 2007 г. Димитров сключва сделка с Томас Лафчис в качеството му на представител на Сентръл Юръп груп АД.
Инвестиционното дружество се изръсва за тях с 2 888 688 евро
Окончателно въртележката приключва с прехвърлянето на собствеността на четирите имота на създаденото през 2007 г. акционерно дружество Рила лейк, собственост на Сентръл Юръп груп АД и на холандския гражданин Беренд ван дер Хаар. Това става на 9 април 2008 година. Цената на сделката вече е 3 658 256 евро.
Оказва се, че само с прехвърлянията на собствеността за тези 10 години цената на рибарника, който държавата е продала за 40 292.55 щ. долара, е нараснала…100 пъти.
Докато издирвахме документите около тези безкрайни сделки, се натъкнахме и на още една интересна подробност. В контекста на същата приватизационна сделка просто от небитието се появяват и още едни допълнителни 150 000 кв. м, които чрез също толкова много прехвърляния се озовават в ръцете на Агро офис ЕООД на Едуард Димитров, а той да ги продава на Рила лейк АД за още 900 000 евро (сделката е направена на 28 септември 2007 г.).
Дотук описахме една популярна схема, по която доста хора
станаха милионери за една нощ
Лошото е, че последствията от тях не се изчерпват само с облагодетелстването на група инициативни бизнесмени.Тепърва цялата история ще доведе до следващи драми. Независимо че във всички документи за собственост много ясно е посочено предназначението на тези терени, а те са определени като рибарници във вододайната зона на яз. Искър, малко преди да хване на въдицата холандското инвестиционно дружество, Едуард Димитров прави опит да промени статута им за застрояване. През март 2008 г. той пише писмо на тогавашната заместник-министърка на околната среда и водите Любка Качакова, в което излага намеренията си съвместно с Рила лейк (преди още холандците да са се изръсили сериозно) да направи сериозни инвестиции. На 19 март Качакова с официално писмо (№ 26-00-557) обяснява на кандидат-инвеститорите ясно и категорично, че във връзка с намерението им за изграждане на нови и надграждане на съществуващи диги в чашата на яз. Искър и по повод предложението на инвеститорите за промяна на общия устройствен план на Столичната община, министерството е категорично, че по силата на чл.11, във връзка с параграф 1, ал.1, т.26 от Закона за водите и чл.63, ал.1 на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и норми на устройство на отделните видове територии и устройствени зони, прилежащите земи – публична държавна собственост към яз. Искър са тези под кота 817,50. На тази кота е водното огледало на язовирното езеро при напълване до най-високото ниво. Министърката категорично отказва да се променят характеристиките и параметрите на завирените обеми и на залетите площи. Тя дори е безкрайно учудена как така тези терени от публична държавна собственост са станали… частни. Качакова ясно обяснява, че намеренията за строителство не могат да бъдат реализирани, тъй като противоречат със специалния статут на язовира. Но само четири месеца (очевидно под въздействието на незнайни сили) тя променя мнението си в точно обратната посока и… дава разрешение за доизграждане и надзиждане на съществуващите и изграждане на нови укрепителни диги. И не само това – дори дава съгласие и за промяна на общия устройствен план така, че да се разрешава строителство. Какво е мотивирало Качакова да преосмисли старото си становище, можем само да гадаем…
Въоръжен с новото становище на ековедомството,
в битката за разрешение за строителство
се включва Томас Лафчис.
Разбира се първата му задача е да убеди група холандски инвеститори (Cefra Holding B.V., Vaarwekhorst Beheer II B.V.,Josdic B.V., Wiquymar B.V. и Beleggingsmaatshappij Noord Nederland Beheer B.V.) да се включат в бъдещия проект, като го финансират срещу ипотека на единия от имотите.Така на 16 декември 2008 г. част от новопридобитата от Рила лейк собственост (теренът от 150 000 кв. м) е заложена и по сметките на дружеството влизат 1 млн. евро. В началото на този година започва неистов натиск върху председателя на Столичния общински съвет, временно изпълняващия длъжността кмет на Столичната община – Минко Герджиков, и върху главния архитект – Петър Диков, за да бъде променено градоустройството така, че грандиозният градеж да бъде реализиран. Лафчис иска да му бъде разрешено да строи навсякъде, въпреки че според устройствените предвиждания само една много малко част, и то само в два от всичките имоти, попадат във вилна зона, където може да се извършва, и то само ниско строителство. Тъй като не се получава желаното разрешение, за по-голяма тежест в цялата работа е вкаран и посланикът на Кралство Нидерландия – Карел ван Кестерен, който също пише писмо на Герджиков. В него дипломатът обяснява, че в бъдещото екоселище могат да бъдат направени инвестиции за 100 млн. евро, но ако той не бъде реализиран, инвеститорите (между които има и холандски дружества) биха загубили вложените от тях пари. Нормално е посланикът да не е наясно с нашенската действителност и въобще да не може да си представи, че някой би се опитал да застрои терени, които по никакъв начин не би трябвало да попадат в зона за строителство.
В крайна сметка сега ръководството на общината и главният й архитект трябва да се обясняват
пред чуждестранните дипломати
че всъщност промяна в общия устройствен план не може да има поради намерението за ползване на имотите за цели, несъответстващи на изискванията на Закона за водите, поднормативните актове и статута на водния обект язовир Искър, обявен за стратегически обект с национално значение.
От дирекция Архитектура и градоустройство обстойно обясняват на посланика, че вероятно в случая става дума за некоректни действия от страна на посредниците, представили на холандските инвеститори неточни и подвеждащи данни и факти.
С други думи, не е трудно да се разбере, че всъщност в цялата верига някой добре е подвел бъдещите инвеститори, прибрал им е парите и ги е оставил да се оправят с проблема, както могат.
Дали обаче някой отново няма да се опита да пререши нещата в полза на парите, остава да разберем… Още повече че у нас това не е никак трудно.
