-
Тегне ли проклятие над бившите вратари на ЦСКА? Със сигурност повечето от нас са си задали въпрос след вестта за трагичната кончина на Румен Ненов, който почина едва на 48-годишна възраст и то само дни преди сватбата на сина си.
Дълъг за съжаление е списъкът на футболистите с №1, отишли си без време от този свят.
Да припомним само, че по нелеп начин умира най-добрият вратар в историята на нашия футбол Георги Найденов. Легендата на ЦСКА е роден на 22 декември 1931 г. Малко хора знаят, че родителите на Жоро са…слепи. През Втората световна война Найденов боледувал от коремен тиф. Баща му и брат му умрели. Заразили се от вода. Бъдещият прочут футболист израства в работническия квартал Ючбунар (Три кладенци) на Трети столичен район. Първият му треньор е известният Тодор Конов – Бакиш, който го привлича да играе в ДСО Червено знаме до 1950 година. В началото на 1951 година преминава в Спартак (София), където се състезава четири сезона до декември 1954 година. Месеци по-късно 1955 година вече е на “Армията”. Веднага става титуляр, печелейки конкуренцията с другите двама вратари – Христо Андонов-Итко и Георги Кекеманов. С екипа на ЦСКА Георги Найденов изиграва 176 мача в “А” РФГ през следващите 11 сезона до 1965 година. Завършва кариерата си в столчния Спартак през 1967 г. Найденов се налага и като вратар номер 1 в националния отбор за близо десетилетие и записва 51 мача.
Отличията му са безброй: Шампион на България 8 пъти поред (1955-1962). Носител на националната купа (КСА) – 3 пъти (1952, 1961, 1965). Участник на финалите на две Световни първенства – в Чили (1962) и Англия (1966). Носител на бронзов медал от лятната Олимпиада в Мелбърн (1956). Първият български играч и вратар, обявен за “Футболист на годината” в България (1961). Футболист от “Отбора на тридесетилетието” (1974).
Найденов умира твърде млад – едва на 39 години, когато бе треньор на Марица (Пловдив). Тимът заминава на турне в Сирия през май 1970 година, но Жоро така и не се връща. В Дамаск неочаквано го застига смъртта… Денят е 31 май 1970 г.
И до днес витаят мистерии и слухове около гибелта на прочутия вратар. Съпругата му твърди, че е отровен след серия от скандали с бившия министър на вътрешните работи Ангел Солаков. Друга версия казва, че е получил масиран инфаркт в Дамаск. Истината така и няма да излезе наяве.
Йордан Филипов е роден на 5 август 1946 г. Юноша е на Локо (Сф). Играл е за Розова долина, Спартак (Пд), ЦСКА (1965-1980, 1984-1986), Сливен (1980-1983) , Дунав (Русе, 1983-1984) и Черно море (1987-1988). Има 253 мача в „А“ група. Осем пъти е шампион на страната (1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 и 1980) и четирикратен носител на Купата на Съветската армия (1969, 1972, 1973 и 1974 ). Има 28 мача за „А“ националния отбор (1968-1979), 1 мач за „Б“ националния, 4 мача за младежкия тим и 2 мача за юношеския национален отбор. В състава е за Мондиала през 1970 в Мексико, но не влиза в игра. За ЦСКА има 27 мача в евротурнирите (19 за КЕШ, 4 за КНК и 4 за купата на УЕФА). Полуфиналист за КЕШ през 1967 г. Той е най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група. На 26 ноември 1988 г. на възраст от 42 години, 5 месеца и 8 дни пази за Черно море срещу Локомотив (Пловдив). Филипов поигра малко и в Малта. После е на работа и в ДЮШ на ЦСКА. Даната умира при трагични обстоятелства на 30 ноември 1995 г. – само на 49 години.
