-
На днешния 5 август един от легендарните футболисти и треньори на ЦСКА – Манол Манолов – Симолията, щеше да навърши 92 години, припомня официалният сайт на „армейците“. Целият му съзнателен живот преминава под алената фланелка, с която печели 12 шампионски титли на България като футболист – рекорд. Към тях се прибавят и трите златни медала като треньор.
Бронзов медалист от ХVІ Олимпийски игри в Мелбърн през 1956 година, когато е част от националния отбор на България заедно с д-р Стефан Божков, Тодор Диев, Иван Колев, Крум Янев, Гаврил Стоянов, Георги Найденов.
Футболист на България през 1958-ма, а също е и единственият футболист в историята ни, който е излизал на терена със звание полковник. 15 години е капитан на ЦСКА. Каквото и да се каже за него, все ще е малко.
Аспарух Никодимов: Той беше пример
Легендарният треньор на ЦСКА – Аспарух Никодимов, който е играл под ръководството на Манол Манолов, сподели най-ярките си спомени за Симолията.
„Първата и единствена дума за него, която се сещам, е пример. И като човек, и като футболист. Той показваше как да се държим на терена и извън него. Като футболист не обичаше да губи, мразеше тези, които не даваха всичко от себе си. Затова той беше пример и даваше не 100, а 200 процента във всичко.
Беше уникален като футболист, живееше за футбола и с футбола. Гореше в играта, беше много емоционален.
По наше време повечето футболисти бяха като него – с хъс, нямаше лигльовци. Сега е различно, времената се промениха. Имало е случаи, при които футболисти на ЦСКА са викани в националния отбор и са били титуляри в даден мач, а в следващия двубой на червените – резерви. И то защото са си помислили дори за миг, че могат да не дадат всичко от себе си на тренировката.
Пипаше с твърда ръка, с каквато трябва да се действа в ЦСКА. ЦСКА не е клуб за лигльовци и разхайтени играчи! Ако не осъзнаваше какво е да играеш на „Армията“, той ти показваше. Трябваше да си глупак, за да не го разбереш. Ако по негова преценка не ставаш, спокойно можеше да те прати да копаеш канали. Такива хора трябват и сега на футбола ни, на ЦСКА. Някои си мислят, че навремето футболът е бил бавен, старомоден и т.н. Нищо подобно. Сега играта е по-силова, но преди имаше доста по-бързи футболисти от тези в момента, които си мислят, че са такива.
Помня един случай, когато играех в Септември. Той оттам ме привлече в ЦСКА по-късно. Имаше футболисти, които си мислеха, че могат да са тартори и фактори в съблекалнята. Един път на един от тях така го удари зад врата, макар и уж на майтап, та той щеше да падне. От тогава го гледаха само в очите, никой не си и помисляше да промълви дума на въпреки. Имаше силна и здрава ръка, когато трябваше и шамаросваше. Такъв си беше – емоционален и много респектиращ. Имало е случаи, когато е ядосан и сме тренирали повече от нормалното преди мач, но никой не обелваше дума. Хубавото беше, че бързо му минаваше“.
Георги Денев: Заслужава паментик!
Един от емблематичните футболисти на ЦСКА – Георги Денев, известен с прякора си Кучето, говори пред CSKA.BG и сподели спомените си за Манол Манолов – Симолията.
„Беше идеален, дори бих казал върхът! Изключителен човек, невероятен треньор. Заслужава да му бъде издигнат паметник. Рядко се раждат такива като него. Такъв ръководител като него не съм срещал отдавна, не знам и дали ще срещна.
Беше искрен и честен с нас, когато трябваше ни защитаваше, а когато трябваше да ни критикува – го правеше очи в очи. Казваше си всичко.
Научи ни на труд, на всеотдайност, на себераздаване – все добродетели, които ни послужиха и в последствие в живота. Беше ни като баща, така го чувствахме.
Когато правеше разбор в съблекалнята, муха да бръмне – ще се чуе. Такава тишина беше, така го слушахме.
Беше много емоционален и когато трябваше, ни удряше зад врата. Имахме голям респект към него. Постоянно ни поучаваше, на моменти дори се страхувахме как ще реагира, гледахме да изпълняваме всичко, защото беше стриктен, не признаваше нищо друго, освен победата“.
Петър Жеков: Бяхме много силен отбор по негово време
Голмайстор номер 1 на България – Петър Жеков, също се върна назад в спомените си големия Манол Манолов – Симолията.
„По негово време бяхме много силен отбор, а той беше много добър специалист. Беше завършил в Съветския съюз и имаше повече знания от останалите, и ги прилагаше. Тренировките бяха тежки, дори и с топка. Залагаше на съветската школа.
Със Симолията печелехме и турнири в чужбина, канеха ни редовно в Палма де Майрока, там спечелихме два финала в две последователни години. Следващата година, 1970-та, Барселона ни покани за мач на 25 декември. Бихме ги 4:1, по два гола вкарахме аз и Димитър Якимов. Трудно стигнахме до стадиона, много задръствания имаше по улиците, нямахме и време много да загреем, но ги победихме без проблеми.
По времето на Манол Манолов на базата ни на „Червено знаме“ имахме специално оборудвана стая за почивка, в която ни пускаха кислород и музика. Така релаксирахме и възстановявахме, дори заспивахме и ако не дойдеше някой да ни събуди, можехме да спим с часове.
В Панчарево имахме и добър възстановителен център, дори ни караха лечебна кал от Поморие“.
Легендите не умират!
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