Симеон Симеонов е считан за най-добрият вратар в историята на Славия. Роден е на 26 март 1946 г. Пази и за ЦСКА, но само в един сезон (1974). В „А“ група има 184 мача. Носител на националната купа през 1966 г. Полуфиналист за КНК през 1967 г. През 1968 г. е обявен за Футболист № 1 на България. В националния тим има 34 мача. Дебютира през 1964 г., последен мач – на 14 април1974 г. срещу Бразилия (0:1). Играе на две световни първенства – през 1966 г. (1 мач), през 1970 г., (2 мача) и е в състава за СП`74. След приключване на състезателната си кариера работи като треньор на няколко отбора. Прави фурор с Дунав (Русе), бил е начело и на Славия. Мони си отива от този свят набързо. До последния си ден тренира юношите старша възраст на любимата Славия. Умира от инфаркт на 2 ноември 2000 г. едва 54-годишен.
Румен Апостолов е роден на 24 август 1963 г. Започва кариерата си в Бдин (Видин). В „А“ група дебютира на вратата на варненския Спартак. Димитър Пенев го привлича в ЦСКА през 1987 г. Апостолов играе четири сезона при „армейците“ (1987/88;1988/89;1989/90;1990/91). Има две спечелени шампионски титли (1989 и 1990) и два пъти е носител на Купата на България (1988 и 1989). Следвашите спирки в кариерата на Румен са Ботев (Враца), Шумен, Локомотив (София) и Спартак (Вн). Със софийските „железничари“ вратарят печели третата си Купа на България през 1995 г.
След като прекратява активна футболна кариера Апостолов се завръща в ЦСКА през 1999 г., но този път като треньор на вратарите, а на този пост е известно време и в Литекс (Ловеч). За последно тренира вратарите в детско-юношеската школа на Славия. Румен Апостолов умира внезапно вечерта на 11 август 2002 г. в София – само дни, преди да навърши 39 години.
Красимир Досев е роден на 24 юни 1960 г. Бивш играч на Янтра, Осъм, ЦСКА, Миньор и Спартак (Пл). Четири пъти е шампион на страната и 3 пъти носител на националната купа. Полуфиналист за КЕШ с „червените“. Последните години от живота си изкарва като емигрант в САЩ. Умира на 19 юни 2005 г. – само на 44 години, докато е в Щатите. И той като Апостолов ни напуска дни преди рождения си ден…
Любимият му отбор е бил винаги ЦСКА. Твърде любопитен е обаче начинът, по който Досев се озовава на „Армията“. За това свидетелства треньорът на вратарите при „червените“ Стоян Йорданов – една също емблематична личност в клубната история: „Изненада ни едно писмо от Краси Досев, пазил вратата на Янтра (Габрово) в Северната „Б“ група. Той искаше да играе в ЦСКА. Молеше да го вземем в отбора. Видяхме го, харесахме го. Така „открихме“ достоен заместник на Георги Велинов.“ Е, това е доказателство, че понякога и детските мечти се сбъдват.
Малко известен факт е и случилото се с още един, по-малко популярен, „червен“ страж. Петър Петров е юноша на ЦСКА. Роден е на 2 януари 1941 г. Той дебютира за родния си клуб едва 19-годишен. През сезон 1960-1961 пази в 4 мача в „А“ група, както и през следващото първенство. Резерва е на легендата Жоро Найденов. Петров записва 1 срещи през сезон 1962-1963 и още 4 на следващата година. Разделя се с ЦСКА през 1965 г. след общо 25 мача за отбора. Но има нещастна съдба. Счупват му дясната ръка в мач с Берое.
Отива в Миньор (Перник), където играе редом до титани като Кирил Ивков и компания. И отново на пътя му излиза „черната котка“ Берое – в мач срещу старозагорци чупи същата ръка и на практика тази контузия го отказва от професионалния футбол. След края на кариерата си опитва треньорство, както и други професии. Инвалид е от футбола. Беше с две сменени тазобедрени стави. Започва работа като домакин на спортната база на Боровец. Фатален за Петров се оказва един инцидент през октомври. Цепи дърва и метален клин, с който си помага, изскача и го удря в коремната област. Спуква органи. Мъките са страшни, а изходът – фатален. Петър Петров умира 71-годишен, на 21октомври 2012 г. в МВР болница.
За съжаление сега ни напусна и Румен Ненов. Също млад. Ненавършил 49 години…
МИЛЕН ДИМИТРОВ
БЛИЦ СПОРТ
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
